Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11127 от 13.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 34920/2022
Вид
Решение № 11127
Подписан
13.10.2022
Състав
ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.397, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 11127 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110134920 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.

Производство по делото е образувано по искова молба от Д. Б. К. против [ответник], с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 12769,53 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 21.11.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 21.11.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от 482,58 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2013 г. до 20.11.2014 г., сумата от 1845,71 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.04.2013 г. до 20.11.2014 г., както и сумата от 1009,41 лева, представляваща разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 26.11.2014 г. по гр.д.№ 64294/2014 г., по описа на СРС, 128-ми състав и е образувано изпълнително дело № 20168410403895 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№ 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.

В исковата молба ищцата твърди, че при направена на 13.06.2022 г. справка в Регистъра на длъжниците към Камарата на частните съдебни изпълнители за образувани на нейно име изпълнителни дела узнала, че срещу нея е образувано изпълнително дело при ЧСИ Н.М., с район на действие СГС. При направената справка по процесното изпълнително дело установила, че същото е образувано на 12.04.2016 г. по изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден по гр.д.№ 64294/2014 г., по описа на СРС, 128-ми състав въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз 1 основа на документ от същата дата. Сочи още, че по силата на издадените заповед и изпълнителния лист ищцата, заедно с трето за делото лице - З.Й.Л.а, била осъдена да заплати солидарно на ответната банка сумата от 12769,53 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 21.11.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 21.11.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от 482,58 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2013 г. до 20.11.2014 г., сумата от 1845,71 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.04.2013 г. до 20.11.2014 г., както и сумата от 1009,41 лева, представляваща разноски по делото.

Ищцата поддържа становище, че не дължи процесните суми, тъй като вземането на ответника по гореописания изпълнителен лист е погасено по давност. В тази насока излага доводи, че по време на изпълнителния процес давността не се спира, като същата не е прекъсвана и с действия по принудително изпълнение съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД. Сочи, че единствената молба по отношение на ищцата била от 10.01.2017 г. за налагане на запор върху пенсията й, но това действие не било извършено фактически. Поддържа още, че поради липса на извършвани изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 12.04.2018 г. или на 10.01.2019 г. Излага доводи, че съгласно т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, поради което считано от 12.04.2016 г. или от 10.01.2017 г., вземанията за главница, договорна и наказателна лихва, са погасени на 12.04.2021 г. или на 10.0.2022 г. с изтичането на 5-годишен давност срок. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните суми, тъй като вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, съответно не би могло да бъде осъществявано принудително изпълнение срещу нея. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявените искове. Излагат се доводи, че в случая вземането е установено с влязъл в сила изпълнителен титул, приравнен по своя ефект на съдебно решение, поради което приложима е разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и давностния срок е петгодишен.

Поддържа се становище, че в хода на образуваното изпълнително производство давността е прекъсвана многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ, както и с правените от взискателя искания за прилагане на определен изпълнителен способ. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за настъпила перемпция, като се сочи съдебна практика. По изложените в отговора доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност, в случай, че последните бъдат уважени, прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 64294/2014 г. по описа на СРС е, че ищцата и трето за делото лице са осъдени да заплатят солидарно н а [ответник] сумата от 12769,53 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 21.11.2011 г., ведно със законната лихва за периода от 21.11.2014 г. до изплащане на вземането, сумата от 482,58 лева, представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2013 г. до 20.11.2014 г., сумата от 1845,71 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.04.2013 г. до 20.11.2014 г., както и сумата от 1009,41 лева, представляваща разноски по делото.

От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело № 20168410403895 по описа на ЧСИ Н.М., с рег.№ 841 на КЧСИ, с район на действие СГС се установява, че същото е образувано на 12.04.2016 г. по молба на ответната банка, в качеството на взискател и въз основа на горепосочения изпълнителен лист.

Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на длъжника – настоящ ищец.

С молба от 10.01.2017 г. от взискателя – настоящ ответник е поискано налагане на запор върху вземането за пенсия, получавано от ищцата, като на 13.07.2017 г. е внесена определена от ЧСИ такса в размер на 24,00 лева /л.26 от изп.дело/.

Видно от молба от 21.06.2021 г. е, че трето за делото дружество – [ФИРМА] е уведомило ЧСИ, че по силата на договор за прехвърляне на вземания е придобило вземанията на банката против длъжниците по изпълнителното дело, сред които и настоящата ищца. Поискало е налагане на запор върху банкови сметки на ищцата, без по изпълнителното дело да са налице данни за платени такси.

С разпореждане от 21.07.2022 г. изпълнителното производство е спряно на основание чл.432, т.1, вр.чл.397, ал.1, т.3 ГПК.

Други относими и допустими доказателства не са представени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е 3 настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустими, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявените искове са основани на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Влязлата в сила заповед, въз основа на която се издава изпълнителен лист, има ефект, близък на силата на присъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е подаването на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. С оглед предходното, настоящият съд приема, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5-годишна давност. Давността е била прекъсната с образуване на изпълнителното дело на 12.04.2016 г. въз основа на редовна молба с посочен изпълнителен способ /по аргумент от мотивите на по т.10 от ТР № 2/26.06.15 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС/, по която дължимите такси по ЗЧСИ са били заплатени /л.20 от изп.дело/. С депозираната от взискателя молба на 10.01.2017 г., с която от ЧСИ е поискано да наложи запор върху вземането за пенсия, получавано от ищцата, давността отново е прекъсната, тъй като макар запор да не е наложен, то това не е по вина на взискателя, който видно от данните по изпълнителното делото е, че на 13.07.2017 г. е внесена определена от ЧСИ такса в размер на 24,00 лева /л.26 от изп.дело/.

Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД само предприемането на действия на принудително изпълнение прекъсва давността и от всяко прекъсване започва да тече нова давност. Без правно значение е, че не са извършвани поискани от взискателя изпълнителни действия по вина на съдебния изпълнител, тъй като бездействие на последния не е предвидено от закона като способ за спиране течението на давността. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност. В т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от 4 взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.