Решение № 3979 от 28.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3979 гр. Пловдив, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330118078 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата Й. Б. В. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че тя не му дължи сумата 7 826, 27 лева, представляваща възнаградителна лихва по сключен между страните в гр. П. Договор за банков кредит № **************** г., по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД - гр. София оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан, и моли съдът да остави иска без разглеждане и да прекрати производството по делото, а, ако съдът приеме иска за допустим – да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства (включително и в оригинал) е видно, че между страните в гр. П. е бил сключен Договор за банков кредит № ******************г., с който ответникът е предоставил на ищцата банков кредит в размер на 20 000 лева (от които 600 лева за погасяване на съществуващи задължения към трети лица - потребителски кредит, сключен с „Небанкова финансова институция“, и 19 400 лева за текущи нужди) с краен срок за погасяване ****** г., а от представения Погасителен план към Договора и заключението от ******** г. на вещото 1 лице по ССЕ И. С. се установява, че размерът на уговорената възнаградителна лихва за целия срок на Договора е общо 7 826, 27 лева – като в исковата молба ищцата подробно е изложила основанията, поради които счита, че не дължи на ответника сумата за възнаградителна лихва и исковата й молба отговаря на законоустановените разисквания за нейната редовност, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недопустимост на иска, респективно – и искането му за прекратяване на производството по делото и оставяне на исковата молба без разглеждане.

Същевременно, както се установява от заключението от ******* г. на вещото лице по СТЕ С. М., макар и Договорът за банков кредит да е написан с шрифт с големина 12 пункта, текстът на Погасителният план към Договора е с размер на шрифта 9 пункта, а на Общите условия към Договора – с големина 11 пункта (и само буквата „в“ в текста на тези общи условия е с големина 12 пункта) - поради което, предвид направеното от ищцата възражение за действителността на Договора и всички допълнителни елементи към него с исковата молба, и с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1 във връзка с чл.11, ал.2 от ЗПК, съдът намира, че действително Договорът, на който ищецът основава претенциите си е сключен в нарушение на императивните изисквания на Закона и се явява недействителен, а оттук – че ищцата не дължи на ответника сумата за възнаградителна лихва по този недействителен Договор за банков кредит.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и като такъв следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на пълномощника на ищцата адв.

Д. Б., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. в размер на 1 659, 15 лева с ДДС, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС на основание чл.78, ал.6 от ГПК – 313, 05 лева ДТ за производството по делото, както и 260 лева депозити за СТЕ и ССЕ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от Изпълнителните директори Ч. Г. З. и С. А. П., със съдебен адрес: гр.

*************, юрисконсулт З. П., ЧЕ Й. Б. В., ЕГН **********, от гр. ***************, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „**************, адв. Д. Б., НЕ МУ ДЪЛЖИ сумата 7 826, 27 лева, представляваща възнаградителна лихва по сключен между страните в гр. П.

Договор за банков кредит № *************** г.

Осъжда „Първа инвестиционна банка“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Д. Г. Б., със служебен адрес: гр. П., ул. „**************, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело, В РАЗМЕР 2

НА 1 659, 15 лева с ДДС, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 313, 05 лева ДТ за производството по делото и 260 лева депозити за СТЕ и ССЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________

3