Протоколно определение № 6409 от 27.12.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 6326/2024
- Вид
- Протоколно определение № 6409
- Подписан
- 27.12.2024
- В сила
- 03.01.2025
- Състав
- Мила Панайотова Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 30 · Наказателен кодекс
- чл. 321, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 276 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 6409 гр. София, 18.12.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А и прокурора С. П. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Мила П. Лазарова Частно наказателно дело № 20241100206326 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ Р. Р. Д., нередовно призован, не се явява. Същият се намира в Затвор в Р. Германия.
За него се явява адв. В. П., който представя пълномощно в днешното съдебно заседание.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като намери, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъденото лице, което не присъства в залата:
Р. Р. Д. с ЕГН **********, роден на **** г. гр. София, българин, български гражданин, осъждан, с постоянен адрес: ул. ****, гр. София.
СЪДЪТ разясни правата на осъденото лице, като същото не присъства в залата, както и правото му на отводи на съда, съдебния секретар и прокурора.
АДВ. П.: Наясно съм с правата на подзащитния ми. Нямам искания за отводи.
1
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ с оглед изявлението на страните, и като намери че са изпълнени предпоставките на чл. 271-275 НПК, и на основание чл. 276 НПК О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА делото с искането на осъдения да търпи наложеното му наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" на територията на Р. България, заедно с приложеното Удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение, издадено от немската държава.
(Прочете се).
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Намирам делото за изяснено от фактическа страна.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ с оглед липсата на доказателствени искания и на основание чл.
283 НПК
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че от така постъпилите удостоверения от немските власти имат необходимите реквизити и моля да признаете същите и да приемете молбата от властите в Германия за поемане на изпълнението на присъдата по отношение на българския гражданин Р. Р. Д. за деянието за което е осъден от властите в Германия – престъпление по чл. 321, ал. 2 от Нк на Р.
България, т.е. участие в организирана престъпна група, което е наказуемо съгласно българския наказателен кодекс с наказание "лишаване от свобода" до 6 години и е тежко умишлено. На същият е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 2 години и 6 месеца, което е в рамките на предвиденото в 2 закона на българското законодателство.
Съгласно чл. 8, ал.1 от Специалния закон не се изисква двойна наказуемост за деянието тъй като се касае за участие в ОПГ.
В материалите по делото изрично е посочено, че осъденото лице е участвало в съдебното заседание, когато е било постановено решението на властите в Германия. Считам че самоличността на лицето е установена по безспорен начин. Същата наказателна отговорност съгласно чл. 30 от НК на РБ и няма данни да се ползва с имунитет.
Към момента остават повече от 6 месеца до изтърпяване на така наложеното наказание по отношение на Р. Р. Д..
С оглед на изложеното моля да постановите решение, с което да признаете постановения съдебен акт от властите в Германия и съгласно така наложеното наказание от 2 години и 6 месеца "лишаване от свобода" при първоначален общ режим по отношение на осъденото лице. Считам че следва да бъде приспаднато времето през което лицето е било задържано под страна и е било в затвора в Германия.
АДВ. П.: Налице е присъда на Окръжен съд Бамберг, ФРГермания, която е влязла в сила на 17 юли 2024 г. с която е осъден българския гражданин Р. Р. Д., като му е наложено наказание от 2 години и 6 месеца. Престъпленията за които е осъден от НК на ФРГ съответстват на престъпления по чл. 321, ал 2 и чл. 209, ал. 1 от НК на Р. България. Моля да постановите решение с което да признаете и приемете в изпълнение присъдата на Окръжен съд, гр. Бамберг, ФРГермания като на основание чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определите първоначален „общ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание "лишаване от свобода" .
На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛС следва да бъде зачетено и приспадното от общия период на определеното наказание "лишаване от свобода" изцяло срока на задържането в производството по допускане на изпълнение на ЕЗА, считано от 19.09.2023г. до 22.09.2023 включително и от 12.12.2023 г. до 21.12.2023 г. включително, който срок е зачетен с влязлия в сила съдебен акт, като един ден предварително задържане се зачита за два дни лишаване от свобода, както и срока за задържане в наказателното производство водено от ФРГ, считано от 22.12.2023 г. и изтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода" в затвора във ФРГ до фактическото привеждане на осъдения в затвора гр. София, Р. България.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩЕНИЕ.
