Определение № 834 от 28.08.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. Габрово, 28.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Полина Пенкова

Ива Димова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500545 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез юрисконсулт Г. Б., против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 150/2025 г. от Дряновски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат твърдения, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и молят да бъде отменено. Сочи, че вследствие на неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 411 от ГПК, първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на всички суми, предмет на задължението. Позовава се на чл. 143 от ЗЗП,в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., конкретно чл. 3, в който е уредена т.нар. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Сочи, че твърдението за сключване на договора за поръчителство в противоречие с добрите нрави е неоснователен и подлежи на принципа на свободното договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД. Според чл. 4 от договора за кредит, длъжникът се е задължил да предостави на кредитора „Изи Асет мениджмънт“ АД обезпечение чрез гаранция на две физически лица, Б. гаранция или поръчителство на одобрено от кредитора лице в тридневен срок от сключване на договора. В изпълнение на това задължение, в деня на сключване на договора за заем, потребителят е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД /одобрено от кредитора лице/ договор за поръчителство, който съгласно чл. 2 влиза в действие, при неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 4 от договора. Договорът за предоставяне на гаранция е отделно, самостоятелно правоотношение възникнало на база договаряне между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника. По него „Файненшъл България“ ЕООД е поел задължение да отговаря солидарно с ответника за изпълнение на всичките му задължения по сключения с „Изи Асет менидджмънт“ АД договор за паричен заем. Сочи, че е налице валиден договор за гаранция сключен между кредитора „Изи Асет менидджмънт“ АД ии „Файненшъл 1

България“ ЕООД, цедент на ищеца.

Моли съда да отмени разпореждането на първоинстанционния съд, като неправилно като вместо него се постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите претендирани в Заявлението по чл. 410 ГПК.

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. П. И., за сумата от сумата 500,00 лв. главница до погасяване на кредита; 29,44 – договорна лихва от 20.09.2022 г. до 19.11.2022 г.; 138,86 лв. мораторна лихва 21.09.2022 г.-17.12.2024 г.; законна лихва от завеждане на заявлението до изплащане на вземането; разноски – 25,00 лв. за държавна такса и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Паричното вземане е по задължение по договор за паричен заем №4567933 от 18.08.2022 г., сключен между Н. П. И. и „Изи Асет мениджмънт“ АД, по силата на който е отпусната сумата от 500,00 лв., която е следвало да бъде върната на три месечни погасителни вноски от по 176,48 лв. Заемателят е подписал и договор за предоставяне на гаранция с № 4567933, с цел гарантиране изпълнение на всички задължения. Поради неизпълнение на задълженията на Н. П. И. към „Изи Асет мениджмънт“ АД, дружеството гарант „Файненшъл България“ ЕООД е извършило плащане към „Изи Асет мениджмънт“ АД са сумата от 612,00 лв. След погасяване на задължението, в тежест на потребителя е възникнало задължение да възстанови в полза на дружеството-гарант така заплатената по гаранцията сума и съответно регрес към него. Вземанията са били цедирани на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

След образуване на делото пред Районен съд – Дряново е установено, че длъжникът е починал. С определение № 152 от 04.04.2025 г., съдът е спрял производството по делото и е указал на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД да посочи правоприемниците на починалия длъжник в шест месечен срок от получаване на препис от определението. С разпореждане № 499 от 11.06.2025 г., производството по ч.гр.д. № 150/2025 г. е възобновено, конституирани са като длъжници в производството Н. М. И., ЕГН **********, гр. ***, ул. *** № *, ет. *, ап. *, И. Н. И., ЕГН **********, гр. ***, ул. *** № * и Д. Н. И., ЕГН **********, гр. ***, ул. *** № *, ет. *, ап. * и отново са дадени указания на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. С разпореждане № 562/26.06.2025 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е оставено без движение и са дадени указания за индивидуализиране на претендираното вземане.

С обжалваното разпореждане№ 299 от 10.07.2025 г., заповедният съд приел, че всеки един от договорите – за паричен заем и за предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни такива, но двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани съобразно клаузата на чл. 4 от договора за заем. Съобразно същата заемателят се задължава в тридневен срок от сключване на договора да представи едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени изисквания или Б. гаранция с бенефициер – заемодателя или одобрено от заемателя дружество – гарант, което предоставя гаранционната сделка. Посочената в цитираната разпоредба на чл. 4 от договора за паричен заем алтернатива длъжникът да 2 посочи други физически лица като поръчители или да предостави Б. гаранция само привидно предоставя на потребителя право на избор, тъй като на практика упражняването му е предпоставено от предварителното одобрение на кредитора. Поради което следва да се приеме, че клаузата на чл. 4 от договора е уговорена във вреда на потребителя, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави и неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Приел е, че в чл. 3.1 от Договора за предоставяне на гаранция от 18.08.2022 г. е уговорено потребителят да заплати възнаграждение на гаранта в размер на 142,36 лв.

Плащането на уговореното възнаграждение не е обусловено от неизпълнението по договора за потребителски кредит, а се явява дължимо и при точно изпълнение, като е договорено в размер близък до една трета от размера на главницата на получения кредит от 500,00 лв. и тази разпоредба се явява във вреда на потребителя, поради което клаузата е неравноправна.

Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение, поради което договорът за поръчителство, въз основа на който заявителят черпи права се явява недействителен. При наличието на недействителен договор за заем и на недействителен договор за поръчителство поръчителят, дори и да е платил на кредитора вместо кредитополучателя, няма право да се суброгира в правата му и съответно претенцията му, заявена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неоснователна.

С тези мотиви е отхвърлено подаденото заявление от„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК, като страните по него имат качеството на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Като потребителски договор, същият следва да отговаря на императивните изисквания на закона.

Видно от приложения договор за потребителски кредит, същият съдържа вероятно неравноправни клаузи, свързани с предоставянето на поръчителството, нарушаващи императивни норми на ЗПК и ЗЗП. Сключеният договор за предоставяне на гаранция с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и възможност за индивидуално договаряне. Налице е тясна взаимовръзка от сключването на акцесорния договор за предоставяне на гаранцията с договора за заем, поради което следва да се разглеждат като едно цяло. С обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор, се цели заобикалянето на закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Отговорността към гаранта за заплащане на възнаграждение е неделима от тази по заемното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по заема. Следователно сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата между потребителя на услугата и търговеца. Освен това със сключването на договора за поръчителство значително се оскъпява ползвания заем, което утежнява финансовото състояние на длъжника, доколкото заплащането на възнаграждение на поръчителя е почти равно на сбора от дължимите вноски по кредита. Последното е в явно противоречие с добрите нрави и закона и служи за заобикаляне на законоустановения пределно допустим размер на ГПР от 50% съобразно чл.

19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения по договора за потребителски кредит ГПР не е калкулирано оскъпяването от сключения договор за предоставяне на гаранция. Всяка клауза в договора за потребителски кредит, която има за цел или резултат за обикаляне на изискванията на закона е нищожна, на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК.

Като е уговорено като дължимо предварително възнаграждението за дружествотогарант, преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне до тази възможност се предвижда допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, което сочи 3 на противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Съотношението на дължимото по договора за предоставяне на гаранция и размерът на задължението, за което „Файненшъл България“ ЕООД се съгласява да гарантира може да се приеме, че е сключен в нарушение на добрите нрави, съответно на принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации.

Поради изложеното първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 299 от 10.07.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 150/2025 г. от Дряновския районен съд, с което е отхвърлено заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 834 гр. Габрово, 28.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Полина Пенкова

Ива Димова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500545 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.