Решение № 801 от 20.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова при участието на секретаря Бранимира В. И.а Пенова в присъствието на прокурора П. Г. И. като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100605806 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 144/13.03.2025 г., постановена по НОХД № 9789/2024 г., по описа на СРС, НО, 114-и състав, съдът е признал подсъдимия С. И. И., ЕГН **********, за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр.

2, т. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, вр. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, както и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева. С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подс. И. са присъдени разноските по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия - адв. П.-М. Б., с искане за отмяна на присъдата, алтернативно – с искане за изменението й, като бъде намалено наложеното наказание.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови 1 доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. Б. поддържа въззивната жалба. Излага съображения, че деянието представлява маловажен случай, тъй като същото е със значително ниска степен на обществена опасност, поради което следва да се квалифицира по чл. 354а, ал.

5 НК и подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. Сочи, че подсъдимият е лице на млада възраст, с добри характеристични данни, за когото липсват данни да е извършвал противообществени прояви, поради което счита, че същият е личност с ниска степен на обществена опасност. Поддържа, че наркотикът е с ниско процентно съдържание на активното вещество, като подсъдимият го е предал доброволно на органите на досъдебното производство. Обръща внимание, че предметът на престъплението е на ниска стойност – 100 лв., като предвид момента на измененията в Наредбата за оценяването на наркотиците същата е щяла да бъде дори още по-ниска, ако деянието е било извършено малко по-рано. С оглед изложените обстоятелства намира наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца за прекомерно. Сочи, че подсъдимият се е откъснал от начина си на живот, който е водил преди. Моли съда да преквалифицира деянието в такова по чл. 354а, ал. 5 НК и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност.

Подсъдимият С. И. се явява лично в съдебното заседание, като поддържа становището на защитника си. Заявява, че е посегнал към употребата на наркотичното вещество поради стреса от работата, тъй като към онзи момент е работел на две места. Сочи, че понастоящем е сменил професията си и няма общо с ресторантьорския бизнес, като твърди, че от тогава не е имал такива прояви.

Представителят на СГП се солидаризира с позицията на защитата.

Счита, че става въпрос за малко количество марихуана, като с оглед това намира, ако деянието е било извършено няколко месеца по-рано, то производството е щяло да бъде прекратено поради ниската стойност на наркотичното вещество. Изразява становище, че деянието следва да се преквалифицира като престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК, като бъде приложен институтът на чл. 78а, ал. 1 НК и подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност.

В последната си дума подсъдимият И. заявява, че иска животът му да продължи нормално, както е започнал да го изгражда в момента.

Софийският градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, но същата следва да бъде изменена в частта относно наказанието, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е преминало по 2 диференцираната процедура, уредена в гл. XXVII НПК, чл. 370 - чл. 374 НПК.

На основание чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият е направил самопризнание, като е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил за тях да не се събират доказателства.

С оглед на това, задължение на въззивния съд е да провери налице ли са били императивните предпоставки за разглеждането на делото по специален ред и дали първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения. След извършване на тази служебна проверка настоящият състав намери, че законосъобразно първоинстанционното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие. В съдебната фаза на процеса пред районния съд не са били допуснати съществени процесуални нарушения, подсъдимият и неговият защитник са поискали разглеждането на делото по реда на това диференцирано производство, а първоинстанционният съд в съответствие със закона е постановил разглеждането на делото по реда на гл.

XXVII НПК - чл. 371, т. 2 НПК, тъй като подсъдимият е направил самопризнание, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

След преценка на доказателствените материали и съобразно изискванията на чл. 371, т. 2 НПК, първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, съдържаща се в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е ползвал самопризнанието на подсъдимия при постановяване на присъдата.

Въззивната инстанция приема въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят, следното:

Подсъдимият С. И. И., ЕГН: **********, е роден на 07.03.1996 г., в гр. София, българин, български гражданин, неженен, трудово ангажиран, с поС.ен адрес в гр. София, ж.к. „********.

Съгласно приложената по делото справка за съдимост същият е неосъждан.

