Решение № 1383 от 21.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1383 гр. София, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000501970 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 18.02.2021г по гр.д. № 3231/2020г СГС, ГО, І-10 състав е осъдил ДЗИ-Общо застраховане ЕАД да заплати на А. В. Б. сумата от 24986лв- обезщетение по договор за имуществена застраховка Каско, на осн. чл.405,ал.1 от КЗ за л.а.

Мерцедес с ДК № ******** за настъпило на 23.08.2017г застрахователно събитие – кражба на автомобила, ведно с обезщетението за забава , като е отхвърлил предявените искове до пълния им претендиран размер от 30300лв и 6270.42лв, поради неоснователност. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.

Решението на СГС се обжалва с въззивна жалба от ответника- застраховател ДЗИ-Общо застраховане АД в осъдителната част с оплакване за незаконосъобразност.

Поддържа, че по делото не се установява настъпване на застрахователно събитие.

Поддържа, че се установява, че ищецът не е изпълнил точно договорните си задължение, което е основание за отхвърляне на иска или за намаляване на застрахователното обезщетение. Моли въззивната инстанция, след като съобрази въззивните оплаквания на застрахователя, да отмени решението в обжалваната част и 1 да отхвърли предявените искове. Евентуално моли присъденото обезщетение да бъде намалено по размер. Претендира разноските, направени пред двете съдебни инстанции.

Ищецът пред СГС, въззиваем пред настоящата инстанция по жалбата на ДЗИОбщо застраховане АД- А.Б. депозира писмен отговор на въззивната жалба на застрахователя, с който оспорва жалбата като неоснователна.

На свой ред А.Б., представляван от адв. Б., депозира насрещна въззивна жалба против решението на СГС в отхвърлителната му част като поддържа, че изводите на съда относно действителната стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие са необосновани, че съдът не е обсъдил направени възражения от страна на ответника във връзка с тази стойност. Оспорва изводите на съда и относно приспадането на стойността на щети по автомобила от застрахователното обезщетение.Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер.

Застрахователят е депозирал писмен отговор на насрещната въззивна жалба на ищеца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

В о.с.з. въззивникът- застраховател не се представлява .

Въззивникът с НВЖ– ищец по делото се представлява от адв. Б., която поддържа, че жалбата на застрахователя е неоснователна. Моли жалбата на ищеца да бъде уважена и решението на СГС да бъде отменено в отхвърлителната част, като бъде съобразено заключението на вещото лице, изслушано пред въззивната инстанция.

Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са задължителните указания на ВКС по приложението на закона дадени с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК – т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно по съображения, изложени в насрещната 2 въззивна жалба.

По делото се установява от фактическа страна следното :

Не се спори между страните, че са били в договорни отношения, породени от договор за имуществено застраховане, обективиран в застрахователна полица, представена по делото. Според същата А.Б. е застраховал л.а. Мерцедес Бенц с ДК№ ********, по договор за застраховка Каско, клауза Пълно Каско за застрахователна сума от 30300лв и при договорена застрахователна премия от 2030.10лв. Договорен е срок за действие на застрахователното покритие от 08.09.2016г до 07.09.2017г.

Договорено е разсрочено плащане на застрахователната премия. Договорът е двустранно подписан.

Не се спори,че договорът е породил действие.

С подписването на договора ищецът е заявил, че е получил и приема Общите условия на автомобилна застраховка Каско. В нарочен приемо-предавателен протокол ищецът е удостоверил, че е получил екземпляр от Общите условия, с последно изменение от 20.07.2015г.

Видно от представените по делото Общи условия за автомобилна застраховка Каско+, с последно изменение от 20.07.2015г, в сила от 31.08.2015г, се установява , че в случай на кражба или загубване на свидетелството за регистрация на МПС застрахованият следва незабавно да уведоми застрахователя и да предприеме мерки за опазване на автомобила от противозаконно отнемане/р.1- Общи положения, т.9.5/.

Съгласно т.9.7 при неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования , вследствие на което настъпи застрахователно събитие или се създадат предпоставки за увеличаване на риска за увеличаване на вредата или се попречи за установяване на причините за застрахователното събитие застрахователят има право да откаже или намали застрахователното обезщетение. Установява се, че застраховката Пълно Каско покрива всички рискове причинени от посочени застрахователни събития, в това число кражба на МПС. Съгласно р.II Каско, т.11.5.2 при настъпване на застрахователно събитие застрахованият следва в срок от 36 часа да уведоми застрахователя като подаде писмено уведомление и предаде оригиналното свидетелство за регистрация на застрахованото МПС част I и част II. Съгласно т.11.6.4. за установяване на събитието при крабжа на МПС застрахованият следва да представи служебна бележка от МВР.

Съгласно т.14.5 при кражба на МПС застрахователят дължи заплащане на обезщетение в размер на застрахователната сума или остатъка от нея, но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на застрахователно събитие.

По делото е представено удостоверение от СДВР, от което се установява, че на 23.08.2017г е заявена кражбата на л.а. Мерцедес с ДК№ ********, собственост на А.Б..

