Решение № 10582 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10582 гр. С., 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110147607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Д. О. з.“ ЕАД срещу ЗД „Б. И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ с искане ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата от 671,16 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ във връзка с щета № **************, с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху сумата считано от дата на подаване на исковата молба - 30.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 20.07.2024 г., около 13:50 ч. в гр. Б. на ул. „Т. А." № **, водачът на лек автомобил „Н.”, с рег. № *******, управлявайки автомобила, е нарушил правилата за движение по пътищата, поради неправилно извършена маневра при излизане от паркомясто и недостатъчен контрол върху управляваното МПС, вследствие на което ударил лек автомобил „Ф.“, с рег. № *******, управляван от и собственост на Д. Й. Б..

За настъпилото ПТП е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 20.07.2024 г. При настъпилото ПТП били нанесени щети на лек автомобил „Ф.“ с рег. № *******, състоящи се в увреждане на заден капак, задна емблема, задна броня и др. Твърди, че лек автомобил „Ф.“ с рег. № ******* е застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско +“, като въз основа на подадено уведомление за щета, е била образувана преписка по щета **************, по която е определено обезщетение в размер на 656,16 лв., от които 482,72 лв. били заплатени в полза на собственика на увредения автомобил, а 173,44 лв. били удържани за вноски по полицата.

Твърди, че лек автомобил „Н.“, с рег. № ******* към дата на ПТП е бил 1 застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. С плащането на застрахователно обезщетение встъпил в правата на собственика на увредения автомобил, поради което изпратил регресна покана до ответника, но последният с писмо с вх. № **-***/**.**.**** г. отказал да възстанови платеното обезщетение. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че лек автомобил „Н. К.“, с рег. № ******* е застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на ПТП, при твърдения, че от представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП не става ясно при какви обстоятелства е настъпило произшествието, каква е била обстановката, в това число и кой е виновен за събитието. Твърди, че е платил половината от претендираната от ищеца сума. Оспорва да е осъществен фактическият състав на деликта от страна на водача на застрахования при него автомобил. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, който при маневра за паркиране в паркомясто и при движение на заден ход, не се е съобразил, че зад него има друг автомобил, който също прави маневри, не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и по този начин реализирал ПТП. Излага, че водачът на застрахования при него автомобил не е имал възможност да предотврати удара, тъй като не е могъл да предположи, че другият автомобил ще тръгне назад в момента, в който той вече е започнал своята маневра.

Поддържа, че с поведението си водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. В условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване, като сочи, че водачът на лек автомобил „Ф.“ е могъл да възприеме движещото се зад него МПС и да не предприема движение на заден ход без да се увери, че няма да създаде опасност за настъпване на ПТП. Оспорва претенцията по размер като силно завишена. Счита, че са надписани ремонтно възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени вследствие на процесното събитие. Оспорва преди настъпването на ПТП увреденото МПС да е било в добро състояние и без щети. Твърди, че към момента на ПТП автомобилът не е бил в гаранция, поради което счита, че обезщетението следва да се определи съобразно средните пазарни цени с вложени алтернативни части или съгласно методиката към наредба № 24 от 08.03.2006 г. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна и правна страна следното:

Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като 2 застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП.

В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, както и определяне от ищеца на обезщетение в размер на 656,16 лв.,от които 482,72 лв. заплатени в полза на собственика на увредения автомобил и 173,44 лв. удържани за вноски по застрахователната полица.

Видно от приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП, представен в оригинал на л. 91, на 20.07.2024 г. в гр. Б. е настъпило ПТП между лек автомобил, с рег. № ******* (ППС А) и лек автомобил „Н. К.“ с рег. №******* (ППС Б), в който е отбелязано, че е настъпило при паркиране на ППС Б и извършване на маневра на заден ход и паркиране от ППС А.

Съставена е схема на ПТП с отбелязване зоната на удара. Протоколът е подписан от участниците в произшествието, като е записано от водача на ППС А, че е маневрирал на заден ход при паркиране, а от водача на ППС Б, че при излизане от паркинга е била ударена.

От останалите писмени доказателства приложени към преписката за образувана щета № *************** - уведомление за щета от 11.12.2024 г. на Д. Й. Б., опис – заключение по щета ***************/23.07.2024 г., калкулация по претенция ***************/23.07.2024 г., ликвидационен акт и опис към платежно нареждане за масов превод се установява, че на 20.07.2024 г., в 13:50 часа, в гр. Б., ул. „Т. А." № ** при паркиране водачът на лек автомобил „Ф.“, с рег. № *******, при паркиране, върнал с половин метър назад в ограничението на паркомястото и бил ударен отзад от излизаща кола от друго паркомясто, от което настъпили щети за лекия автомобил по емблема, заден капак, лайстна на заден капак, надпис на заден капак и задна броня, за което е определено застрахователно обезщетение в общ размер на 656,16 лв., от които 173,44 лв. са удържани за застрахователна премия и е останала сума за получаване от 482,72 лв.

3

От протокола за разпит на свидетеля В. Р. Щ.-Г. се установява, че управлявала автомобил „Н. К.“ и излизала от паркинг, при навлизане на пътното платно в посока към бул. „Д. Б.“ забелязала кола, която давала назад, намествайки се в паркомясто, но помислила, че водачът вече е паркирал или е спрял, за да я пропусне, и продължила бавно. Водачът дал рязко назад и закачил управлявания от свидетелката автомобил. Установява, че се движела в лява пътна лента, със скорост не повече от 10-15 км/ч до 20 км/ч. По управлявания от нея автомобил имало ударено ляво странично огледало, драскотини по преден ляв калник, одраскани две леви врати, задна лява джанта, а на другия автомобил – по багажника. Подписала двустранен протокол за ПТП за водач на ППС Б, като имали спор с другия водач за вината.

Мястото на произшествието не е посещавано от полиция.

От показанията на свидетеля Д. Й. Б. се установява, че отишла с приятелка на разходка в Б. и намерили едно свободно паркомясто, но било доста тясно. Трябвало да маневрира, за да изправи колата. Била много близо до тротоара. Погледнала назад, не идвал друг автомобил и върнала назад, извивайки гумите, няма и 1 метър. От рамките на паркомястото е излязла 20 см. Паркомястото било очертано. Чула удар, погледнала и видяла кола зад нея плътно, до паркомястото. Ударът за другата кола бил в предната шофьорска врата и огледалото била закачено леко, а за управлявания от свидетелката автомобил – в задна броня.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по основна съдебна автотехнически експертиза, изготвена въз основа на приложените към делото доказателства, съгласно която на 20.07.2024 г. около 13:50 часа в гр. Б. на ул.

„Т. А.“ водачът на лек автомобил „Ф. Ф.“ с рег. № ******* предприел маневра на заден ход от паркирано състояние и реализирал ПТП с движещ се зад него лек автомобил „Н. К.“ с рег. № *******. Според заключението от техническа гледна точка причина на ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Ф.“, който предприел маневра за движение на заден ход без да се увери, че зоната зад ППС е свободна. Причинените вреди по лек автомобил „Ф.“ са причинноследствена връзка с ПТП, а стойността необходима за възстановяването му, изчислена по средни пазарни цени към дата на събитието, възлиза на 2254,98 лв. или 1152,95 евро. Съгласно експертното заключение няма данни за препятствия, ограничаващи видимостта на водачите един към друг. Водачът на лек автомобил „Ф.“ е имал техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието, ако е предприел маневра за движение на заден ход, след като се увери, че зоната зад превозното средство е свободна.

Въз основа на доказателствения материал по делото не може да се направи категоричен извод за допуснато противоправно поведение от водача на лек автомобил „Н. К.“, с рег. № ******* в нарушение на правилата за движение по ЗДвП. Следователно не е налице първата предпоставка на фактическия състав на непозволеното увреждане. В производството по делото всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването следва да е по несъмнен начин, с всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства.

Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на оспорените от насрещната страна обстоятелства, които представляват основание на иска и които се нуждаят от доказване. Наличието на съмнение относно осъществяването в обективната 4 действителност на твърдения от ищеца правопораждащ факт, задължава съда да приложи неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици непълно доказаният факт съдът е длъжен да приеме като факт, който не се е осъществил. Ето защо съдът приема за недоказано наличието противоправно поведение, извършено от водача на застрахования при ответника автомобил.

От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства, гласни доказателства на водачите на МПС, участвали в произшествието, и заключението на вещото лице се установява, че водачът на автомобил „Ф. Ф.“ с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 40, ал. 2 ЗдвП, съгласно която по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Въз основа на експертизата по делото следва извод, че водача на застрахования при ищеца автомобил не се е уверил, че пътят зад МПС е свободен, т. е. нарушил чл. 40, ал. 1 ЗДВ, съгласно която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Това негово задължение произтича и от разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Следователно, като е предприел маневра с движение назад, водачът е следвало непрекъснато да следи обстановката около управляваното от него превозно средство. Обстоятелството, че не е имал пряка видимост към МПС „Н. К.“ с рег. № ******* не изключва този извод, тъй като Д. Й. Б. при извършване на маневрата е имала задължение, а в случая и възможност да осигури лице, което да сигнализира за опасности - чл. 40, ал. 3 ЗДвП.