Решение № 284 от 17.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330200548 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 11750112 , с който на Ю. Г. Х. ЕГН ********** , на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 25.56 евро /49.99 /лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Х. по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесния

Електронен фиш

/ЕФ/ като неправилен, незаконосъобразен, съставен в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище излага доводи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен.

Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява 1 процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 25.06.2025г. в 20.26 часа в гр. Пловдив, бул. „Княгиня Мария Луиза “ срещу номер 72 посока изток към запад било заснето и установено с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1, управлението на лек автомобил „Мерцедес С 350 Д“ с рег. № *** , с установена скорост от 61 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч в населено място. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 64 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч в полза на водача, била установена стойност на скоростта на движение от 61 км/ч в, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 11 км/ч.

Установено било, че процесното МПС е притежание на П. Х.

,по който факт по делото не се спори. Като същия е попълнил Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП ,като е посочил ,че на въпросната дата и час автомобила е управляван от Ю. Г. Х. и е приложил копие от СУМПС.

Именно на последния е ангажирана административнонаказателната отговорност за установеното нарушение, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш серия К, № 11750112 , с който му било наложено административно наказание глоба в размер от 25.56 евро /49.99 .

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства: снимка № 120ССЕ0/0248846, АТСС ARH CAM S1, Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 11750112.Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ на БИМ, справка от база данни на КАТ за първоначална регистрация и собственици на превозното средство, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030p-14912/25.06.2025г., снимка на разположение на АТСС.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на Мерцедес С 350 Д“ с рег. № ***, е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 135-СГ-ИСИС/25.09.2024г. се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен номер 120сcе 0 е преминало последваща периодична проверка със заключение, че същото съответства с одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване, включително защитни стикери. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на 2 скоростта е +/- 3км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (1030p14912/25.06.2025г / се установява, че на дата 25.06.2025 г. мобилна система за видеоконтрол ARH CAM S1 с № 1120cсе0 е заснела статични изображения с номер от 0248822 до 0248996 , с начален час на работа 20.00 ч. и краен час на работа 01.00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.“Княгиня Мария Луиза“ срещу номер 72 , където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.

От приложения към преписката снимков материал с №120ССЕ0/0248846 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния автомобил с рег.

№ *** е била 64 км/ч, а заснемането е било извършено на 25.06.2026г в 20.26 часа.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събрания по делото и непротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна на 25.06.2025 г. в 20.26 часа жалбоподателят е управлявал в гр.Пловдив, е управлявал лек автомобил „Мерцедес С 350 Д“, с рег.№ *** , с установена скорост от 61 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч в населено място.

Направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде разграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

,като същия е попълнен и отговаря на изискванията,като съдът не се съгласява с доводите на жалбоподателя в обратната насока.

С издадения Електронен фиш правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на Ю. Х., в качеството му на водач на посоченото МПС. Като предвид попълнената декларация от собственика на МПС ,същия се явява наказателноотговорно лице.

В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП спрямо жалбоподателя е бил издаден ЕФ, доколкото нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или „отнемане на контролни точки“, а единствено налагане на административно наказание „глоба“.

Обжалваният Електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията 3 на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено в населено място нарушение за скорост при управление на МПС, която скорост е установена с превишение от 11 км/ч повече от разрешената.

Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е извършено в съответствие с нормативно разписаните правила и при използването на одобрен тип средство за измерване. Периодичността на извършваните проверки на лазарни скоростомери е една година, поради което при използването си на 25.06.2025г. това действие е било в обхвата на последната успешно премината периодична проверка.

Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и приложеното към него изображение от радар № 1120cсе0. От Протокол за използване на АТСС се установява, че процесното техническо средство е било позиционирано в гр. Пловдив, на бул.“Княгиня Мария Луиза“до №72.Работата с техническото средство е започнала на 25.06.2025г. в 20.00часа и е приключила в 01: 00 часа на същата дата. Именно в този времеви интервал е заснето и процесното статично изображение от техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 1120cсе0, а същото влиза и в обхвата на посочените като номера на статични изображения.

Безспорно е също така,че датата и часа на снимката съвпадат с датата и часа на осъществения видеоконтрол, което в случая се установява от Протокола по чл. 10.Правилно е отразеното и в графа режим измерване ,като е отбелязано –С.Тоест –стационарен режим.Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.

На следващо място неоснователно е възражението на жалбоподателя,че не става ясно какъв е размера на наложената глоба.Видно е,че наложеното наказание е изписано както в лева ,така и в евро и се касае за сумата от 25.56 евро.Видно от описаното по-надолу ,касаещо плащане в 14 дневния срок на сумата доброволно,че се дължи 70 % от размера й , а именно 17.89 евро,което още веднъж потвърждава ,че наложената глоба е в размер на 25.56 евро .Като с това разминаване не е нарушено правото на защита на жалбоподателя да узнае елементите на нарушението и съответното му наказание и да 4 организира защита си.

За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 11 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба.Съдът намира и че правилно е установена стойността на скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 61 км/ч. В Електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая се изясни да е 64 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача).

Размерът на приложимото наказание е определено от законодателя във фиксиран размер, който не подлежи на ревизиране от страна на съда.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваният Електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро.