Решение № 935 от 14.09.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 935 гр. Варна, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501786 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с № 5661/21.07.2026 г. по описа на Районен съд – Провадия, подадена от Н. А. В., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. З. Й. – ВАК, срещу Решение № 276/08.07.2026 г., постановено по гр. д. № 195/2026 г. по описа на Районен съд – Провадия.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Районен съд – Варна, Булстат 000093759, с адрес: гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик“ № 57, обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както следва: да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със Заповед № 195/26.09.2025г. на Административния ръководител на Районен съд- Варна, на основание на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „връчител на призовки и съдебни книжа/призовкар в Районен съдВарна”; за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 8422,20евро /16472,40лева/, представляваща обезщетение за периода 30.09.2025г.30.03.2026г., през който е останала без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.11.2025г. до окончателното погасяване на задължението;

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно 1 поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Според въззивната страна основният порок на първоинстанционния съд се изразява в това, че неправилно е оставил без уважение искането за отвод, като не е обсъдил конкретните обстоятелства, които според страната пораждат основателно съмнение относно обективната безпристрастност на съда. Излага се довод, че ответник по трудовия спор е Районен съд – Варна, а спорът е разгледан от съд в рамките на същия апелативен район, като въззивната инстанция е Окръжен съд – Варна. В жалбата се поддържа още, че в откритото съдебно заседание на 15.06.2026 г. първоинстанционният съд е уважил искане за отлагане, депозирано от ответника, без да са били изложени и доказани конкретни причини за невъзможност за явяване на представител на Районен съд – Варна. По съществото на трудовия спор въззивницата оспорва изводите на районния съд относно доказаността, системността и тежестта на вменените дисциплинарни нарушения. Навеждат се доводи за неправилна преценка на свидетелските показания и писмените доказателства, за възможни технически проблеми при използването на служебното мобилно устройство и електронната система, както и за липса на достатъчна доказаност относно част от фактическите констатации, послужили като основание за дисциплинарното уволнение. Във въззивната жалбата се поддържа и оплакване за нарушение на процедурата по чл. 193 КТ, като твърди, че решението на работодателя за налагане на дисциплинарно уволнение е било взето преди събирането и обсъждането на всички писмени обяснения на служителя. Поддържа се още, че първоинстанционният съд не е обсъдил надлежно възражението, че документът, озаглавен като правила относно връчването на съобщения и призовки по граждански и търговски дела, не е бил връчван на служителката и не е бил част от длъжностната й характеристика. С въззивната жалба се иска обезсилване на първоинстанционното решение, прекратяване на производството и изпращане на делото за разглеждане от друг състав извън района на Апелативен съд – Варна, в условията на евентуалност — отмяна на решението като неправилно и уважаване на предявените искове. Отправено е и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител по реда на чл. 38 ЗАдв.

В срока по чл.263 ГПК, е постъпил отговор с вх. № 6115/05.08.2026 г., подаден от Районен съд – Варна, представляван от Н.И.Н. – пълномощник, в който се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемият поддържа, че решението на Районен съд – Провадия е правилно и законосъобразно. По оплакването за липса на безпристрастност въззиваемият сочи, че административната принадлежност на първоинстанционния съд към същия апелативен район не представлява самостоятелно основание за отвод и че не 2 са ангажирани конкретни доказателства, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съдията-докладчик. Въззиваемият поддържа още, че отлагането на заседанието от 15.06.2026 г. е било законосъобразно процесуално действие по администриране на делото. По съществото на спора се излагат доводи, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на закона, че работодателят е изискал и приел писмени обяснения от служителя преди издаване на заповедта за уволнение и че е налице системно неизпълнение на трудови задължения от страна на въззивницата. В отговора се поддържа, че наложеното дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на нарушенията, с оглед характера на длъжността призовкар и значението на надлежното връчване на съдебни книжа за нормалното развитие на съдебните производства. Въззиваемият оспорва и твърдението, че служителката не е била запозната с правилата относно връчването, като сочи, че те са били неразделна част от длъжностната характеристика.

Отправената молба е за потвърждаване на първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание въззивницата се явява лично и не се представлява. С молба вх. № 28649/08.09.2026 г., процесуалният й представител - адв. З. Й. е заявил, че няма да се яви, моли делото да бъде разгледано въпреки отсъствието му, поддържа изложените оплаквания, представя договор за правна помощ и отправя искане за отвод на въззивния състав на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Искането за отвод е оставено без уважение с определение, постановено в съдебно заседание. По същество заявява, че поддържа въззивната жалба. Посочва, че разполага с допълнителни епикризи, но не ги носи, и не прави доказателствени искания. В устните състезания излага доводи, че уволнението е неправилно, че е работила 31 години при ответника, че е полагала усилия в работата си, че поставянето на нейни уведомления вместо изпратените от съда не следва да бъде основание за уволнение, както и че има подозрения за недобросъвестно поведение на други лица във връзка с намерени призовки. Представя писмени бележки.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, като с молба вх. № 26937/20.08.2026 г. е поискала делото да се разгледа в отсъствие на неин представител и е заявила, че поддържа изцяло отговора на въззивната жалба.