По делото се установява, че ищецът е уведомил застрахователя за кражбата на 3 автомобила Мерцедес на 24.08.2017г, като не е представил свидетелство за регирация ч а с т II, по който факт няма спор между страните. При деклариране на застрахователното събитие /приложение 2/ е посочено, че в автомобила няма оставени документи и ключове.Заявителят е посочил,че личните му документи, свидетелството за управление на МПС или регистрационния талон на МПС са били обект на кражба, но не помни през коя година. Няма спор по делото, че самото уведомяване на застрахователя е било своевременно.

Видно от писмо от ответника до ищеца от 28.02.2018г застрахователят отказва плащане на застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият не е спазил условието на т.9.5.2, раздел II от Общите условия по застраховка Каско В о.с.з. на 27.01.2021г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. П., който установява, че средната пазарна стойност на процесния автомобил към момента на настъпване на събитието е 26 500лв, а ако се приспаднат стойността на нужните ремонти на щети по автомобила- 24 980лв.

Поради несъгласие на ищеца с посочената действителна стойност на застрахования автомобил към момента на настъпване на застрахователно събитие в о.с.з. на 02.12.2021г е изслушана повторна САТЕ, изготвена от в.л. И., съгласно която действителната стойност на л.а. Мерцедес към датата на настъпване на ПТП е 28 623.10лв.

Предявен е за разглеждане иск, с предмет - реално изпълнение на договорно задължение, породено от договор за имуществена застраховка „Каско” , сключен между страните.

Ищецът в обстоятелствената част на ИМ твърди, че е носител на вземане, породено от обстоятелството, че в срока на действие на договора за имуществена застраховка със застрахователно покритие за риск кражба на МПС, застрахованото имущество е било предмет на кражба. Поддържа, че клаузата от Общите условия, на основание на която ответникът отказва заплащане на обезщетение 11.5.2 е нищожна.

В отговора на ИМ ответникът е навел възражение за това, че са налице основания да откаже плащането на обезщетение, поради липса на доказателства, че автомобилът е бил откраднат. Възразява още,че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.11.5.2 и т.9.5 от Общите условия, което неизпълнение е съществено за застрахователя, способства настъпването на застрахователния риск и освобождава ответникът от изпълнение на поетите по договора за застраховка задължения.

Настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано, че в срока на действие на договора за имуществено застраховане Каско, сключен между собственика на л.а. Мерцедес и ответното дружество , застрахованият автомобил е противозаконно отнет от застрахованото лице. Това обстоятелство се установява с представена пред 4 застрахователя и по делото служебна бележка- удостоверение от СДВР, удостоверяващо заявената кражба на процесното МПС. Това е документа, който съобразно Общите условия на договора Каско застрахователят изисква за установяване настъпването на застрахователен риск кражба на МПС. С оглед това, неоснователно е оспорването от страна на ответника на обстоятелството, че ищецът не е доказал настъпването на застрахователен риск. Представени са изискуемите от ответника доказателства за установяване на кражбата на автомобила , а от друга страна – няма доказателства ищецът да се опитва да измами застрахователя и да получи облага, която не му се следва. Ето защо, следва да се приеме извод, че по делото е установено, че на 23.08.2017г процесният л.а. Мерцедес е бил откраднат-противозаконно отнет от ищеца.

Отнемането на автомобила е застрахователен риск, при настъпването на който застрахователят дължи заплащане на застрахователно обезщетение.

При така установеното ответникът- застраховател поддържа възражение за липса на негово договорно задължение за заплащане на обезщетение и за съществуване на негово право да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

Така направените от ответника възражения са неоснователни.

Неоснователни са твърденията на ищеца за това, че не дължи плащане на застрахователно обезщетение поради действия и бездействия на застрахованото лице, които действия и бездействия в ОУ на договора за застраховка Каско представляват основание за освобождаване на застрахователя от отговорност.

Съгласно КЗ при настъпило вече застрахователно събитие правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение е уредено в хипотезите на нормите на чл. чл. 363,ал.4, 403,ал.4, 408 от КЗ. Посочените разпоредби уреждат възможност на застрахователя да откаже плащане на обезщетение в случай, когато вследствие на съзнателни действия или бездействия на застрахованото лице , в нарушение на договора и закона, е настъпило застрахователно събитие, неговото настъпване е улеснено или неговото установяване е затруднено именно от поведението на застрахования.

От твърденията поддържани от въззивника-застраховател се установява, че той поддържа съществуването на своето право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради това, че ищецът при заявяване на застрахователното събитие не е представил свидетелство за регистрация на МПС, част II, което е неизпълнение на задължението да представи документ, изискуем при заявяването на настъпилия риск и което е съществено за интереса на застрахователя. Изложеното следва да се подведе под нормата на чл.408, т.1 от КЗ , съгласно която застрахователят има право да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор . В случая, застрахователят се позовава на 5 клаузата на т.11.5.2. и т.9.5. от ОУ , при които е сключен застрахователния договор, като сочи , че съгласно в т.9.7 е предвидена именно възможността да се откаже плащане при неизпълнение на договорни задължения, което неизпълнение да е във връзка с настъпилия застрахователен риск.