Решение № 63 от 07.07.2022, Районен съд - Раднево
- Съд
- Районен съд - Раднево
- Дело
- Гражданско дело 633/2021
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 07.07.2022
- В сила
- 12.08.2022
- Състав
- Асен Цветанов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за здравето
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. Раднево, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20215520100633 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД във вр. чл. 266 ЗЗД във вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО.
Производството е образувано по искова молба на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД срещу Б. Е.. Т., с която се предявяват искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материалноправно основание чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД във вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО. Ищецът твърди, че на 24.03.2018 г. в 22,23 часа ответникът постъпил по спешност в УМБАЛ след побой с оплаквания от болки в главата, гърдите и корема. Твърди, че тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, бил пренасочен към стационарно болнично лечение в Първа клиника по хирургия в болницата, където е хоспитализиран на 24.03.2018 г. с приемна диагноза „Контузио торакоабдоминалис“. Твърди, че към момента на хоспитализацията ответникът бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил в хода на болничния си престой, продължил до дехоспитализацията му на 27.03.2018 г. Твърди, че на ответника била оказана медицинска помощ по клинична пътека 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, чиито изисквания били посочени в Приложение № 17 на Националния рамков договор за медицински дейности за 2018 г.
Твърди, че при постъпване на ответника му била съставена история на заболяването ИЗ № 19451/2018 г., а за лечението е издадена епикриза, в която 1 са описани извършените медицински дейности и услуги. Твърди, че съгласно чл. 109, ал. 1 ЗЗО следва ответникът сам да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в размер на 361,40 лв. и услугите били подробно описани в сметка на пациента, приложена към исковата молба.
Твърди, че съгласно чл. 52 ЗЗО следва ответникът да заплати стойността на услугите по цени, определени от лечебното заведение, които били посочени в ценоразпис. Твърди, че изпратили на ответника покана за доброволно плащане, но такова не последвало. Твърди, че поради неплащане на сумата предявили вземането по реда на чл. 410 ГПК и била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 234/2021 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на адресите и предявяват иск по чл. 422 ГПК след указания на заповедния съд. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи вземането му заповедта за изпълнение за сумата от 361,40 лв. за извършените медицински услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до пълното й погасяване. Претендира разноски. Представя писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор ответника Б. Е.. Т., чрез особения представител адв. С., в който твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че медицинските услуги са предоставени на ответника като спешен пациент, поради което не дължи заплащане на услугите. Твърди, че ответникът не бил запознат какви услуги ще му бъдат предоставени и на каква стойност, което лечебното заведение следвало да направи преди предоставянето на услугите, както и че е с прекъснати здравноосигурителни права. Твърди, че от представената декларация било ясно, че ответникът бил запознат само с условията за плащането на услугите от НЗОК, но не и с действащия към датата на хоспитализацията ценоразпис на лечебното заведение и че е с прекъснати здравноосигурителни права.
Твърди, че пациентът е бил вероятно в състояние непозволяващо да се запознае с ценоразписа с оглед краткото време на престоя в спешния кабинет и хоспитализирането му и предвид състоянието, в което се е намирал. Твърди, че сметката не е предявена на пациента за запознаване и възражения, нито пък епикризата. Твърди, че лечебното заведение следвало да му даде възможност да подаде документи по Постановление № 17 от 31.01.2007 г. на МС и поемане на лечението от държавата, каквито данни нямало. Претендира разноски. Представя писмени бележки.
2
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи изводи:
По делото е приложено ч.гр.д. № 234/2021 г. по описа на РС-Раднево, образувано по заявление по чл. 410 ГПК, от което е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 260110/30.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 361,40 лв., представляваща незаплатена цена на оказана болнична медицинска помощ за здравно неосигурено лице в периода от 24.03.2018 г. до 27.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.03.2021 г. до окончателното погасяване на дълга, както и разноски в размер на 25 лв. По заповедното производство не е открит длъжника на известните адреси и са дадени указания за предявяване на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК , а искът спрямо ответника е предявен в едномесечния срок по чл. 415 ГПК. Налице е идентичност на страните в двете производства и предмета /по основание и размер/, поради което искът по чл.
422, ал. 1 ГПК е допустим и следва да се разгледа по същество.
С проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 16.03.2022 г. и обявен за окончателен с протоколно определение от 21.04.2022 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: за основателността на иска ищецът следва да докаже предоставени на ответника медицински услуги в периода от 24.03.2018 г. до 27.03.2018 г., в това число хоспитализацията му и извършените медицински дейности поотделно и с цена; информирано съгласие на ответника за извършване на медицинските услуги; наличието на прекратени здравноосигурителни права на ответника в периода от 24.03.2018 г. до 27.03.2018 г.
Ответникът следва да докаже насрещните си възражения по фактите и правото.
По делото са приети множество писмени доказателства, от които се установява, че ответникът е постъпил на 24.03.2018 г. в 22,33 часа в ЦСМППловдив за спешен преглед с оплакване от побой, като са му извършени медицински прегледи и изследвания в спешен кабинет в ЦСМП /виж лист за преглед на пациента на л.92-93, фиш за спешна медицинска помощ рег. № 1622310 на л.87/. На ответника е оказана първична спешна медицинска 3 помощ чрез прегледи от специалисти в различни области: посочени в листа за преглед на л. 5 като неврохирургия /д-р Даварски/, офталмолог /д-р Бончева/, лицево-челюстна хирургия и УНГ /д-р Иван Тонов/, които са направили и изследвания на ответника, а последният е подписал декларация за правилата в лечебното заведение, след което е „изписва се в добро общо състояние“ и е „насочен към ОПЛ за проследяване“. На ответника му е издадено направление за хоспитализация в лечебно заведение /по ИЗ 19451/2018 г., л.77/ по клинична пътека 197, като е докаран в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД от ЦСМП на 24.03.2018 г. в 23,44 часа. Издаден му е лист за преглед /л.5/ от извършените прегледи и манипулации в ЦСПМ.
По делото е прието като писмено доказателство история на заболяването № 19451 /л.78-80/, от което е видно, че ответникът е постъпил в Първа клиника по хирургия на УМБАЛ на 24.03.2018 г. в 23,44 часа и е изписан на 27.03.2018 г., като е пролежал 3 дни. Анамнезата била снета по данни на ответника, който посочил, че е постъпил в клиниката по спешност, докаран от ЦСМП, съобщил да е претърпял побой и чувствал болки в главата, гърдите и корема. На същия са извършени прегледи от различни специалисти, извършени са му множество изследвания /л.82-86, 88-91/, изписано му е медикаментозно лечение.
При постъпването в Клиниката по хирургия ответникът е подписал декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури /л.6/, като е посочил, че желае да се възползва от предвидените процедури по клинична пътека 197; запознат е с реда и условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на клиничната пътека, за която е постъпил при ищеца; запознат е, че НЗОК не заплаща и няма да заплати за оказаната болнична помощ, когато не е завършен алгоритъма на клиничната пътека; запознат е с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, обявен и на сайта на лечебното заведение, като приема да заплаща същите в случай, че лечението му не се заплаща от републиканския бюджет, от бюджета на НЗОК или от друг източник на финансиране; запознат е с цената на ден престой в клиниките и отделенията на лечебното заведение, определени в ценоразписа на лечебното заведение. Декларацията е подписана при приема в клиниката при ищеца на 24.03.2018 г. в 23,44 часа.
4
За осъщественото лечение и болничен престой на ответника е издадена Епикриза /л.7/, от която е видно, че е пролежал от 24.03.2018 г. в 23,44 часа до 27.03.2018 г. в 10,00 часа, с окончателна диагноза: S36.80 Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Изрично в епикризата е посочено, че по данни на пациента същият не е губил съзнание, тоест осъзнавал е всички действия на извършваните прегледи и изследвания, в това число на лечението и нужните манипулации, нуждата от хоспитализиране по издаденото за това направление.
По делото е приета справка за здравноосигурителния статус на ответника, който е бил с прекъснати здравноосигурителни права /л.13, справката е отпечатана на 25.03.2018 г. в 00,00,50 часа, малко след приема на ответника в клиниката/ и справката от НАП /л.109/, която потвърждава статуса на ответника като не заплатил здравните си осигуровки. От това е видно, че ответникът няма право на бюджетно заплащане на лечението му в болничната помощ съгласно чл. 109, ал. 1, изр. последно от ЗЗО.
Ищцовото лечебно заведение е издало сметка на пациент от 30.10.2019 г. /л.8-9/, в която са описани подробно извършените дейности от лечебното заведение по престоя на ответника в клиниката по хирургия и по вложените материали и медикаменти, чиято обща стойност е в размер на 361,14 лв. На ответника е пратена покана за доброволно плащане на сумата /л.10/, но същият не е потърсил пратката на предоставения в болничното заведение адрес. Няма и данни същият да е заплатил сумата на лечебното заведение.
Ответникът твърди, че медицинските услуги са предоставени нему като спешен пациент, поради което не дължи заплащане на услугите. Това не е така, тъй като е безплатна само спешната медицинска помощ, оказвана от Центровете за спешна медицинска помощ. На ответника е оказана такава безплатна помощ в ЦСМП-Пловдив съгласно чл. 82 ЗЗдр, но последващото болнично лечение по клинична пътека на здравната каса не се покрива от бюджета като осъществена спешна медицинска помощ по смисъла на чл. 82 ЗЗдр. От спешния кабинет му е било предоставено направление за хоспитализация, а дали пациентът ще се възползва от това направление е негово право по чл. 52, ал. 1 от Конституцията. В случая той се е възползвал от правото да бъде хоспитализиран в лечебно заведение за болнична помощ, която не попада в обхвата на безплатната спешна медицинска помощ.
5
Съгласно чл. 45 ЗЗО спешната помощ преминава в болнична помощ при необходимост, в който случай същата се заплаща от НЗОК при здравноосигурено лице, а в случай на лице с прекъснати здравноосигурителни права, същият следва да поеме разходите за лечение. Съгласно чл. 82, ал. 5 ЗЗО с наредба на министъра се определят дейностите с финансиране от държавния бюджет, като такава наредба е именно Наредба № 25 от 04.11.1999 г., чийто чл. 7 посочва, че разходите по оказване на спешна медицинска помощ на пациент до хоспитализирането му се поемат от държавата, тоест разходите до хоспитализацията на пациента в болнично лечебно заведение, където действат други правила – финансиране от НЗОК, заплащане от пациент, заплащане от държавния бюджет при лица с нисък социален статус по ПМС № 17/31.01.2007 г.
Ответникът твърди да не е бил запознат какви услуги ще му бъдат предоставени и на каква стойност, което лечебното заведение следвало да направи преди предоставянето на услугите, както и че е с прекъснати здравноосигурителни права. На първо място лечебното заведение няма задължение да уведомява пациентите дали са с прекъснати здравноосигурителни права. Собственото недобросъвестно поведение на гражданин да не заплаща здравни осигуровки, съответно да не може да се възползва от безплатните услуги от това осигуряване, не може да се прехвърли като недобросъвестно поведение на трето лице, било то и лечебното заведение. Както се посочи по-горе, ответникът е бил в съзнание, подписал е декларация за информирано съгласие, в това число за услугите и ценоразписа на лечебното заведение, поради което не може да се възприеме защитната му теза, че не бил запознат. Декларацията е частен свидетелстващ документ, подписана от ответника, а нейната доказателствена сила не беше оборена в хода на процеса. Твърденията, че не е бил в състояние да разбере какво подписва, не се доказаха от ответника, нито пък се следват от медицинската документация. В тази връзка е неоснователно и възражението на ответника, че от представената декларация било ясно, че ответникът бил запознат само с условията за плащането на услугите от НЗОК, но не и с действащия към датата на хоспитализацията ценоразпис на лечебното заведение и че е с прекъснати здравноосигурителни права. За първото обстоятелство вече изрично се посочи, че е включено в подписаната от ответника декларация относно ценоразписа, който дори е публичен и на 6 интернет страницата на лечебното заведение. Както се посочи също лечебното заведение няма задължение да уведомява с декларация или по друг начин, че лицето не е здравно осигурено. Пак във връзка с всичко описано не се установява ответникът като пациент да е бил в състояние непозволяващо да се запознае с ценоразписа на лечебното заведение, с оглед краткото време на престоя в спешния кабинет и хоспитализирането му и предвид състоянието, в което се е намирал. Имал е всички възможности и вечерта на 24.03.2018 г. преди хоспитализацията и на следващия ден 25.03.2018 г. да се запознае с всичко, което намери за необходимо, като съответно е подписал декларацията за информираност.