Решение № 34 от 16.08.2023, Районен съд - Елена

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Елена, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря С.на В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Административно наказателно дело № 20224130200145 по описа за 2022 година С НП № 2210500246/10.11.2022 г. на Заместник-директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново за нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опразване на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите на осн. чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите на М. И. Й.а с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „И. М.“ № ***, ет. *, ап. *, е наложено административно наказание – Глоба в размер на 300.00 лв. (триста лева).

Недоволен е останал нарушителят М. И. Й.. Същият, чрез адв. П. С. Н. от АК – Сливен, е подал жалба срещу НП. Намира, че последното е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, както и че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, за което излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени НП. Претендира разноски по делото.

Жалбоподателят М. И. Й., редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и със защитника си адв. П. С. Н. от АК – Сливен. Същите поддържат подадената жалба.

Ответник-жалба Заместник-директорът на Регионална дирекция по 1 горите – Велико Търново, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Същият се представлява от гл. юрисконсулт А. В. Ц.. Последният оспорва подадената жалба. Пледира да се потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Велико Търново, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.

Районният съд, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата оплаквания, взе предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е допустима. Същата, разгледана неоснователна. Съображенията за това са следните: по същество, е

Административнонаказателното производство е инициирано със съставянето на АУАН № 2210500246, сер. В № 008101/10.05.2022 г. за констатирано от служители на РДГ – Велико Търново нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, извършено от жалбоподателя М. И. Й., в качеството му на лесовъд на частна практика и изразяващо се в това, че в периода от 10.01.2022 г. до 25.03.2022 г. не следил за спазване на одобрения технологичен план за имот № ***, попадащ в отдел 180, подотдел „ж1“ в землище с.

Илаков рът, общ. Елена – общинска горска територия, за който има издадено позволително за сеч № 0646065/07.01.2022 г., като в северната част на отдел 180, подотдел „ж1“, граничещ с отдел 180, подотдел „н1“, е направен 1 брой извозен път с дължина 50 м и ширина 4 м, неотразен в технологичния план.

Нарушението било извършено на територията на РДГ – Велико Търново, общ.

Елена, землище с. Илаков рът, отдел 180, подотдел „ж1“, имот № *** – общинска горска територия.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 10.05.2022 г. в отсъствие на жалбоподателя, за която дата е бил поканен, връчен му надлежно и е подписан от него на 17.05.2022 г. Същият е вписал, че няма възражения. Писмени възражения срещу АУАН не са постъпвали.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП №

2210500246/10.11.2022 г. от Зам.-директора на РДГ – Велико Търново. В 2 същото наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ и е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. В НП са изложени и мотиви, защо нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което е отказано и приложението му.

Със заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на МЗХ Директорите на РДГ са оправомощени да издават наказателни постановление по ЗГ; при невъзможност на същите да упражнят тези си правомощия, наказателните постановления се издават от техните заместници.

В случая от приложените доказателства се установява, че директорът на РДГ – Велико Търново е бил в невъзможност да издава наказателни постановления, поради което законосъобразно процесното НП е издадено от инж. З. С. И.а – зам.-директор на РДГ – Велико Търново.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, които лично и непосредствено са възприели признаците на нарушението, се потвърждават по един безспорен и категоричен начин направените в хода на проверката констатации. От тях става ясно, че към датата на проверката 25.03.2022 г., документирана с констативен протокол от същата дата, позволителното за сеч е било в сила и не са били издадени протоколи за освидетелстване на сечта.

Това се потвърждава и от представените писмени доказателства – опис на превозните билети за дървесина, добита от отдел 180, подотдел „ж1“, кад. № *** – общинска горска територия, и протокол за освидетелстване на сечище № 0660184/14.10.2022 г.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. И. З., М. А. А. и Б. С. П.. Същите са подробни и логични, и съответни на писмените доказателства. Показанията на посочените свидетели кореспондират на установената фактическа обстановка по делото.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. Й. Х.. Изнесеното от същият не кореспондира на установената фактическа обстановка.

Показанията му не се подкрепят от показанията на свидетелите С. И. З., М. А.

А. и Б. С. П. и от писмените доказателства.

Допуснатия до разпит свидетел С. Я. С. не е присъствал на проверката в процесния имот и не може да каже нищо по случая, поради което не 3 разполага с относима и необходима за делото информация.

