Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 552 от 27.04.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 938/2023
Вид
Решение № 552
Подписан
27.04.2023
В сила
27.04.2023
Състав
Даниела Дончева, Капка Павлова, Красимир Маринов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500938 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 463, ал. 2 от ГПК.

С решение № 9246 от 26.09.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 6491/2022г. по описа на СГС е отхвърлена жалбата на Столична община срещу Разпределение от 27.05.2022г., изготвено по изп.дело №20147860400670 по описа на ЧСИ М. М. с рег.№*** и район на действие СГС.

Против това решение е постъпила частна жалба от Столична община с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи жалбата против изготвеното разпределение като вземането за такса „битови отпадъци“, което има към длъжника бъде признато за привилегировано такова по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД. Излагат се доводи, че вземането на общината за такса е публично такава предвид нормата на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК.

Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на апелативни съдилища,в която се приема, че вземането за такса „битови отпадъци“ е публично такова. Препраща към изложеното в жалбата,подадена пред СГС, в която се посочва,че съответната община се смята винаги за присъединен взискател за дължимите се от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до изготвяне на разпределението и конкретният случая бил именно такъв.

Акцентира се на значението на бюджета на общините като част от публичните финанси и предвид спецификата на тези средства да гарантират винаги ресурс, с който публичната власт да заплаща задълженията си в частно правната сфера и да осъществява 1 обществения интерес, е необходимо финансово обезпечаване на тази дейност. С оглед на тава счита, че разпоредбата на чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД установява право на предпочтително удовлетворение на вземанията, които са част от тези публични финанси.

По делото е постъпил отговор на частната жалба от „С.Г.Груп“ ЕАД, с който същата се оспорва.

Останалите страни в производството не са подали отговори.

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най- напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.В този смисъл, разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворението им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му, както и разноските по изпълнението. Освен това съдебният изпълнител е длъжен да изпраща до НАП съобщение за всяко започнато изпълнение и ако получи сведения, че има публични задължения на длъжника, да включи същите в разпределението.

В случая съдебният изпълнител е изискал необходимата информация като е установил, че за имота, продаден на публичната продан на Столична община са дължими 3 294,52лв. данъци и лихва върху тях и 7874,72лв. такса смет и лихви върху нея ( удостоверение изх.№ ДЛЦ22-ДИИ- 82/1).

Сумата за дължимите данъци е включена във вземанията от втори ред на привилегированите вземания – по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД и е погасена от постъпилата цена на недвижимия имот, а за удовлетворяването на вземането за такса битови отпадъци не е останала сума за удовлетворяване.

В мотивите на съдебния изпълнител, представени на основание чл. 436,ал.3 от ГПК е посочено,че същият счита,че това вземане е с поредност на удовлетворяване по чл.136,ал..1,т.6 от ЗЗД.

Апелативния съд намира, че обжалваното разпределение е законосъобразно.

Задълженията за данък недвижими имоти и такса смет са публични такива, но на удовлетворяване по реда на чл.136, ал.1,т.2 от ЗЗД подлежат само вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, т.е тази привилегия не се отнася за всички публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК, а само за тези които са изрично и изчерпателно посочени в текста на ЗЗД. Тъй като съгласно чл.1, ал.1, т.1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти е местен данък, то именно той попада в приложното поле на 2 нормата.

Въпросът дали такса „битови отпадъци“ се включва във вземанията по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД е разрешен с Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г. по тълк.дело №2/2021г. на ОСГТК на ВКС. В т.4 на същото е посочено, че това вземане не попада в приложното поле на чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД, тъй като не представлява „данък“, а произтича от предоставянето на конкретни обществени услуги и по своята същност е цената на същите.

Поради това е прието, че същото се ползва с общата привилегия по чл.136, ал.1,т.6 от ЗЗД и подлежи на предпочтително удовлетворение от цялото имущество на длъжника. Този отговор на въпроса е задължителен за съдилищата, а именно това е спорният момент по настоящото дело. Той води до извода, че жалбата на Столична община,с която се иска да бъде прието, че редът за удовлетворяване е друг, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Градският съд е достигнал до същия извод, поради което и постановеното от същия решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното,Апелативен съд-София

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9246 от 26.09.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 6491/2022г. по описа на СГС, ГО,с което е оставена без уважение жалбата на Столична община против разпределение от 27.05.2022г., изготвено по изп.дело №20147860400670 по описа на ЧСИ М. М. с рег.№*** и район на действие СГС,с което е разпределена сумата, постъпила след продажба на недвижим имот: Търговски обект №1, находящ се в гр.София, ул.“Димитър Яблански“ №18, жилищна сграда № II, с площ 102,24 кв.м., с идентификатор 68134905.573.1.31 с бивш собственик „Адонай“ АД, ЕИК 175092490.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3