Определение № 5241 от 02.12.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5241 гр. Варна, 28.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502194 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 78179/01.10.2024 г. при ВРС, подадена от С. А., чрез пълномощника адвокат А. Г., против Определение № 10714/24.09.2024 г., постановено по гр. д.№ 11726/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е оставено без уважение възражение на частния жалбоподател за местна неподсъдност на делото, касателно молителите в производството по защита от домашно насилие – децата С. и М.

А.и. В частната жалба е обективирано искане и за обезсилване на Определение № 10466/17.09.2024 г. по гр. д.№ 11726/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, както и на издадената въз основа на него Заповед за незабавна защита № 185/17.09.2024 г. по отношение на децата С. и М. А.и.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, с което е оставено без уважение възражение за местна неподсъдност на спора. Жалбоподателят твърди, че молители в производството за защита от домашно насилие са майката на неговите деца – М. Т., както и децата С. и М. А.и, действащи чрез своята майка и законен представител М. Т.. Излага, че към момента на подаване на молбата за защита от домашно насилие децата С. и М. А.и фактически са се намирали при него в гр. С**, поради което и съобразно направените изменения в чл. 7 ЗЗДН с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. компетентен да наложи мярка за защита е районният съд в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. Поради изложеното счита, че компетентен да се произнесе по молбата за защита от домашно насилие на двете деца е именно Районен съд – С**, доколкото фактически към момента на нейното подаване децата са се намирали там. В подкрепа на изложеното, че и понастоящем децата се намират в гр. С** представя писмени доказателства за разрешение на децата да преминат в дистанционна форма на обучение, а именно заповеди, издадени 1 от Директорите на съответните училища, в които се обучават С. и М. А.и.

В предоставения срок е постъпил отговор от М. Т., в лично качество и като законен представител на С. и М. А.и, чрез пълномощника адв. Т., в който изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба. Счита, че местно компетентен е съдът, в района на който е фактическото пребиваване на децата, а именно там където е тяхната обичайна среда на живот, в случая гр. Варна, където живеят от раждането си до сега. Излага, че временното им отсъствие не означава смяна на пребиваването им, поради което компетентен да се произнесе по молбата за защита от домашно насилие спрямо децата е Районен съд – Варна. Сочи, че от 15.07.2024 г. децата са в С** при баща им, като е имало уговорка между тях М. А. да се прибере във Варна до края на месец юли, а брат му С. в края на месец август, като и понастоящем децата са в С**, защото бащата отказва да ги върне и възпрепятства контакта на майка им с тях. Моли за оставяне на частната жалба без уважение. Претендира разноски.

В предоставения срок не е постъпил отговор от контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба за незабавна защита от домашно насилие по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН от М. Т., в лично качество и като законен представител на децата С. и М. А.и срещу С. А. – баща на децата. В молбата са изложени твърдения, че молителката е живяла на семейни начала с ответника от 2006 г. до 2022 г., когато се разделят. Изложени са твърдения, че в периода от 26.08.2024 г. до 16.09.2024 г. ответникът е проявил психическо насилие спрямо молителката и децата, което се изразява в отписване на детето С. С. А***** от учебното му заведение без знанието и съгласието на детето и молителката; непредоставянето на молителката на информация за това къде се намират децата, въвличане на децата в конфликта между родителите, чрез използване посещението им при бащата, за да бъде принудена молителката да подпише споразумение за родителски права; лишаване на децата от посещение на първия учебен ден. С Определение № 10466/17.09.2024 г. по гр.д. № 1726/2024 г. ВРС съдът е разпоредил да се издаде Заповед за незабавна защита от домашно насилие срещу С. А. в полза на М. Т. и децата С. и М. А.и, като е издал и Заповед за незабавна защита № 185/17.09.2024 г.

С молба от 24.09.2024 г. ответникът С. А. е направил възражение за местна неподсъдност на спора, касателно искането за защита спрямо децата С. и М. А.и, като се е позовал на изменението на чл. 7 ЗЗДН. С обжалваното Определение № 10714/24.09.2024 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението, като е приел, че е местно компетентен да се произнесе по спора.

Съгласно чл. 7 ЗЗДН в редакцията му, извършена с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. компетентен да наложи мярка за защита е районният съд в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. В случая от дА.те по делото в действителност се 2 установява, че към датата на подаване на молба за защита от домашно насилие – 16.09.2024 г., пострадалите лица фактически са се намирали на различни места. Майката М. Т. в гр. Варна, а децата С. и М. А.и са се намирали при баща си в гр. С**. При тази законова уредба релевантен е не адресът по местоживеене на молителя, а мястото, където пострадалият има фактическо пребиваване не към момента на извършване на насилието, а към момента на подаване на молбата. Касае се за специална подсъдност, предвидена изцяло в интерес на пострадалия от домашно насилие, който да има възможност да се обърне за защита от домашното насилие към онзи районен съд, в района на който фактически се намира. Предвидената местна подсъдност е създадена за улеснение на пострадалото лице и зависеща изцяло от неговата преценка и воля. В случая М. Т. е подала молба за незабавна защита от домашно насилие срещу С. А. не само спрямо себе си, но и спрямо децата си С. и М. А.и, на които се явява законен представил и спрямо които упражнява родителски права, видно и от представеното по делото протоколно определение от 24.09.2024 г. по гр. д. № 7953/2024 г. по описа на ВРС за определяне на привременни мерки по реда на чл. 127, ал. 3 СК. Доколкото и майката на децата М. Т. се намира фактически в гр. Варна към момента на подаване на молбата, и предвид че тя е техен законен представител и цели да охрани в найголяма степен техните права и законни интереси, то следва да се приеме, че именно Районният съд в гр. Варна е компетентен да се произнесе по молбата за защита от домашно насилие и спрямо децата. Противното би означавало законният представител на децата да трябва да предяви молбата в съда, в района на който фактически се намират децата към датата на подаване на молбата, което би затруднило търсената защита и би осуетило целта на производството по ЗЗДН, а именно да се даде бърза и ефективна защита и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие. Следа да се държи сметка, че в определени хипотези родителят, упражняващ родителските права, може да не разполага с информация къде точно се намират децата към момента на подаване на молбата по ЗЗДН, каквито твърдения има изложени в молбата за незабавна защита, а именно че майката не е имала контакт с децата и дори същите са били заведени от баща си в Г***, когато тя е отишла да ги вземе от С**.

Редакцията на чл. 7 ЗЗДН е създадена именно в интерес на пострадалия, поради което и не може да се приеме, че направено от ответника в производството по защита от домашно насилие възражение за местна неподсъдност би било основателно, доколкото разпоредбата цели да охрани в най-голяма степен интереса на пострадалото лице, а не на извършителя.

По изложените съображения настоящият състав намира, че определението на ВРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото същите следва да бъдат съобразени от първоинстанционния съд с оглед изхода на спора.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 78179/01.10.2024 г. при ВРС, подадена от С. А., чрез пълномощника адвокат А. Г., против Определение № 10714/24.09.2024 г., постановено по гр. д.№ 11726/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е оставено без уважение възражение на частния жалбоподател за местна неподсъдност на делото, касателно молителите в производството по защита от домашно насилие – децата С. и М.

А.и, както и искането за обезсилване на Определение № 10466/17.09.2024 г. по гр. д.№ 11726/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, както и на издадената въз основа на него Заповед за незабавна защита № 185/17.09.2024 г. по отношение на децата С. и М. А.и.

Определението не подлежи на обжалване на осн. т. 9в от ТР № 1/2013 по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4