Описаната фактическа обстановка се извежда от анализа на приобщените и относими към делото гласни и писмени доказателства. От същата се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна. допустима.

Същата, разгледана по същество, е

Настоящата инстанция намира, че в хода на адм.-наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В този смисъл, съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – мястото, времето, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателства, подкрепящи административното обвинение.

Правилна е и правната квалификация на нарушението, поради което не се констатират нарушения на материалния закон.

При предявяване и връчване на АУАН жалбоподателят е отразил, че няма възражения. Същият не е правил и писмени възражения в последствие.

На жалбоподателя при съставяне на АУАН по никакъв начин не му е било ограничено правото на защита. Актът, с който е сложено началото на административнонаказателното производство, е съставен в негово отсъствие, като за датата на съставяне му е бил надлежно поканен. АУАН в последствие е предявен и връчен на жалбоподателя, като му е дадена възможност да се запознае със съдържанието на документа, да направи своите възражения и да ангажира доказателства в предвидения от закона срок.

С оглед изложеното, с деянието си жалбоподателят М. И. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение. Съгласно нормата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 лв. до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни 4 правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В случая бланкетния състав на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се попълва от разпоредбите на съответните подзаконови нормативни актове, като в конкретния казус това е нормата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, въвеждащ задължение за лицата по чл.

108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч да следят за спазването на одобрения технологичен план и чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, указващ, че в технологичния план се определят схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии. Няма спор, че жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд на частна практика, на който е издадено позволителното за сеч, е бил длъжен да следи за спазване на правилата при извеждане на добива от дървесина и да спазва одобрения технологичен план.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е извършил административно нарушение по смисъла на посочената норма, което е основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност, установена в същата разпоредба. Наказващият орган правилно е квалифицирал деянието /бездействието/, налагайки предвиденото от закона наказание в минимален размер – глоба 300.00 лв.

Настоящата инстанция намира, че наложеното наказание – глоба, би респектирало нарушителя М. И. Й. да спазва законодателството за в бъдеще и ще въздейства възпитателно както на самия него, така и на останалите членове на обществото. По този начин – чрез необходима и заслужена репресия, ще се осуети или поне ограничи често срещаното нарушение от ЗГ.

За пълнота следва да се посочи, че създаването на извозен път без той да е предвиден в технологичния план е в нарушение на правилата за извършване на сеч, поради което представлява незаконно действие. Това незаконно действие не е предотвратено или спряно от лицензирания лесовъд, на когото е издадено разрешението за сеч. Без значение е това, че технологичния план не е изготвен или одобрен от него. Обстоятелствата кой точно и кога е прокарал този извозен път също е ирелевантен за настоящото 5 производство, тъй като задължението по чл. 108, ал. 3 от ЗГ за лесовъда е до освидетелстване на сечището, а не до приключване на сечта и/или извозване на дървесината.

Следва да се посочи, че в одобрения технологичен план следва да се отразят и съществуващите извозни пътища. Такъв извозен път не фигурира в представения по делото технологичен план от 12.09.2021 г., одобрен на 16.09.2021 г., качен в информационната система на 07.01.2022 г. и 10.01.2022 г. Същият не фигурира и в представения по делото технологичен план от 21.03.2022 г., качен в информационната система на 17.04.2022 г. Очевидно е, че установения извозен път с дължина 50 м и ширина 4 м, неотразен в технологичния план, е направен в срока на действие на позволително за сеч № 0646065/07.01.2022 г. Освен това при започване на сечта жалбоподателят не е докладвал на РДГ за незаконни действия в същия горски имот.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за липса на вина. В НП е посочено качеството на лицето – лесовъд на частна практика, с което се свързва конкретно по вид и обем задължение, закрепено в посочената конкретна правна норма – чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опразване на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Това задължение очевидно не е изпълнено след като е констатиран извозен път, непредвиден в технологичния план. Жалбоподателят не е следил за спазване на технологичния план за този горски имот, т.е. не е изпълнил лично свое задължение. Адм.-наказателното обвинение е основано на твърдение за бездействие от страна на лесовъда, а последният не сочи и не доказва положителни факти, които да го освободят от тази отговорност. Предвид изложеното деянието на жалбоподателя е съставомерно. Осъществяването му е установено по безспорен начин от обективна и субективна страна, при форма на вината – непредпазливост (небрежност), и няма причина то да се счита за маловажен случай.