Решение № 213 от 06.10.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. ЛЕВСКИ, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. И.-И.ОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело № 20224410100366 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД от И. С. П. от гр.Л., чрез адв.Р.Р. - ПлАК срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - П..

Ищецът твърди, че е служител в РУ - Л. при ОД МВР П.. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на смени - дневна и нощна смяна с продължителност 12/24 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно която нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично.

Твърди, че за процесния период от време били издавани протоколи и графици за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време.

Посочва, че редът за организацията, разпределянето и отчитането на работното време, както и за компенсиране на работата на държавните 1 служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешни работи. Твърди, че в процесния период от 01.04.2019г. до 01.08.2020г. действали Наредба №8121з-776/29.07.2016г./ обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./ и Наредба №8121з36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г. Твърди, че в цитираните наредби липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощният труд в дневен. Такъв алгоритъм бил предвиден в Наредба №81213-407 от 11.08.2014г., като съгласно чл.31, ал.2 от същата при сумарно отчитане на отработеното време, общият брой часове положен нощен труд следвало да се умножи с коефициент 0,143. Твърди, че Наредба №81213-407 от 11.08.2014г. била отменена с приемане на Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. на МВР, която от своя страна била отменена с Решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№5450/2016г.

Посочва, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсвала разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №81213-407 от 11.08.2014г. за преизчисляване на часовете положен нощен труд. След отмяната на Наредба №8121з-776/29.07.2016г. била издадена нова Наредба №8121з-36/07.01.2020г. на МВР, в която също липсвала изрична регламентация за преобразуване на нощните часове в дневни.

Навежда довод, че липсата на такава норма не следвало да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен. Счита, че е налице празнота в уредбата, поради което следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, според която реално отработените от ищеца часове нощен труд, следвало да бъдат преизчислени с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди, че за процесния период от 06.06.2019г. до 01.08.2020г. бил положил общо 800 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 914,40 часа труд, от които 114,40 часа 2 извънреден труд, които трябвало да му бъдат заплатени допълнително.

Съобразно заплатата му, часовата ставка била в размер на 8,00 лв., поради което за 114,40 часа труд му се дължала сумата от 915,20лв.

След допуснато на основание чл.214, ал.1 от ГПК с протоколно определение в открито съдебно заседание от 20.09.2022г. изменение размера на исковите претенции, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца:

- на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер н а 989,79 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 06.06.2019г.

- 10.07.2020г., с оглед изменение на ЗМВР, в сила от 11.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

- на основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 233,51 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 06.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника ОД МВР - П., чрез гл.юрисконсулт П.Б.Ф..

Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника ОД МВР - Плевен, както и че осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици при режим на труд - 12 часови дежурства, в които същият полага труд в периода 22.00 - 6.00 ч.

Оспорва основателността на исковата претенция поради следните съображения:

Позовава се на ДВ бр.60/07.07.2020г., където било публикувано изменение на ЗМВР и по-точно на чл.187, ал.1 и чл.187 ал.4 от ЗМВР, които промени влезли в сила считано от 11.07.2020г. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време през нощта за служителите по ЗМВР, какъвто е ищеца, била 8 часа. Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на работното време през деня, което е 8 часа към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1, което е 3

8 часа. Навежда довод, че така посочено съотношението 8:8 дава коефициент 1, поради което през периода 11.07.2020г.-01.08.2020г. на ищеца не се дължало допълнително възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като въпросът свързан с нощния труд, неговото начисляване и изплащане се уреждал от специалния закон ЗМВР.

Поради горните доводи за периода 11.07.2020г. - 01.08.2020г. прави възражение за недопустимост на исковата молба.

Счита исковата претенция за периода 06.06.2019г. - 11.07.2020г. за неоснователна.

Твърди, че за посочения период на ищеца бил заплащан нощен труд, като същият не бил полагал извънреден труд, т.е. труд над рамките на установената за него трудова норма, както и над рамките на установеното за него работно време по график, за да може да се претендира заплащането на такъв с 50% увеличение.

Позовава се на разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР, съгласно която статутът на тези служителите на МВР се уреждал единствено от ЗМВР.

В чл.187, ал.3 от ЗМВР било предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, а от ал.5 на същия член било видно, че работата извън редовното работно време се компенсирала: с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Излага съображения, че извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не било налице в конкретния случай.

Позовава се на разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗМВР, където изчерпателно били изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители - за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. В ал.2 на същия член било посочено изрично, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.

1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

Твърди, че действащата, към посочения от ищеца времеви период за положен извънреден труд, била Наредба №8121з-776 от 29 юли 2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, 4 за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. В чл.22, ал.1 от същата било посочено какво се включва в отработеното време на служителите. В чл.179, ал.4 ЗМВР законодателят изрично бил посочил, че извън допълнителните възнаграждения“ по ал.1 и по чл.178, ал.1 на държавните служители се изплащали и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР. Твърди, че именно поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят бил уредил техният статут в специален закон - ЗМВР, който бил различен от статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 и т.3 от ЗМВР. За тях били неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не бил налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. По отношение на регламентацията на редът за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали специалните наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи.

Позовава се на писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва ежемесечно, публикувано в „Сиела", съгласно което получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което не е налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в конкретния случай с 0.25 лв. и 1.00 лв./ на час допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден труд.

Твърди, че ОД на МВР - П. заплащала ежемесечно на ищеца допълнително възнаграждение за положен нощен труд, както и за извънреден такъв. За положения от ищеца нощен труд същият бил получил допълнително 5 заплащане по 0.25 лв. на час и 1.00 лв. на час. Навежда довод, че при преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен.

Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и в полза на ответника да бъдат присъден направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника адв.Р.

Р., който поддържа исковете по изложените в исковата молба съображения.

Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи за основателност и доказаност на исковите претенции. Моли исковата молба да бъде уважена и ответникът да бъде осъден да заплати разноски съобразно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Представени са писмени бележки от гл.юрисконсулт С.Н., в които са изложени подробни доводи за неоснователност на исковите претенции. Позовава се на мотивите на Решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело №С-262/2020г., образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит по дело с идентичен предмет.

Твърди, че по отношение на държавните служители със статут по ЗМВР били предвидени редица придобивки и компенсационни механизми, компенсиращи по-голямата продължителност на нощния труд, което съгласно цитираното решение не било в противоречие с Директива 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ.