Решение № 292 от 06.11.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 255/2024
- Вид
- Решение № 292
- Подписан
- 06.11.2024
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова, Анета Николова Братанова
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал.2, т.2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 292 гр. Варна, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20243001000255 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Подаденa e въззивна жалбa от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД, чрез адв. Н. Л., против решение № 108 от 07.03.2024 г., постановено по т. д. № 198/2023 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на А. М. Н. сумата от 38 715.39 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 318.13 лв., като обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 05.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.03.2023 г. до окончателното им плащане. Въззивникът излага доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Сочи, че съдът не е отчел реалния принос на ищеца за настъпване на процесното ПТП, с оглед приобщените категорични данни по делото за противоправно, виновно и рисково поведение на пътя от страна на пострадалия. Твърди, че същият се е движил с мотоциклета си със скорост, многократно надвишаваща максимално разрешената на съответния пътен участък. Въз основа на заключенията на САТЕ счита, че ако скоростта беше в рамките на позволената от 50 км/ч, ищецът е щял да има техническата възможност да предотврати удара с автомобила. Поради това застрахователят намира, че е налице принос от поне 60 % за насттпване на процесното ПТП от страна на постарадалия. С оглед заключението на СМЕ сочи още, че същият се е възстановил бързо и без остатъчни последици, в типични срокове за 1 настъпилите увреждания. В тази насока допълва още, че свидетелските показания по делото кореспондират с изготвената СМЕ, но съдът ги е пренебрегнал. Съгласно тях една година след инцидента ищецът е възстановил дейността си като ски инструктор в гр. Банско. Поради горното намира, че съдът не е определил справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за настъпилите неимуществени вреди по отношение на ищеца в резултат на процесното ПТП и че не е съобразил задължителната съдебна практика, сочеща критериите за определянето му. Оспорва извода за липсата на съпричиняване. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна практика. По така изведените оплаквания моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна А. М. Н., подаден чрез процесуалния му представител адв.
Ц. Б.. Счита за неоснователна и необоснована въззивната жалба на застрахователя. Моли съда да остави същата без уважение. Претендира разноски.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и ангажира съда с произнасяне по същество.
Страните нямат доказателствени искания.
В проведеното на 08.10.2024 г. съдебно заседание, страните, чрез упълномощените от тях представители поддържат подадената въззивна жалба, съответно писмения отговор, представят списъци по чл. 80 ГПК, отправят насрещно искане за присъждане на разноски, като процесуалният представител на въззивника прави и искане по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:
Като безспорно между страните по делото следва да се приеме, че те са страни по валидно застрахователно правоотношение на застраховка „Гражданска отговорност“ между въззивното дружество и деликвента Н. Ш., обективирано в застрахователната полица, със срок на застрахователното покритие обхващат датата на застрахователното събитие. И в производството пред първата инстанция не е налице спор относно развилото се пред застрахователя извънсъдебно производство, по отношение на отправената застрахователна претенция от 02.12.2022 г., от страна на А. М. Н. към застрахователя на деликвента (абсолютна процесуална предпоставка според чл. 380, ал. 1 КЗ), както и частичното удовлетворяване на застрахователната претенция чрез доброволно изплащане от дружеството на обезщетение в размер на 15284,61 лв. за неимуществени вреди.
В производството пред първоинстанционния съд е представен о влязло в сила решение № 1282 от 29.09.2022 г. по НАХД № 3069/2022 г. на Варненски районен съд, с което съдът е признал обвиняемия Н. Х. Ш. за виновен в това, 2 че на 05.09.2020 г. в гр. Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Корса" с peг. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 6, т. 1 от ЗДвП; чл. 63, ал.2, т.2 от ППЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на А. М. Н..
Деянието е подведено под правна квалификация на чл.343, ал.1, б."б", пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК.
Възраженията, въведени с отговора на исковата молба в условията на евентуалност, свързани с липсата на свидетелство за управление на МПС за вида на мотоциклета, който е управлявал пострадалия водач, евентуално, че е бил неправоспособен водач, поради множество предхождащи ПТП нарушения, както и че мотоциклетът е бил технически неизправен, поради непроведен годишен технически преглед, не се поддържат пред настоящата инстанция.
Основни спорни моменти и в настоящото производство са свързани с определяне справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, доказаност по основание и размер на претърпените имуществени вреди, както и въведеното своевременно (още с отговора на исковата молба) възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия водач. Конкретно по повод евентуалния принос за настъпилите вреди и процентното им съотношение, във въззивната си жалба застрахователя акцентира върху необходимостта от задълбочено изследване и анализ механизма на настъпване на ПТП, поведението на пострадалия А. М. Н., водач на мотоциклета участвал в произшествието.
