Решение № 355 от 31.10.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. гр.Несебър, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150100403 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл.

92 ЗЗД.

От ищеца „Й.” ЕАД срещу А. В. Щ. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл.

422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. С първия от исковете се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи сумата от 362.80 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги в периода 18.07.2019г. – 17.11.2019г. по: Договор от дата 14.03.2015г. за мобилен номер 35989******* (първоначален 35989*******), Допълнително споразумение от дата 09.08.2019г., Договор за лизинг от дата 09.08.2019г., Договор от дата 11.03.2019г. за ползване на мобилен номер 35989*******, Договор за лизинг от дата 11.03.2019 г. и Договор от дата 09.08.2019г., за ползване на мобилен номер 35989*******. С втория от исковете се претендира установяване дължимостта на сумата от 779.65 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от които 719,80 лв. – 19 броя вноски за периода 12/2019г. – 7/2021г. за мобилно устройство „Samsung Galaxy A 80 128GB Dual Black“ по договора за лизинг от 09.08.2019г. и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството и 75,81 лв. – 18 бр. незаплатени лизингови вноски за периода 12/2019г. - 02/2021г. за устройство „Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството. С третия от исковете се търси установяване дължимостта на сумата от 810.90 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които 313,08 лв. по Договор от дата 11.03.2019г. за ползване на мобилен номер 35989*******, включваща 92,61 лв. – 3 месечни абонаменти такси и 220,47 лв. – неустойка за предоставено за ползване устройство „Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M с отстъпка от стандартната цена, 46,38 лв. – неустойка от 3 месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на Договор от дата 09.08.2019г., за ползване на мобилен номер 35989******* и 1

451,44 лв. – неустойка за прекратяване на Договор от дата 14.03.2015г. за мобилен номер 35989******* (първоначален 35989*******), от които 124,98 лв. – стойността на три месечни вноски и 326,46 лв. - неустойка за предоставено за ползване устройство „Samsung Galaxy A 80 128GB Dual Black“ с отстъпка от стандартната цена. Претендира се присъждане на законна лихва върху главниците от подаване на заявлението. Ищецът твърди, че между страните били сключени Договор от дата 14.03.2015г. за мобилен номер 35989******* (първоначален 35989*******), Допълнително споразумение от дата 09.08.2019г., Договор за лизинг от дата 09.08.2019г. – за устройство „Samsung Galaxy A 80 128GB Dual Black“, Договор от дата 11.03.2019г. за ползване на мобилен номер 35989*******, Договор за лизинг от дата 11.03.2019г. за Tablet Lenovo Yoga 3 10 4G X50M и Договор от дата 09.08.2019г. -за ползване на мобилен номер 35989*******. Излага, че ответницата не изпълнявала месечните си задължения за периода 18.07.2019г. – 17.11.2019г., като по фактура № 7292712593 от 18.08.2019г. била начислена сума за плащане в размер на 72,20 лв. за периода 18.07.2019г. – 17.08.2019г., по фактура № 7294039249 от 18.09.2019г. – сума за плащане от 153,24 лв. за периода 18.08.2019г. – 17.09.2019г. и по фактура № 7295381424 от 18.10.2019г. – сума за плащане от 128,95 лв. за периода 18.09.2019г. – 17.10.2019г., а с кредитно известие № 7296769517 от 18.11.2019г. били възстановени 3,84 лв. за мобилен номер 35989*******, 7,69 лв. за мобилен номер 35989******* и 14,78 лв. за 35989*******, като била начислена и сумата от 35,99 лв. за предоставено мобилно устройство. Излага, че по този начин за периода била формирана главница от 362,80 лв., която не била заплатена от ответницата в определението по фактурите срокове. Твърди, че поради неизпълнение на задължението на основание т. 11 от договора вр. чл. 75 вр. чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор индивидуалните договори с ответника били прекратени едностранно и била издадена крайна фактура № ********** от 18.12.2019г. Излага се, че неустойката от 810,90 лв., която била начислена, била съобразена със Спогодба между КЗП и „Теленор България“ ЕАД. Посочва се, че по всеки от договорите била формирана неустойка от 3 месечни вноски, като била добавена и отстъпката от стандартната цена на мобилните устройства. Твърди се, че на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ месечните вноски за двете устройства били обявени за предсрочно изискуеми. Обръща внимание, че сумите били начислени за съответните посочени периоди по договорите за лизинг, ведно с една допълнителна вноска за изкупуване на устройството. Развиват се съображения за дължимост на тези суми на основание чл. 49, чл. 71 и чл. 75 от ОУ. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски от заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК от назначения особен представител на ответника е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорват се като неравноправни клаузите за неустойка. Развиват се доводи в тази насока. Излага се, че след като се претендират суми за предоставени услуги няма основание да се претендира и неустойка, тъй като по този начин сумите ще бъдат получени два пъти от ищеца. Оспорва се адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, като прекомерно. От съда се иска да отхвърли претенциите.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни връзки между него и ответника - по Договор от дата 14.03.2015г. за мобилен номер 35989******* (първоначален 35989*******), Допълнително споразумение от дата 09.08.2019г., Договор от дата 11.03.2019г. за ползване на мобилен номер 35989******* и Договор от дата 09.08.2019г., за ползване на мобилен номер 2

35989*******, настъпила изискуемост на вземането и размера на претенцията си.

Посочените облигационни връзки се установяват по делото, тъй като цитираните договори са представени към исковата молба (на л. 13 – л. 14, л. 18 – л. 19, л. 24 – л. 26). Договорите са подписани от ответницата и не са оспорени. Следователно се доказва наличието на твърдяната от ищеца облигационна връзка.

Съдът намира за доказани твърденията на ищеца, че ответницата не изпълнявала месечните си задължения за периода 18.07.2019г. – 17.11.2019г., като по фактура № 7292712593 от 18.08.2019г. била начислена сума за плащане в размер на 72,20 лв. за периода 18.07.2019г. – 17.08.2019г. Както е посочено в исковата молба сумата е формирана от 13,97 лв. – цена на абонаментен план за номер 35989*******, 21,66 лв. – месечен абонамент за номер 35989*******, 44,80 лв. – за мобилен номер мобилен номер 35989*******. Видно от детайлизираната справка към посочената фактура (находяща се в приложеното към настоящото дело заповедно производство – ч.гр.д. № 1716/2021г. по описа на Районен съд Несебър) действително за посочените номера е начислено потребление в тези размери, поради което претенцията от 72,20 лв. попада в рамките на потреблението за този месец. По фактура № 7294039249 от 18.09.2019г. (на л.

40 от делото) е начислена сума за плащане от 153,24 лв. за периода 18.08.2019г. – 17.09.2019г.

Видно е (както се сочи и в исковата молба), че тази сума е формирана (без ДДС) от: 10,82 лв. – месечен абонамент за номер 35989*******, 21,66 лв. – месечен абонамент за номер 35989*******, 1,24 лв. – за временно възстановяване на изходящия трафик за този номер, 41,66 лв. – пропорционален месечен абонамент за номер 35989*******, 1,24 лв. – временно възстановяване на изходящия трафик, 15,51 лв.– за кратки текстови съобщения (общо за тези услуги – 110,56 лв. с ДДС). В посочената фактура са начислени и суми от 3,99 лв. и 35,99 лв. – вноски за устройства на лизинг. По фактура № 7295381424 от 18.10.2019г. (на л. 35 от делото) е начислена сума за плащане от 128,95 лв. за периода 18.09.2019г. – 17.10.2019г., формирана (и според твърденията в исковата молба и според приложението към фактурата) от същите месечни вноски без ДДС за трите номера (10,82 лв., 21,66 лв. и 41,66 лв., или общо 88,97 лв. с ДДС), отново едно с месечни лизингови вноски от 35,99 лв. и 3,99 лв.

Както е посочено от ищеца - с кредитно известие № 7296769517 от 18.11.2019г. били възстановени 3,84 лв. за мобилен номер 35989*******, 7,69 лв. за мобилен номер 35989******* и 14,78 лв. за 35989*******, като била начислена и сумата от 35,99 лв. за предоставено мобилно устройство.

Посочените документи не са оспорени по делото и от тях се установят действително потребени от ответницата услуги за процесния период, които не са заплатени от нея. С оглед горното съдът намира, че по делото се доказва наличие на задължение, възникнало за А. Щ. по цитираните облигационни правоотношения, но дължимата сума за предоставени мобилни услуги е в общ размер от 271,73 лв. (формиран от сумата от 72,20 лв. за периода 18.07.2019г. – 17.08.2019г., 110,56 лв. с ДДС - за периода 18.08.2019г. – 17.09.2019г. и 88,97 лв. с ДДС за периода 18.09.2019г.

– 17.10.2019г.). Както е посочил самият ищец от тази формирана сума следва да се извадят сумите по кредитно известие № 7296769517 от 18.11.2019г.: 3,84 лв. за мобилен номер 35989*******, 7,69 лв. за мобилен номер 35989******* и 14,78 лв. за 35989******* (общо 26,31 лв.). Т.е. общото задължение за потребени мобилни услуги за периода е в размер на 245,42 лв. Не следва при формиране на главницата да се включват сумите (описани по-горе), представляващи дължими лизингови вноски по договори за лизинг, сключени във връзка със съответния използван от 3 ответницата номер (формиращи разликата от 245,42 лв. до пълния предявен размер на иска за главница от 362,80 лв.). Това е така, тъй като видно от твърденията в исковата молба и представените доказателства тези суми са дължими по договори за лизинг. В исковата молба обаче цялата сума от 362,80 лв. се претендира за потребление на мобилни услуги. По този начин сумата е индивидуализирана и в издадената заповед № 608 от 20.12.2021г. по ч.гр.д. № 1716/2021г. по описа на Районен съд Несебър, която определя и пределите на установителния иск по чл. 422 ГПК.

Самият ищец изрично е посочил, че претендира лизингови вноски на друго основание – договори за лизинг (но и за други периоди). Следователно лизинговите вноски за периода 18.07.2019г. – 17.11.2019г. стоят извън претенцията му и искът за главница следва да бъде уважен само до размера на предоставените мобилни услуги – 245,42 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 362,80 лв.

Както се посочи потрбеление в посочените размери се установява от писмените доказателства, приложени по делото, неоспорени от страните, като дори потреблението до дата 07.11.2019г. не се оспорва от особения представител на ответницата (сумата от 245,42 лв. е формирана единствено от потребление преди тази дата). Следователно всички елементи на иска до сумата от 245,42 лв. са доказани и същият следва да бъде уважен до този размер.

По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационни връзки между него и ответника – Договор за лизинг от дата 09.08.2019г. и Договор за лизинг от дата 11.03.2019г., настъпила изискуемост за вземането за заплащане на лизингови вноски по договорите, вкл. настъпване на предсрочна изискуемост на основание чл. 12, ал. 2 от ОУ, както и размера на вземането си.

Безспорно посочените договори за лизинг са действали между ищеца и ответницата.