Разпореждане № 443 от 30.01.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 443 гр. Горна Оряховица, 30.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Златина Пл. Личева-Денева като разгледа докладваното от Златина Пл. Личева-Денева Частно гражданско дело № 20264120100161 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД представлявано от пълномощник - юрисконсулт И. И., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. Т. Т. за суми, както следва: 1 086.82 евро - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.01.2026 г. до изплащане на вземането; договорна лихва 228.95 евро за периода от 17.02.2023 г. до 18.06.2024г.; 51,49 евро - мораторна лихва, дължима от 16.06.2024 г. до 19.01.2026 г., както и направените разноски в заповедното производство.

Съдът, като съобрази изложените в заявлението твърдения, извърши проверка на представените документи, съобрази и обстоятелствата по чл. 411 ГПК, приема следното:

На 17.01.2023 г. между Т. Т. Т. и "Креди йес" ООД, е сключен Договор за паричен заем № 567472. По силата на договора дружеството предоставя в заем сума в размер на 3000 лв. на длъжника, който се задължава да я върне в срок до 17.06.2024 г. на 17 месечни вноски, при месечен лихвен процент от 3,300 % и годишен процент на разходите 48,169%.

Предвидено е, че размерът на всяка погасителната вноска е 233.96 лв., както и общата сума на плащане е 3977.19 лв.

В чл. 6 от Договор а е посочено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т.

1

1 от Общите условия към договора за заем. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия, гаранти трябва да са две физически лица, всяко от който да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителния доход над 1000 лв., съгласно справочните данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не са заематели по Договор за заем, сключени със заемодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Освен гарант/и, в чл. 6 от Договора е посочено, че заема следва да се обезпечи и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя, в случая с ценна книга, издадена в полза на Заемодателя.

В чл. 8 от Договора е посочено, в случай, че не с е представи договореното в чл. 6 в тридневен срок от сключването на Договора, или представеното обезпечение не отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към Договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2771. 81 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към Договора.

Съгласно погасителния план всяка погасителна вноска е в размер на 397.00 лева, в която се включва вноска без неустойка в размер на 233.96 лева, ведно с разсрочена неустойка при липса на обезпечение в размер на 163.04 лева, като падежа на първата вноска е 17.02.2023 г.

Общата сума, която следва да бъде върната от длъжника е 6749.00 лева.

Във връзка със задълженията си по Договора длъжникът е заплатил пълни шест погасителни вноски за периода от 17.02.2023 г. до 17.07.2023 г. или сумата от 2382.00 лева, в т.ч. и неустойката.

На 03 септември 2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2021 г., на основание чл. 99 от ЗЗД между „Креди Йес“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД) като се твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за 2 извършената продажба на вземането на 17 септември 2025 г. от „Креди Йес“ ООД посредством писмо с обратна разписка.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит не следва да противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване се съдържа в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД , според който нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави. Преценката дали е нарушен този основен правен принцип се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД . За сделки противоречащи на добрите нрави се считат тези, които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата.

В глава четвърта на ЗПК е уредено задължение на заемодателя преди сключването на договора за заем, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването му изобщо или в искания размер на заема. Клаузата, съдържаща се в чл. 8 от Договора, се намира в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Съгласно чл. 16 от ЗПК оценката на платежоспособността се извършва преди разрешаване отпускането на заема, като едва след предоставяне на исканите обезпечения той се сключва. Чрез цитираната клауза, на длъжника се вменява задължение да осигури гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече е отпуснат. В чл. 8 от Договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение, но не като неустойка, а като договорно обезщетение - лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, тъй като договора предвижда редица условия - кумулативно дадени, които е невъзможно да бъдат изпълнени от длъжника и то в срок от три дни.

В случая клаузата за предоставяне на обезпечение след сключване на договора цели да заобиколи нормата на чл. 16 от ЗПК, поради което по силата 3 на чл. 21. ал. 1 от ЗПК , същата се явява нищожна. На това основание нищожна се явява и уговорената неустойка за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение на основание чл. 26, ал. 1 , пр, 3 от ЗЗД.

Естеството на уговореното задължение по чл. 6 е непарично, акцесорно и спомагателно, целящо да обезпечи изпълнението на главното задължение – връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.

Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението задължението по чл. 6 не може да се определи като такова, с оглед интереса на кредитора. В този смисъл предвидената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство з а обогатяване на кредитора, още повече че тя трудно би се избегнала предвид посочените условия.

Целта на неустойката е единствено да санкционира неизправната страна, като чрез нея кредиторът цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се следва. В случая предвидената "неустойка" всъщност представлява вземане на кредитора, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва и което представлява допълнителна печалба за него освен лихвата. Предвид на това, че клаузата за неустойка цели единствено да обогати кредитора, то тя противоречи на добрите нрави.

Клаузата се явява и нищожна, доколкото излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат кредит получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по кредита, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията от страна на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Нарушавайки задълженията си кредиторът уговаря и неустойка, с която дълга на длъжника нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не е свързано пряко с претърпени от кредитора вреди води до извода, че целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за 4 дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3.

За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постига и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с тази клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставяне на поръчителство на едно физическо лице, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано.

При проверка на клаузите относно ГПР настоящият съдебен състав намира, че е налице неправилно посочване на ГПР в договора за кредит, което е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПК, който в тази си част транспонира ДиректИ.

2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло посочен в ДиректИ.та и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a. s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C377/14 Radlinger и Radlingerovа, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – "общият размер на кредита", дефиниран в нашето законодателство в § 1, т. 3 ЗПК като предоставената на потребителя (т. е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и "общия разход по кредита за потребителя", който съгласно § 1, т. 1 ЗПК представлява сбор от всичко това, което той следва да заплати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Според цитираното решение на СЕС, посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в 5 знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т. 90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerovа, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението п о дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително следва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, включително и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита).

Основна задача на съда по дела със страна потребител е да достигне отвъд буквалното съгласие на страните, за да с е възстанови икономическия баланс по договора в съответствие с нормативните изисквания за защита на потребителя и принципите в тази насока.