Относно механизма на настъпване на процесното събитие следва да се вземат под внимание приетите в производството пред първата инстанция съдебни-автотехнически експертизи и влязлото в сила решение на наказателен съд.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Според практиката в решение № 177 от 06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т. о., пределите на задължителност и обвързаност на гражданския съд са очертани от мотивите към присъдата, от което разрешение - отнесено към конкретния случай, следва, че за гражданския съд въпросите виновно и противоправно ли е деянието, за което водачът е оправдан, са разрешени по задължителен начин с влязлото в сила решение на наказателния съд и гражданският съд не може да ги пререшава. С влязлото в сила решение водачът Н. Х. Ш. е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б."б", пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание. Видно от приложеното по делото решение на наказателния съд, по време на произшествието водачът на лекия автомобил (деликвент в настоящия спор) е извършил нарушение на 3 разпоредбите на ЗДвП, съответно на чл. 6, т. 1 от ЗДвП; чл. 63, ал.2, т.2 от ППЗДвП и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания по делото е прието заключение на вещо лице допусната съдебномедицинска експертиза и гласни доказателствени средства. От заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, се установява, че на 05.09.2020 г. А. М. Н. пострадал при ПТП като водач на мотоциклет. В резултат на произшествието получил счупване на лявата раменна кост в областта на големия туберкул; счупване на лявата лопатка в областта на акромиона, ставната ямка (гленоид) и на коракоидния израстък (процесус коракоидеус); счупване-изкълчване на лявата акромиоклавикуларна става; изкълчване на лявата раменна става; счупване на 1-во до 12-то леви ребра до гръбначния стълб; хемопневмоторакс в ляво (излив на кръв и навлизане на въздух в гръдната кухина); контузия на левия бял дроб; контузия на гръдния кош; счупване на страничния израстък на 7-ми гръден прешлен на гръбначния стълб без разместване на фрагментите; мозъчно сътресение, контузия на главата; подкожен травматичен хематом в областта на лявата раменна става, кръвонасядания по левия горен крайник, лява странична повърхност на гръдния кош, лява хълбочна и лява седалищна област, ожулвания по предна повърхност на лявата подбедрица и на лявото ходило. Настъпването на тези наранявания се установява и от приложените писмени доказателства и представената медицинска документация към делото (2 бр. епикризи, издадени съответно от Клиника артроскопска травматология – ВМА София и МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, направление за хоспитализация, назначените в болничните заведения изследвания и извършените рентген и образна диагностика).
Отново от писмените доказателства издадени от медицински заведения се прави извод, че пострадалото лице е транспортиран до МБАЛ „Св.АннаВарна"АД, приет за лечение в Отделение Гръдна хирургия. На 17.09.2020 г. е проведено оперативно лечение, поставен е метален остеосинтезиращ материал, изписан на 24.09.2020 г.. На 10.11.2020 год. постъпва в Клиника Артроскопска травматология при Военномедицинска академия – МБАЛ гр.
София, за екстракция на остеосинтезиращия материал, ревизия на оперативната интервенция на раменната става, изписан на 16.11.2020год.
Комбинираната травма в областта на лявата раменна става, включваща гореописаните травматични увреждания, обуславя трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период надхвърлящ 6-7 месеца.
Счупванията на 1 до 12-то леви ребра до гръбначния стълб обуславя трайно затруднение на движенията на снагата за период от около 3-4 месеца.
Хемопневмотораксът в ляво обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота. Контузията на левия бял дроб, самостоятелно, също обуславя разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупването на страничния израстък на 7-ми гръден прешлен на гръбначния стълб без разместване на фрагментите определя известно затруднение на движенията на 4 снагата за период от около 20-25 дни и в този смисъл обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота. Към момента оздравителният процес е приключил, основната функция на левия горен крайник е възстановена, налице са ограничения в движението на крайника в раменната става. В дългосрочен период, след провеждане на рехабилитация, е възможно движенията в лявата раменна става да се възстановяват в по-голям обем.
От гласните доказателства и показанията са свидетелите също се добива представа за емоционалното състояние на пострадалия и възстановителния период, който му е бил необходим след настъпване на произшествието. Според свидетелите след изписването от му болницата, пострадалият бил много изплашен, изглеждал ужасно, по време на възстановителния му период не можел да си вдига ръката сам, за три месеца не можел да се обслужва сам.
Едва година след събитието, започнал да изпълнява функциите си на скиинструктор в Банско, макар и не напълно възстановен.
За емоционалния срив, отчаянието, което го обзело се добива представа и от показанията на неговата майка, ценени при условията на чл. 172 ГПК.
Жената заявява, че злополуката се отразила на психиката на нейния син, защото след болницата имал нужда и от чужда помощ при къпане, обличане и пр., защото не можел да си вдига ръката. Това сринало младия човек, а в борбата с тежкото емоционално състояние му спомагали неговите близки и приятели. Обзет от тягостни чувства в края на декември заминал за Банско, защото вече не издържал и искал да смени обстановката. Установява се от анализираните доказателства, че към настоящия момент успявал да се справя сам с ежедневните дейности от бита.