СЪДЪТ след съвещание намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Образувано е по молба на осъдения Р. Р. Д. с която е поискал да изтърпява наложеното му с присъда от 20.06.2024г. на Окръжен съд, гр.
Бамберг, Р. Германия, влязла в сила на 17.07.2024г. наказание ЛОС в размер на 2г. и 6м. във връзка с рамково решение 2008/909/ПВР на съвета на ЕС от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни 3 решения по наказателни дела.
От изпратения от немските власти съдебен акт, в превод на български език и придружаващо го удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, издадено по образец съгл. приложение 1, се установява, че с присъда от 20.06.2024г. на Окръжен съд, гр. Бамберг, Р. Германия, влязла в сила на 17.07.2024г., по което българския гражданин Р. Р. Д., роден на ****г., е бил признат за виновен в извършването на престъпление по параграф 263, параграф 1, 5, 25, 2 и 53 от НК на Р. Германия и му е било наложено наложено едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 г. и 6 м.
Така посочените престъпления съответстват на престъпления по чл. 321, ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание до 6 г. ЛОС и по чл. 209, ал. 1 от НК на Р. България, за което се предвижда наказание от 1 до 6г. ЛОС.
Предвид искането на осъдения да доизтърпи наложеното му наказание в Р. България е било издадено Удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Същото е относимо към влезлия в сила съдебен акт – присъда от 20.06.2024г. на Окръжен съд гр. Бамберг, Р. Германия, влязла в сила на 17.07.2024г., който представлява съдебен акт по смисъла на чл. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Съдебният акт съдържа необходимите реквизити, предвидени както в чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на съвета на ЕС от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, така и изискванията на Приложение 1 от българския ЗПИИСАННЛСМВЛС, посочен е постоянния адрес на осъдения, който определя компетентността на СГС в случая.
Престъпленията за които Д. е бил признат за виновен в Р. Германия не попадат в списъка от престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост на осн. чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. От друга страна двойната наказуемост е налице, доколкото Д. е осъден за престъпления, които съставляват такива както по немското законодателство, така и по българското.
Не са налице основания за отказ за признаване на присъдата, предвидени в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, не се нарушава принципа „ne bis in idem” и не е изтекла давността както по немското, така и по българското законодателство.
Осъденото лице не се намира на българска територия, но от друга държава, членка на ЕС и изрично е пожелал да търпи в Р. България наложеното му наказание от чужд съд. Не са налице и възрастови ограничения по отношение на наказателната отговорност.
О т удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС изрично се установява, че осъденият е участвал в наказателното дело, по което е бил признат за виновен и осъден на ЛОС от Окръжния съд в гр. Бамберг, Р.
Германия. В случая наказанието е започнато да се търпи от Д. на територията на Р. Германия, като не се касае за остатък по-малък от 6 месеца и който евентуално би бил пречка да се уважи молбата на осъдения.
Предвид факта, че Д. е осъден на наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 2г. и 6м., то същия следва да изтърпи наказанието си при първоначален „Общ“ режим на изтърпяване.
4
С оглед на така изложеното, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията за признаване за изпълнение на представената присъда на Окръжен съд гр. Бамберг, Р. Германия съобразно чл. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което и на осн. чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да се признае и изпълни наказанието на осъдения във вида, в който е наложено от немския съд, без да се налага приспособяване на осн. чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Съдебният състав констатира, че изпълнението на наказанието е започнало в Р. Германия, като до дата 23.09.2024г., когато е било издадено удостоверение по чл. 4 Рамково решение 2008/909/ПВР на съвета на ЕС от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, осъденият е изтърпял 391 дни от това наказание, като в броя на тези дни са включени както дните през които той е търпял наказание ЛОС, така и дните през които той е бил задържан под стража, вкл. и предварителен арест.
Предвид гореизложеното и на осн. чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, СЪДЪТ
РЕШИ: