Решение № 273 от 29.07.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. С., 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. И. при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20211800500411 по описа за 2021 година

С решение № 260015 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 766/2019 г. по описа на К.ския районен съд е прекратен брака, сключен между Д. Л.. Х. и Д. М. Х. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; определено е местоживеенето на детето Б. Д. Х. при ищцата Д. Х.; съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето на страните на майката, като е определил бащата да осъществява контакт с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 16.00 ч., без преспиване едната седмица и с преспиване другата седмица, както и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката; определил е също така бащата да има право да вижда и взема детето Б. при себе си първата половина от зимната и пролетната ваканция с преспиване; определил е бащата да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 250 лева, считано от датата на влизане в сила на решението за развод до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване на издръжката; осъдил е бащата да заплати издръжка за детето Б. Д. Х. в размер на 1000 лева за периода 01.05.2019 год. – 21.10.2019 год.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака; в частта относно режима на лични контакти на детето с бащата, както и в частта за издръжката. Моли съда да приеме, че вина за разстройството на брака има единствено съпругът; иска съдът да определи режим на лични отношения на детето с бащата без преспиване, като през първите 1

6 месеца същите бъдат осъществявани в контактен център; моли ответникът да бъде осъден да заплаща на детето издръжка в размер на 300 лева, платима до 10-то число на текущия месец.

Подадена е и въззивна жалба от ответника срещу решението в частта, с която съдът е приел, че същият има вина за разстройството на брака; в частта, с която е осъден да заплати на детето издръжка за минал период от време, както и в частта относно определения режим на лични отношения между него и детето. Счита, че вина за разстройството на брака има единствено съпругата; претендира разширен режим на лични отношения с преспиване, като взема детето всеки втори и четвърти петък от месеца в 18 ч. в петък и го връща в 18 ч. в неделя, тъй като живее в гр. С. и за да осъществява личните отношения следва да пътува до гр. К., където е местоживеенето на детето. Желае също така да вижда и взема детето при себе си и за Коледните, Новогодишните празници, Великден и половината от зимната и пролетната ваканции, както и 30 дни през лятото, като този период трябва да се съгласува между родителите до края на месец май ежегодно, тъй като майката е учителка и ползва платен годишен отпуск през цялата лятна ваканция. Сочи, че майката целенасочено се стреми да осуети или ограничи контактите му с детето, което е недопустимо. Твърди, че още от момента на фактическата раздяла през м. май 2019 год. е започнал доброволно да заплаща издръжка на детето, предоставяйки значителни парични суми, поради което неправилно съдът го е осъдил да заплати издръжка за минал период.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак на 02.05.2010 год., видно от удостоверение на СО-район Б..

Детето на страните Б. е родено на 09.02.2012 год. /удостоверение за раждане от 16.02.2012 год. на СО-район „О.“/.

Според удостоверение, издадено от СУ „П.Б.“ ищцата получава брутно трудово възнаграждение в размер около 1000 лева средно месечно.

По делото не се спори, че майката и детето обитават апартамент в гр. К. с площ 75,88 кв.м., съсобствено на ищцата и нейната сестра.

Детето е ученичка в СУ „Д-р П.Б.“, гр. К..

По делото не се спори, че ответникът понастоящем обитава обект - ателие въз основа на представения по делото заем за послужване от 01.11.2019 год., находящо се в гр. С., ж.к.

„И.“.

С преводно нареждане от 04.07.2019 год. Д.Х. е превел на ищцата сумата 500 лева с посочено основание „издръжка“. На 04.09.2019 год., 07.11.2019 год. и 07.12.2019 год. ответникът е превел на ищцата сумите 539 лева, 150 лева и 200 лева на същото основание – издръжка.

Според представения социален доклад на ДСП-„В.“ от 19.03.2020 год. страните са във фактическа раздяла от м. май 2019 год., като оттогава детето се отглежда от майката.

2

Същото учи в СУ „П.Б.“, гр. К., като детето е здраво, не страда от остри, хронични и др. заболявания; ответникът е самоосигуряващ се, като работи по договори за клинични проучвания в областта на фармацевтиката; понастоящем бащата обитава ателие в гр. С., в който има предвиден кът за детето, което само е избрало обзавеждането. Родителите имат проблеми в комуникацията по въпросите, свързани с детето. В присъствие на майката общуването на детето с бащата е затруднено. Според допълнителния социален доклад от 30.09.2020 год., изготвен след посещение в жилището на бащата, последното се намира в гр.

С., жк. И. и представлява двустайно ателие, предоставено на бащата за ползване от негови приятели. Състои се от хол със спалня, малка кухня и още една стая, която е ремонтирана. В жилището има необходимите условия детето да остава при бащата с преспиване.

Според справка относно извършена проверка по преписка по описа на РУ-К. на 10.10.2020 год. бил получен сигнал на тел. 112 от ответника за това, че не може да вземе детето съгласно определение за привременните мерки по делото, тъй като ищцата не е на адреса в гр. К.. При посещение на адреса от полицейски инспектор при позвъняване също никой не отворил.

По делото е представен и социален доклад на ДСП-гр. К., според който майката споделя притесненията си пред социалните работници от по-разширен режим на лични отношения на бащата с преспиване, тъй като същият бил хаотичен, закъснявал след работа, а роднините му настройват детето срещу нея. В дома на майката детето разполага с всичко необходимо за нормалното му отглеждане, като жилищните условия са много добри.

Майката работи като учител в учебното заведение, в което учи детето. Работната заплата на майката към момента на изготвяне на социалния доклад е в размер около 1100 лева месечно.

Майката споделя, че бащата помага финансово за отглеждането на детето, като от м. август 2019 год. превежда по 200 лева на месец по банков път. Преките и непосредствени грижи за малолетното дете се полагат от майката, като същото поддържа контакти и с баба си и дядо си по майчина линия. По данни от класния ръководител на детето същото не проявява проблемно поведение в училище; тя е послушно и добро дете; посещава редовно учебните занятия и не отсъства без уважителни причини; майката е ангажирана в образователен аспект за детето; Б. посещава училище винаги спретната и чиста; има изградени хигиенни навици; бабата и дядото по майчина линия също са ангажирани с детето и го вземат от училище. Б. е привързана към майка си, като между тях има изградена силна емоционална връзка.

Според съдебно-психологичната експертиза на в.л. М. при проведената среща в присъствието на двамата родители на 04.11.2020 год. детето било видимо напрегнато.

Родителите започнали да се обвиняват взаимно пред детето, като липсвала каквато и да било нормална комуникация. Б. показва силна емоционална привързаност към майката, чувства се достатъчно защитена и сигурна. Към бащата детето проявява амбивалентно отношение, като поведението на бащата я прави понякога емоционално объркана и напрегната, отчитат се преживявания на гняв и тъга. Не разбира отхвърлящото отношение на бащата към майката.

Изпитва желание родителите й да се съберат. Очакванията на детето са и към двамата 3 родители, но повече – към бащата. Това е така и поради факта, че напускайки къщата, независимо от причините, Б. приема бащата като инициатор на разпада в семейството.

Според вещото лице и двамата родители показват сравнително добро познаване на интересите и личността на детето, като в интерес на последното е да общува еднакво и с двамата. Детето има изградена емоционална връзка и с двамата родители. Не са налице признаци на отхвърляне на когото и да било от родителите. Детето не се чувства застрашено в общуването си с бащата. Има очаквания за по-добро разбиране и съобразяване с желанията и поведението й, но не отказва да продължи да се вижда с него.

Според показанията на свидетелката П. страните не живеят заедно от м. май 2019 год., като детето споделило, че причина за раздялата са честите караници между родителите й. Преди раздялата грижите за детето полагала основно ищцата. Майката разчита на емоционална и финансова подкрепа и на родителите си. Знае от ответника, че той редовно заплаща издръжка на детето, като плащанията са всяка седмица.

Съгласно показанията на св. И. – майка на ищцата, според нея причина за развода между страните били закъсненията на ответника след работа, неучастието му в домакинските задължения, отсъствието му през почивните дни от дома, което обяснявал със служебните си ангажименти. Детето се притеснявало от срещите с баща си. Детето почти не поддържа връзка с родителите на бащата.

Според свидетелските показания на св. Х. – майка на ответника, същата живее със съпруга си във В.Т., като впечатленията й от живота на семейството са предимно от провежданите телефонни разговори. Рядко се събирали заедно. Снаха й често се обаждала да се оплаква от закъснения на съпруга си и др. преди развода. Според свидетелката ответникът напуснал семейното жилище поради честите скандали, предизвиквани от съпругата. След определянето на привременните мерки ищцата създавала пречки в общуването на детето с бащата; обиждала роднините на бащата пред детето и др.

Свидетелката присъствала на случаи, когато бащата вземал детето при себе си и то му казвало, че го обича. При срещите с бащата детето първоначално е притеснено, но после се отпуска. Страхува се от реакцията на майка си, тъй като се случвало майката да заплашва бащата с полиция, ако детето остане да спи при него. Ответникът винаги е заплащал издръжка на детето. В дома на бащата има всички условия за гледане на детето, като същото има кът, което може да се обособи като самостоятелна стая, но детето засега предпочита да спи при баща си на спалнята в хола. В момента детето посещава психолог по настояване на майката. Според свидетелката майката прави всичко възможно детето да се дистанцира от бащата.

Според показанията на св. М. – сестра на ответника, последният споделил с нея, че основна причина за развода са предизвикваните от съпругата скандали. След фактическата раздяла ответникът непрекъснато търсел контакт с детето Б. и искал да участва активно в живота й, но споделял със свидетелката, че контактите му са възпрепятствани от ищцата.

Свидетелката била очевидец на опити за вземане на детето от страна бащата, при което ищцата започвала скандали и отправяла обидни думи към роднините на ответника пред Б..

4

Многократно се случвало майката да не предаде детето в деня, определен за лични контакти, под различен претекст /карантина, неразположение и др./, като се държала провокативно и не дала на детето дори да поздрави баща си. Според свидетелката детето се чувства щастливо при срещите с баща си, но поради скандалите между родителите по повод тези срещи детето се затваря в себе си и става все по-притеснено. Бащата е много грижовен, работи като магистър фармацевт дава добри съвети за лечение в различни ситуации. В дома му за детето има всички необходими условия, вкл. пространство за игри и почивка. Когато детето пребивавало при бащата за осъществяване на личните контакти, майката непрекъснато звъняла по телефона, като детето било постоянно под напрежение да не пропусне някое от обажданията. Случвало се майката да откаже да предаде детето на ответника с обяснението, че е болно, без да даде каквито и да било сведения на бащата за здравословното му състояние и без да позволи да го види.