Решение № 1038 от 17.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1038 гр. Варна, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100501641 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 51483/10.06.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от И. Х. В., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 1604/08.05.2025г. постановено по гр.д. № *******г. по описа на ВРС, 31-ви състав, В ЧАСТТА, с която жалбоподателката е ОСЪДЕНА да заплати на М. Т. Д. ЕГН ********** сумата представляваща разлика над 501,30 лева до 4 418,12 лева - стойност на повреден при ПТП настъпило на 10.12.2022г. автомобил „М. ЦЛК ***“ с д.к.№ ******* собственост на ищцата, но управляван към момента на ПТП от ответницата, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 10.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от И. Х. В. срещу М. Т. Д. като частичен насрещен иск за заплащане на сумата от 1250 лева като част от иск целият в размер на 6 700 лева, търсени като обезщетение за претърпени морални и психически болки и страдания от ПТП-то настъпило на 10.12.2022г. на основание чл.45 от ЗЗД.

Въззивникът И. В., чрез процесуалния си представител заявява становище за необоснованост и неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществени нарушения на материалните и процесуално-правните норми. Счита, че произнасянето на първоинстанционният съд не е съобразено с всички въведени от ответницата твърдения и възражения и при непълен анализ на събраните по делото доказателства както по главния, така и по насрещния иск. Излага, че съдът не е съобразил 1 установения факт, че на 18.09.2021г. ищцата М. Д. е закупила процесния автомобил за 4000 лева, използвала го е, същият е бил крайно амортизиран и технически неизправен, поради което посочената от вещото лице по проведената САвТЕ по-висока пазарна стойност е лишена от логика. Счита, че след ПТП автомобилът не е бил тотална щета, доколкото е бил продаден от ищцата на 25.04.2024г. за 2329 лева и за него е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ сочеща, че същият е бил в движение.

Счита обжалваното решение за неправилно и поради необсъждане на въведеното от ответницата възражение за съпричиняване на вредата от ищцата във връзка с това, че с него са извършвани интервенции с цел предоставянето му на трети лица за дрифтиране както и поради това, че ищцата не е дала на ответницата никакви указания за спецификите на автомобила и начина на управлението му, знаейки че вероятността да настъпи авария с него е голяма. Оспорва направения от съда извод, че ответницата е знаела за извършваните преустройства на автомобила, като посочва, че същите са и станали известни едва към момента на ПТП. Оспорва също, че след настъпване на ПТП е отказала да бъдат уведомени органите на полицията, като счита, че това е станало с цел ищцата да прикрие състоянието на автомобила и извършените с него нерегламентирани интервенции, които са основната причина за настъпване на инцидента. Счита, че стойността на настъпилата щета се явява сумата от 1671 лева формирана като разлика на покупната цена от 4000 лева и получената от продажбата му цена от 2329 лева, а намалена с извършеното от ищцата съпричиняване от 70%, то дължимата като обезвреда сума е в размер на 501,30 лева. Моли обжалваното решение в частта по главния иск за разликата над 501,30 лева до присъдената сума от 4418,12 лева да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на решението в частта, с която е отхвърлен заявеният частичен размер на претенцията по насрещния иск, счита че фактът на настъпилото ПТП и агресивното отношението на близките на М. Д. и на нея самата след него, са допринесли за влошаване на психичното състояние на ищцата И. В., което счита за доказано основание на предявения иск за обезвреда на претърпените неимуществени вреди. Позовава се на неоспореното заключение на проведената СПЕ, което счита, че неправилно не е било обсъдено от съда.

Оспорва и въведената от вещото лице хипотеза за наличие и на други травмиращи събития и преживявания, които преимуществено са причинили влошаването на психичния статут на ищцата по насрещния иск, в това число и смъртта на баба й. Моли обжалваното решение, в частта по отхвърления насрещен иск да бъде отменено, а заявената частична претенция в размер на 1250 лева от 6700 лева да бъде уважена. Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – М. Т. Д., чрез процесуалния й представител, с който заявява становище за неоснователността й. Оспорва твърденията на въззивницата, че въззиваемата страна е знаела, че автомобилът й е повреден и затова умишлено го е предоставила на И. В. да го управлява. Счита, че недоказани са останали и твърденията за това, че автомобилът е бил тунингован с цел да бъде използван за дрифтиране, както и че това е причина за ПТП.

