Решение № 10 от 26.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Варна, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна П. Петрова

Членове:

Светла В. Даскалова

Станчо Р. Савов при участието на секретаря Дебора Н. Иванова в присъствието на прокурора Ст. Т. З. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213100601022 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ I НПК и е образувано по жалба на подсъдимия М.А. чрез неговия процесуален представител адв.Ж.Г. срещу присъда № 260111/17.05.2021 г., постановена по НОХД № 2716/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 45-ти състав.

С обжалвания съдебен акт подс. М. Г. АЛ., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 30.12.2017 г., в град Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота Ярис" с peг. № ******, нарушил правилата за движение както следва: чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Р. АС. М. средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на петната кост на лявото стъпало и счупване на петата предноходилна кост /основата й/ на лявото стъпало, които са обусловили трайно затруднение в движенията на левия крак за период от около 4-5 месеца, като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на осн чл.343, ал.З предл, трето, б.„а", предл. първо, алт. втора вр. ал,1, б.„б" предл. второ, вр. чл.342 ал.1 от НК, вр. чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с три години изпитателен срок. На осн. чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година.

Съдът е разпоредил по отношение на веществените доказателства по делото - 2 бр. дискове на л.73 от ДП и л.137 от досъдебното производство да останат по делото, а разноските по делото са възложени на подсъдимия.

ВРС е оправдал подсъдимия по обвинението по чл.343, ал.З предл. трето, б.„а", предл. първо, алт. втора вр. ал.1, б.„б" предл. второ, вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.31 ал.7 т.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП.

1

В жалбата по същество се твърди, че присъдата на ВРС е незаконсъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, а определеното наказание е явно несправедливо, както и че следва да се постанови нов съдебен акт, с който подсъдимият бъде оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „а“, предл. първо, алт. втора, вр. чл. 342, ал.1 от НК и освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК, като в тази връзка се излагат съображения, че в случая не е налице квалифициращият състав на лице избягало от местопроизшествието и с оглед на това твърдение се сочат доказателства, събрани по време на ДП и пред първата инстанция, които не са били взети предвид при постановяване на съдебния акт. Моли се изменение на първоинстанционната присъда и приложението на чл.78а от НК.

Частният обвинител е депозирал множество молби, в които излага различни свои виждания за постановения съдебен акт. Не прави конкретни искания. С възражение, подадено от процесуалния му представител адв. Вихър Найденов срещу въззивна жалба, се излага становище за правилност и обоснованост на обжалваната присъда, а наложените наказания са определени като „необосновано снизходителни“. Моли въззивната жалба, подадена от подсъдимия, да се остави без уважение.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на прокуратурата счита, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а въззивната жалба отхвърлена като неоснователна.

Частният тъжител поддържа подадените от него и доверителя му молби и възражения.

Прави искане да му се плаща.

Подсъдимият М.А. се явява и чрез процесуалния си представител - адв. Ж. Г. поддържа жалбата и изложените в нея доводи и мотиви. Моли присъдата да се отмени и да бъде оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „а“, предл. първо, алт. втора от НК. Изтъкват се доводи в следния смисъл: на първо място при постановяване на съдебния акт от първоинстанционния съд не било установено и взето предвид поведението на пострадалото лице – доколко то е било законосъобразно и съответно, дали е налице съпричиняване, на второ място се изразява подробно и мотивирано несъгласие с констатациите на ВРС относно квалифициращия признак на деянието – „деецът е избягал от местопроизшествието“ и на последно място се обосновава неправилност на присъдата, тъй като според прочита на защитника правната квалификация, по която подсъдимият е бил признат за виновен, а именно алтернатива 3-та на ал. 3 от чл. 343 от НК, визира причинена телесна повреда или смърт на повече от едно лице, за каквито факти данни по делото не се съдържат.

В последната местопроизшествието. си дума подс.

А. моли да бъде оправдан за напускане на

Жалбата е допустима - подадена от легитимирано лице, съгласно чл.318 ал.6 от НПК, и в срока по чл.319 ал.1 от НПК, по същество е частично основателна.

Съдът, въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Производството пред ВРС е образувано по внесен обвинителен акт от РП Варна по 2 досъдебно производство № 39/2018 год. по описа на сектор ПП ОД МВР Варна срещу подс. М. Г.

АЛ. с ЕГН **********, за престъпление по чл.343, ал.З предложение трето, буква „а", предложение първо, алтернатива втора, връзка ал.1, буква „б", предложение второ, връзка чл.342, ал.1 от НК.

На 30.12.2017г., преди полунощ, подсъдимият М. Г. АЛ. управлявал лек автомобил „Тойота Ярис" с рег.№ ******* и се движел в град Варна по ул. „Димитър Полянов" в посока от МОЛ-Варна към кръстовището с ул. „Под Игото". След кръстовището с ул. „Под игото", ул.

„Димитър Полянов" преминавала в ул. „Георги Пеячевич" и продължавала към ул. „Девня". А. се движел в дясната пътна лента по ул. „Димитър Полянов". Преди кръстовището с ул. „Под игото" имало разположена пешеходна пътека и светофарна уредба, която по това време на денонощието светела в обичайния си режим на работа в червен, жълт и зелен светлинен сигнал. След кръстовището, в долната му част, също имало разположена светофарна уредба и пешеходна пътека. В долната част на кръстовището до десния му долен ъгъл, гледано в посоката на движение на А., се намирала заложна къща до чиято фасада бил разположен металния стълб на разположения в тази част на кръстовището светофарен стълб. Вдясно от стълба, гледано в посоката на движение на А., се намирало началото на ул. „Витко Христов". Едновременно с движението на А., в района на кръстовището се движел и свидетелят Р. АС. М., който вървял пеша, бутайки с ръце велосипед. Той се намирал в долната част на кръстовището, на ул. „Георги Пеячевич" с ул. „Под игото". М. предприел пресичане на кръстовището в посока от ул. „Под игото" към ул. „Витко Христов", като се движел напречно на посоката на движение на автомобила, управляван от А. през кръстовището, от ляво на дясно спрямо посоката му на движение.

Подстъпът към ул. „Витко Христов" бил снабден с метално заграждение - парапет, и за да се навлезе по нея от ул." Под игото" трябвало да се премине през намираща се до парапета пролука.

М. почти бил пресякъл пътното платно на кръстовището в указаната посока, когато А. го застигнал и го ударил с автомобила си в областта на петата на лявото стъпало. От ударът свид. М. отхвръкнал напред и паднал на пътното платно на ул. „Георги Пеячевич" в близост до десния бордюр. А., възприемайки удара между автомобила си и св.М., и падането на последния на земята, продължил още около 100-тина метра движението си направо по ул. „Георги Пеячевич" и отбил в дясно. Шумът от настъпилия пътен инцидент бил чут от свидетелите В. В. В. и Фр. М. Йос., които живеели на ул. „Под игото". Св.В. в 23:55 часа на 30.12.2017г. позвънил за помощ на телефон 112.

За помощ на телефон 112 се обадила и св. Фр. М. Йос.. На място пристигнал екип на спешна помощ и полиция за изясняване на случая, като св.М. бил транспортиран до МБАЛ „Света АннаВарна" АД за оказване на лекарска помощ.

Подс. А. след настъпване на произшествието, продължил движението си с автомобила и го спрял след около 100-тина метра в дясно на пътя откъдето имал пряка видимост към местопроизшествието. Възприел хора, притекли се на помощ на пострадалия и чул разговорите помежду им говорещи на ромски език. Предвид събралите се множество роми на мястото на инцидента и времето по което е станал същия, а имено в тъмната част на денонощието и мястото на произшествието- в близост до ромската ,,махла,, на гр.Варна подсъдимия изчакал в автомобила си идването на медицинския екип и съответно на полицейския екип и веднага след тяхното пристигане отишъл до мястото на инцидента. Представил се на полицейските служители като водача на автомобила, причинил произшествието.

В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие, в района на 3 кръстовището на ул. „Димитър Полянов" преминаваща в ул. „Георги Пеячевич" с ул. „Под игото".

По делото е назначена и изготвена е съдебно-медицинска експертиза, като видно от заключението на същата в резултат на възникналото пътно произшествие на 30.12.2017г. св. Р.

АС. М. е получил открито счупване на петната кост на лявото стъпало и счупване на петата предноходилна кост /основата й/ на лявото стъпало, които са обусловили трайно затруднение в движенията на левия крак за период от около 4-5 месеца.

Назначена и изготвена е в ДП авто-техническа експертиза, от която се установява, че мястото на удара между управлявания от А. лек автомобил и пострадалия М. се намира на пътното платно в зоната на кръстовището, на около 5,0 м. преди описания по-горе метален стълб, приет за ОР1, гледано в посоката на движение на А. и на около 1,50 м. в ляво от десния бордюр на ул.

„Георги Пеячевич“. Прието е, че А. се е движел с около 50,49 км/ч., а непосредствено преди момента на удара се е движел с около 46,99 км/ч.; опасната зона за спиране на управлявания от А. автомобил със скоростта му на движение от 50,49 км/ч. била 31,27 м.; А. се е намирал на 105,51 м. отстояние от мястото на удара, когато е настъпила опасността, възникваща от момента, в който свид. М. за първи път е стъпил на пътното платно в зоната на кръстовището с цел да го пресече; А. е имал пряка зона на видимост от 38 м. преди мястото на удара и се е намирал на 18,16 м. преди мястото на удара, когато е възприел опасността и е реагирал. Според експерта от техническа гледна точка А. е имал възможност да възприеме и да реагира на пешеходеца, движещ се пред него от ляво на дясно от разстояние 38 м., тъй като дължината на опасната зона на спиране е била около 31,27 м., т.е пешеходецът не е попадал в обхвата на опасната зона на спиране на лекия автомобил; посочено е, че водачът на превозното средство е имал зона на пряка видимост, която му е позволявала да види и възприеме приближаващия пешеходец навреме.

Назначена е била и Допълнителна ATE, като вещото лице е трябвало да отговори на въпроси свързани със сигналите на светофарната уредба - какъв е бил сигналът на светофарната уредба в момента, в който пешеходецът е стъпил на пътното платно, респ. какъв е бил сигнала на светофара за водача на лекия автомобил и на какъв сигнал е преминал водачът на автомобила.

Вещото лице е дало вариативни отговори на поставените му въпроси с уговорката, че показанията и обясненията на подсъдимия са „коректни“.

За допълнително изясняване на обстоятелствата относно механизма на процесното пътнотранспортно произшествие и причините за неговото настъпване, в хода на съдебното следствие е назначена комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза.

Според съдебно-медицинската част на заключението пострадалият е получил описаните травми при конкретното ПТП, като в момента на удара лявото ходило на пешеходеца Р. М. се е намирало м/у предната дясна част на автомобила и велосипеда и е било ударено почти едновременно от автомобила и от зъбния венец на велосипеда. Лявото му ходило е било между предните детайли на л.а. и тези на велосипеда. Левият му крак е бил опорен, като иначе не биха могли да се получат описаните травми. От удара пострадалия е паднал на платното, откъдето са се получили раната и охлузванията по лицето му вляво. Откритото счупване на костите на лявото ходило - петна и V-та предноходилна кост, която се намира външно (латерално) на крака, са в резултат на травмата от венеца на колелото. Според експерта нараняванията по главата на пострадалия са от падането върху асфалта, тъй като пострадалият не се е качвал върху предния капак и не е достигал до предното стъкло. Заключението сочи, че откритата фрактура на лявото стъпало не може да се получи от падане върху асфалта и е обусловила трайно затруднение в 4 движенията на левия крак за период от около 4-5 месеца. Правният израз на така описаната травма е „средна телесна повреда“ по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.