За времето от 19,00 ч. на 21.02.2024 г. до 07.00 ч. 22.02.2024 г. свидетелите В.М., К.Д. и М. Г. – служители на 06 РУ на СДВР, били назначени да изпълняват служебните си задължения като АП 620. Около 01.00 часа, в гр.

София, на ул. „Централна“ пред входа на метростанция „Овча купел“, ж.к.

„Овча купел 2“ свидетелите забелязали подс. С. И., който управлявал велосипед. Полицейските служители го спрели за извършване на полицейска проверка. Същият се опитал да се отдалечи с велосипеда, но бил спрян и проверката била осъществена. В хода на проверката подсъдимият доброволно предал налична в него зелена тревиста маса, за която било установено, че е коноп /марихуана/. И. нямал надлежно разрешително за притежанието й. При изследване на наркотичното вещество било установено, че същото е с нетно тегло 5,21 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 20 %. Същото е оценено на 104,20 лв. /сто и четири лева и двадесет стотинки/.

3

Така установената фактическа обстановка правилно е изяснена и приета и от първоинстанционния съд въз основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказателствени средства и способите за доказване, а именно: показанията на свидетелите - В.М.М. (л. 8 ДП), К.А.Д. (л. 9 ДП), М. Я. Г. (л.

10 ДП); писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за доброволно предаване (л. 7 ДП), заповед за задържане (л. 11 ДП), протокол за оценка на наркотични вещества (л. 38 ДП), справка за съдимост (л. 80 СРС); заключението по изготвената физикохимична експертиза (л. 29-35 ДП); вещественото доказателство – 1 бр. кутия пластмасова с капак, съдържаща растителна маса.

Въззивната инстанция се съгласява с извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в която насока и с оглед разпоредбите на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 373, ал. 3 от НПК не е необходимо да се извършва подробен доказателствен анализ на доказателствата, като деянието, деецът, датата и мястото на обективиране на деянието са несъмнено установени от показанията на свидетелите М., Д. и Г., както и от извършеното физико-химично изследване на предадената от подсъдимия зелена тревиста маса, от което се установява, че същата представлява коноп, като са отразени неговата маса и процент на активния компонент на наркотичното вещество. От протокола за оценка на наркотични вещества се установява стойността на наркотичното вещество. От справката за съдимост се установява чистото съдебно минало на подсъдимия.

Предвид липсата на противоречие в доказателствената съвкупност по делото и доколкото пред настоящата инстанция страните с оглед направеното от подсъдимия самопризнание не спорят по възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивният съд намира за ненеобходимо да преповтаря доказателствения анализ, отразен в мотивите на обжалваната присъда. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181 от 11.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 486/2012 г., I Н. О., НК; решение № 372 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1158/2012 г., III Н. О., НК; решение № 513 от 13.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1625/2013 г., I Н. О., НК и решение № 371 от 19.05.2016 г. на ВКС по н. д. № 844/2015 г., III Н. О., НК).

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка първата инстанция е достигнала до законосъобразни правни изводи, като правилно деятелността на подсъдимия е квалифицирана като престъплението по чл.

354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимият С.

4

И. е държал - упражнявал е фактическа власт, без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество, а именно - 1 /един/ брой полиетиленов плик, съдържащ коноп /марихуана/ с нетно тегло 5,21 грама, с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол – 20 %.

По смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите наркотично вещество е всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 на същия закон. В случая подсъдимият е държал коноп. Съгласно приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, конопът е в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“. Той е наркотично вещество и подлежи на контрол според Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961 г., ратифицирана от България и ЗКНВП, съответно същият подлежи на особен разрешителен режим.

По делото е безспорно, че подсъдимият не е имал надлежно разрешение за държане на наркотичното вещество, поставено под особен режим от ЗКНВП.

Стойността на наркотичното вещество е определена съгласно Постановление на МС № 23 от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

В този смисъл верни са изводите на първостепенния съд, че са налице всички признаци от обективната страна на престъплението, за което подсъдимият И. е предаден на съд, а именно - такова по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.