2

Излага, че с оглед посочената от вещото лице стойност на разходите за отремонтиране на автомобила, ищцата е взела решение за продажбата му за части. Поддържа, че решението да не бъде викана полиция в момента и на мястото на инцидента е следствие на взето съвместно решение от двете страни. Посочва, че решението на първоинстанционния съд е постановено след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, поради което се явява правилно и законосъобразно. На това основание моли да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание въззивникът и въззиваемата страна поддържат заявените становища по жалбата. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от М. Т. Д. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответницата И. Х. В. да и заплати сумата от 6747,12 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „М.“, модел „ЦЛК ***“ с рег.№ *******, поради настъпило по вина на ответника ПТП в нощта на 10.12 срещу 11.12.2022г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 10.12.2022г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба ищцата твърди, че на 10.12.2022г. заедно с ответницата излезли да се поразходят на Порт Варна, когато общ познат ги помолил да приберат автомобила му до гр.Б., тъй като той бил употребил алкохол. Ищцата се качила да управлява автомобила на познатия, а ответницата И. - на нейния автомобил и карала след нея. По време на движение по бул.„Ц.О." в гр.Варна около 4 часа сутринта, в района след бензиностанция ОМВ ищцата, като първа кола видяла в огледалото за задно виждане, че нейната кола, управлявана от И. започнала да се удря в бордюрите и изведнъж светлината от фаровете изчезнала. Спряла и се върнала назад към самокатастрофиралата кола, която вече била преобърната по капак, а от нея се чувала силна музика, рев и викове от И.. След телефонни обаждания, на мястото дошли бащата и приятеля на ищцата, както и майката на ответницата. Колата била силно увредена и закарана с пътна помощ в сервиз в гр.Д.. През следващите дни, при разговор на ищцата с ответницата, последната изразила съжаление за случилото се и заявила готовност да заплати разходите за ремонта. След разговора ответницата спряла да комуникира с ищцата и отказвала да изпълни поетия ангажимент за заплащане на ремонта. На това основание на 16.01.2023г. ищцата изпратила на ответницата нот.покана за доброволно плащане на сума в размер на 5000 лева, която била върната поради заявен отказ за получаването й. Ищцата излага, че е сезирала съда с производство по чл.*** от ГПК за обезпечаване на доказателства по ч.гр.д.№ 2715/2023г. по описа на ВРС, което приключило с даване на експертна оценка за пазарната стойност на автомобила преди настъпване на ПТП в размер на 6747,12 лева. Моли съда да уважи предявения иск и да осъди ответницата да заплати посочената сума, ведно със законната лихва считано от деня на увреждането, както 3 и сторените по заповедното производство разноски в размер на общо 1220 лева.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата И. Х. В., чрез процесуалния й представител, с който заявява становище за неоснователност на предявения срещу нея иск за обезщетяване на настъпилите по автомобила на ищцата имуществени вреди. Не оспорва, че на 11.12.2022г. е шофирала автомобила на ищцата марка „М.“, модел „ЦЛК ***“ с рег.№ *******, когато на бул.„Ц.О." в гр.Варна, в района на бензиностанция ОМВ, претъпяла ПТП. Оспорва претендираната сума за обезвреда като твърди, че автомобилът, който е управлявала е бил в недоброто техническо състояние, а цената, на която е закупен е значително по-ниска от посочената от ищцата негова равностойност.

Излага, че ищцата е знаела за недоброто му състояние, което е следствие на това, че след закупуването му го е ползвала около година, а отделно от това го е предоставяла на трети лица, които да правят дрифтове с него, но не предупредила ответницата за това. На това основание твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата в размер на 70% поради това, че същата я е принудила, да управлява повредения й автомобил. Посочва, че ищцата дори и е казвала, че не желае да пътува със собствения си автомобил защото е „опасно да пътувам с нея, особено извън града". По време на настъпване на ПТП пътната настилката на пътя била мокра, ищцата карала първа, а ответницата след нея. На светофара до ОМВ на бул.“Ц.О.“ посока кварталите, двете коли били спрели и след потеглянето ответницата подала газ, но колата поднесла и не успяла да я овладее, стреснала се и така се ударила в бордюра и се преобърнала. След ПТП на мястото дошли приятели, роднини и кола на пътна помощ. Пострадалата кола била закарана в автосервиз в гр.Д.. Посочва, че ищцата и споделила, че ESP системата за стабилизиране на колата не работи, но това не било съществен проблем. Знае също, че често колата имала течове на спирачна течност, както и неизправна кормилна рейка, в следствие на което завивала трудно, че е премахнат фабричния ауспух, и шумоизолиращи елементи, като и е инсталиран допълнителен софтуер с цел да бъде използвана за дрифтове. Счита, че именно тези дефекти са допринесли за настъпването на ПТП. Твърди също, че значителна част от частите на автомобила е можело да бъдат продадени, тъй като увредени били само ламарините и джантата, поради което ищцата е могла да възстанови част от претендираната сума. Оспорва да е получавала покана за заплащане на обезщетение за повредения автомобил и възразява срещу заявената парична претенция, включително за вземането за законна лихва считано от 10.12.2022г., тъй като не на този ден е настъпило увреждането. Моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен, евентуално, като признае, че е налице съпричиняване от страна на ищцата и да намали обезщетението със 70%.

Отделно от горното, твърди, че в следствие на настъпилото ПТП, М. Д., с която до този момент били в близки приятелски отношения, както и нейната майка, започнали да осъществяват над нея психически тормоз с цел да заплати претендираната сума за ремонт на автомобила. Започнала да й звъни непрекъснато, да вдига скандали и да я обижда, а майка й да настоява да заплати парите, за да може да се направи ремонт. Твърди, че това поведение я разстройва, плаши и води до увреждане на съня й, както и, че винаги избягва да минава през 4 мястото на ПТП, тъй като си спомня за случилото се. Дълго време отказвала да пътува с автомобил и да шофира сама. Посочва, че след инцидента, М. я настигнала с автомобила си и започнала да я притиска, с което създала опасност от настъпване на ПТП. Счита, че поради недобросъвестното поведение на М. изразяващо се в спестяване на важна информация за недоброто техническо състояние на автомобила си, е можела да загуби живота си. Във връзка с претърпените неимуществени вреди предявява насрещен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ищцата М. Д. да и заплати обезщетение в размер на 1250 лева – частичен иск от общо 6700 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от датата на увреждането 11.12.2022г. до окончателното изплащане.