При проверката си по реда на чл.269 от ГПК, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, предявени от Н. А. В., ЕГН **********, с адрес *******, срещу Районен съд – Варна, Булстат 000093759, с адрес гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 57, както следва:

3 чл. 344, ал.1, т.1 от КТ - да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със Заповед № 195/26.09.2025г. на Административния ръководител на Районен съд- Варна, на основание на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ - да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „връчител на призовки и съдебни книжа/призовкар в Районен съд- Варна”; чл.344, ал.1, т.3 от КТ - за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 8422,20евро /16472,40лева/, представляваща обезщетение за периода 30.09.2025г.-30.03.2026г., през който е останала без работа в размер на брутното й трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.11.2025г. до окончателното погасяване на задължението;

В исковата молба се твърди, че по силата на безсрочен трудов договор от 13.06.1994г. и е заемала длъжност „връчител на призовки и съдебни книжа/призовкар в Районен съд- Варна”. На 30.09.2025 г. й е връчена Заповед № 195/26.09.2025 г., с която трудовото й правоотношение е прекратено поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди, че образуваното срещу нея дисциплинарно производство е резултат от възникнали в колектива междуличностни конфликти, прераснали в официални и неофициални доклади и оценки на работата й пред работодателя. Поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено незаконосъобразно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва да е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че с ЕР на ТЕЛК от 22.05.2025 г. й е призната 56% трайно намалена работоспособност. Поради заболяванията си – астма, захарен диабет и хипертония – получавала пристъпи на задух, замайване и дезориентация, налагащи медицинска помощ. Посочва, че към датата на проверката – състоянието й е било обострено, което е повлияло на изпълнението на трудовите й задължения. С това обяснява евентуалните неточности в работата си. Въпреки това полагала усилия да се явява на работа и да изпълнява качествено трудовите си функции. Като показател за това сочи обстоятелството, че е ползвала отпуск поради временна неработоспособност едва на следващия ден след проверката. Счита, че изложените в заповедта обстоятелства е възможно да сочат на друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Поддържа също, че част от описаните неточности може да се дължат на технически проблеми при прехвърлянето на данни от служебното мобилно устройство към системата на съда, каквито неизправности се случвали редовно и били известни на служителите в бюро „Призовки“. Твърди, че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушенията и е определено при нарушение на чл.

4

189, ал. 1 КТ, без да бъдат отчетени дисциплинарното й минало, липсата на системност и вредни последици, влошеното й здравословно състояние и готовността й да работи въпреки това. В тази връзка сочи, че е работила при същия работодател 31 години без дисциплинарни наказания, че не са настъпили вредни последици освен необходимост от повторно изпращане на съобщение и че липсва системност в действията й. Според нея изводите на работодателя в обратния смисъл са необосновани, тъй като са формирани въз основа на една единствена проверка, при която констатираните неточности сочат на реална съвкупност, а не на системност. Счита, че с оглед заболяването й уволнението е извършено и в нарушение на чл. 333 КТ, тъй като преди него не е било поискано разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. Твърди, че не е била запознавана и не й е бил връчван документ, озаглавен „Правила за връчване“, за който е посочено, че е част от длъжностната й характеристика. Твърди, че правата и задълженията й са уредени в длъжностната характеристика. Поддържа и нарушение на чл. 193 КТ, тъй като преди прекратяване на трудовото правоотношение не са й били поискани обяснения. Сочи и индикации, че решението за уволнението е било взето предварително, а дисциплинарното производство е проведено формално.

Иска уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

В депозирания в съответствие с чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни.

Не оспорва, че: трудовото правоотношение с ищцата е възникнало по сключен трудов договор от 13.06.1994г., по който е заемала длъжност „връчител на призовки и съдебни книжа/призовкар в Районен съд- Варна”;

ТПО е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ със заповед на работодателя № 195/26.09.2025г.; ищцата е трудоустроена поради налични заболявания астма, захарен диабет и хипертония; БТВ получено от ищцата за последния пълен отработен месец е 2745,40лева/1403,70евро/.Оспорва заповедта да страда от сочените пороци, обосноваващи нейната незаконосъобразност. В подкрепа на това излага, че заповедта е издадена от председателя на съда след изискани от работника писмени обяснения и при съблюдаване на срока по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са и изискванията на чл. 333 КТ, като дисциплинарното наказание е наложено след получаване на 09.09.2025 г. на предварително разрешение от Инспекцията по труда и становище на ТЕЛК, изразено в ЕР от 27.08.2025 г. Твърди, че наказанието е наложено с мотивирана заповед, съдържаща описание на нарушенията, времето на извършването им, вида на наложеното наказание и правното основание. Поддържа, че ищцата е 5 допуснала нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т.