Решение № 54 от 19.03.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Шумен, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско дело № 20253600500109 по описа за 2025 година

Производство по реда на 463 от ГПК.

Образувано е жалба с вх. № 04827/10.02.2025 г., подадена от „Полюси Консулт“ ЕООД гр. Бургас, действащо чрез пълномощника си адв. Б. Т. при АК – Бургас - длъжник по изп.д.№ 20248760401101 по описа на ЧСИ с рег. ... на КЧСИ с район на действие, района на ШОС, против разпределение, извършено с протокол за разпределение от 31.01.2025 г. по посоченото изпълнително дело, предявено на 07.02.2025г.. Жалбоподателят излага, че сумата по разпределението е от извършена публична продан на 143 недвижими имота, собственост на жалбоподателя, върху които след успешно проведен от кредитора „Агро номер едно“ ООД отменителен иск по чл.135 ЗЗД, последният е насочил изпълнението и е обявен за купувач. Счита разпределеното за неправилно и незаконосъобразно. На първо място счита, че изпълнителното дело в частта за събиране на вземането на взискателя „Агро номер едно“ ООД от длъжника „Концепт про“ ЕООД било недопустимо, тъй като с решение № 962/04.08.2022 г. по т.д.№ 2125/2021 г. на СГС публикувано в ТР на 05.08.2022 г. за дружеството „Концепт про“ ЕООД било открито производство по несъстоятелност, а с решение № 17/04.01.2023 г. по същото дело дружеството било обявено в несъстоятелност.

Съгласно чл.638, ал.1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спирали изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С още по-голямо основание не можело да се започне изпълнително производство срещу дружество обявено в несъстоятелност. Производството за обявяване за относително недействителна на сделката за продажба на недвижимите имоти от „Концепт про“ ЕООД на „Полюси консулт“ ЕООД било провеждано при конституирането на синдика на „Концепт про“ ЕООД, поради което индивидуално принудително изпълнение без 1 разрешение на съда по несъстоятелността било недопустимо. Моли за отмяна на извършеното разпределение, като извършено по недопустимо изпълнително производство.

На второ място излага, че не била конституирана като страна ипотекарен кредитор – „Интернешънъл Асет Банк“ АД с две договорни ипотеки – първата обективирана в НА .....2013г. и втората договорна ипотека обективирана в .....2018 г. вх.рег.№ 2292, дв.вх. рег.

.....2018 г. акт. ..... на СВ – Велики Преслав. Вземането на банката било цедирано от „Трейд Проект България“ ЕООД с всички обезпечения и принадлежности, включително с посочената договорна ипотека учредена на 23.10.2018 г. с договор за продажба на вземане от 10.11.2021 г. вписан в АВп с вх.....1г.. Сочи, че съгласно ТР № 2 от 22.11.2022 г. по тълк.д.№ 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС съдът следи служебно за спазване от съдебния изпълнител на правилата на чл.458 и чл.459 ГПК гарантиращи правото на участие като страни в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели. Сочи още, че по искане на взикателя съдията по вписванията към Служба вписвания гр. Велики Преслав с разпореждане от 16.10.2024 г. е заличил не само първата договорна ипотека, но и втората договорна ипотека, за която десетгодишния срок не бил изтекъл. Счита, че това разпореждане на съдията по вписванията било недействително, поради което съгласно чл.26, ал.1 пр.първо ЗЗД на основание чл.90, ал.1 ЗКИР от ипотекарния кредитор „Трейд проект България“ ЕООД бил заведен иск против лицето поискало заличаване на ипотеката, а именно взискателя. Съдебният изпълнител не се произнесъл по това искане. Предвид това доколкото въпросът относно недействителността на извършено заличаване на ипотеката бил преюдициален за установяване наличието на ипотекарен кредитор, респ. изпълнение на правилата на чл.458 и чл.459 ГПК, моли на основание чл.229, ал1, т.4 ГПК съдът да спре настоящото дело по обжалване на изготвеното разпределение до влизане в сила на решене по гр.д.№ 23/2025 г. на РС-.Добрич. На следващо място, в случай че съдът счете, че няма основание за спиране на настоящото производство, излага, че ЧСИ неправилно приложил нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване. Сочи, че ТД на НАП бил присъединен взискател за събиране на публични вземания в размер на 360297,66лв. от длъжника „Концепт про“ ЕООД и в размер на 36339,05лв. публични задължения от длъжника „Полюси консулт“ ЕООД. Длъжникът „Полюси консулт“ ЕООД бил длъжник на собствено основание /по издаден изпълнителен лист/. Следователно „Агро номер едно“ ООД бил привилегирован кредитор по чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД само за направените разноски по обезпечаване и принудителното изпълнение, както и за разноските по отменителния иск по чл.135 ЗЗД. За останалите свои вземания той бил хирографарен и неговото вземане следвало да се удовлетвори след удовлетворяване вземането на държавата по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД. При изготвяне на разпределението ЧСИ следвало да посочи общия размер на разноските на „Агро номер едно“ ООД, които са привилегировани, като ги удовлетвори първо тях. След това да удовлетвори вземането на държавата и едва след това да погаси вземането на взискателя „Агро номер едно“ ООД.

На следващо място, счита разпределението за неправилно и незаконосъобразно относно таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, поради което моли да бъде отменено. От разпределението не ставало ясно как е определена сумата от 9422,40лв. с ДДС, не бил 2 посочен общият размер на таксата с ДДС, който се дължи при събиране на посочената сума от 282795,20лв. и какви приспадания са направени от нея /предвид забележката към т.26/. Не било посочено какъв е размера на авансовите такси на ЧСИ и заплатеното възнаграждение на вещото лице за извършената от него оценка, които се заплащат от взискателя и приспаднати ли са от определеното по тази точна възнаграждение на ЧСИ или продължават да се дължат от длъжниците. ЧСИ неправилно приложил т.23 от ТТР към ЗЧСИ, която такса била за сметка на купувача, следователно той я дължал и не можело да се погасява, респ. прихваща със събраната сума. Дори таксата по т.26 да била правилно изчислена, то сумата, с която следвало да се погаси дълга на двамата длъжници била 273372,80лв. /282795,20лв. – 9422,40лв./, а не 264196,75лв..На следващо място, от посоченото в разпределението, че кредитора има право да прихване от вземането си сумата 264196,75лв. на основание чл.461, вр. с чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД, не ставало ясно каква част от тази сума се ползва с привилегията по чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД. Как се разпределя тази сума спрямо общото задължение – дали се погасява цялото задължение на „Полюси консулт“ ЕООД по издадения изпълнителен лист или се погасява единствено задължението на „Концепт про“ ЕООД. Каква част от тази сума е лихва, за какъв период, погасяват ли се разноските и в какъв размер, какъв е размера на погасената главница, какъв е размера на дълга, който остава непогасен. Жалбоподателят счита, че търпи изпълнение без да е длъжник на кредитора, поради което от съществено значение е какво точно се погасява и дали дружеството продължава да е длъжник след направеното разпределение. Съгласно ТР № 2/22.11.2022 г. по тълк. Д. № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, при неяснота на изявената воля в постановлението за разпределение по чл.460 ГПК действителната воля на органа не може да бъде изведена от мотиви, каквито то няма.

Поради това, ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна /напр. липсва достатъчна конкретизация на отделни вземания, съответно на техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им/ и не може да бъде изяснена и от събраните доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В очертаната хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък и непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт на разпределение.

Предвид всичко изложено жалбоподателят моли съда да отмени разпределението като постановено в недопустимо изпълнително производство поради това, че длъжникът „Концепт про“ ЕООД е обявен в несъстоятелност. В случай, че съдът счете, че производството не е недопустимо, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК да спре настоящото дело до влизане в сила на решение по гр.д.№ 23/2025 г. по описа на РС гр. Добрич. В случай че счете, че не са налице основания за спиране, да отмени разпределението и върне делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило писмено възражение от първоначалния взискател – „Агро номер едно“ ООД, в който считат жалбата за неоснователна по раздели І, ІІ т.1, 2 и т.3 и моли съдът да остави същата без уважение в посочените части. Счита жалбата за неоснователна и относно таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ. Относно таксата по т.23 3

ТТР към ЗЧСИ, счита че ЧСИ правилно я е изчислил, но предвид, че тя е за сметка на купувача не следва да се прихваща с цената на изнесените на публична продан имоти.

Относно сумата, която следва да се прихване с вземането на взискателя счита, че действително в разпределението не са описани таксите и разноските, които са заплатени от взискателя на съдебния изпълнител по осъществяване на способа, но предвид дадените в ТР № 2/2015 г. разяснения тези разноски също са в първи ред на специалните привилегии, тъй като в него влизат изцяло необходимите разноски по осъществяване на способа, а към 31.01.2025 г. взискателят е заплатил такси и разноски в общ размер на 16091лв., от които 13768,37 лв. са общо заплатени такси по осъществяване на изпълнителния способ. Излага, че в разпределението не са описани какви суми са погасени с прихващането /разноски, лихви и главница/ с оглед яснота на страните по делото. Ето защо, ако съдът приеме жалбата за частично основателна по отношение на раздел ІІ т.4 и т.5 от нея, моли съгласно т.2 на ТР № 2/2021г. да извърши ново разпределение с цел процесуална икономия, както и с оглед обстоятелството, че длъжникът „Концепт Про“ ЕООД е в производство по несъстоятелност, което след изменението на ТЗ с ДВ бр.66 от 01.08.2023 г. следва да приключи в кратки срокове.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, в които взема становище за частична основателност на жалбата. Излага съображения аналогични на тези на взискателя. Счита, че таксата по т.26 е правилно изчислена. Счита жалбата за основателна досежно таксата по т.23. Относно оплакването за незаконосъобразност на определената сума, която следва да се прихване с вземането на взискателя, излага, че в мотивировачната част на разпределението е посочено вземането на взискателя „Агро номер едно“ като главница, лихви, неолихвяеми вземания. Посочено е, че всички лихви са изчислени до 31.01.2025г. – датата на разпределението. Описани са таксите и разноските платени по Павловия иск, които се ползват с привилегията по чл.136, ал1, т.1 ЗЗД, но не е посочено какви са таксите и разноските заплатени от взискателя на съдебния изпълнител за осъществявана на изпълнителния способ. С оглед на това и предвид ТР № 2/2015 г. тези разноски също са в първи ред на специалните привилегии. Сочи, че към 31.01.2025 г. взискателят е заплатил такси и разноски в общ размер на 16091 лв., от които 13768,37лв. общо заплатени такси по осъществяването на способа. Сочи, че в разпределението не е описано какви точно суми са погасени с прихващането /разноски, лихви и главница/, с оглед яснота за страните по делото, поради което моли съдът да остави без уважение жалбата в частта на раздел І, раздел ІІ, т.1,2 и 3, а при условие, че приеме жалбата за частично основателна относно раздел ІІ т.4 и 5, съгласно т.2 от ТР № 2/2022 г. да извърши ново разпределение, с цел процесуална икономия, както и с оглед обстоятелството, че длъжникът е в производство по несъстоятелност. Предлага на съда проект за ново разпределение, който прилага към становището си.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, длъжник в изпълнителното производство, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.