Решение № 162 от 25.07.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Шумен, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Геновева П. С.а в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253600600321 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 4/07.03.2025г. постановена по НОХД № 15/2025г.

Великопреславският районен съд:

-Признал подсъдимия Д. И. И. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 06.04.2024 г. в с. Осмар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, в немаловажен случай след предварителен сговор в съучастие като съизвършител с К. К. М., чрез използване на техническо средство - фуния, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 210” с номер на рама *** на стойност 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, собственост на Л.Г.М. от гр. Монтана, от владението на И.Г.М. от с. Осмар, без негово съгласие с намерение да го ползва, като моторното превозно средство е било изоставено без надзор и към момента на извършване на деянието бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – поради което и на основание чл.346, ал.2, т.1, предл. второ и т.3 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, предл. второ и т. 5 от НК, във вр. с чл.346, ал.1, от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.63, ал.1, т.

1

3 от НК, във вр. с чл.54 от НК и чл.58а от НК, му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10/десет/ месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК във вр. с чл.69, ал.1 от НК, отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимия Д. И. И. да заплати солидарно с К. К. М. сумата в размер на 783,60 лева, в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Шумен, представляваща направените по делото разноски, както и 5.00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

-Признал подсъдимия К. К. М. ЕГН с ********** за виновен в това, че на 06.04.2024 г. в с. Осмар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, в немаловажен случай, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с Д. И.

И., чрез използване на техническо средство - фуния, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 210“ с номер на рама *** на стойност 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, собственост на Л.Г.М. от гр. Монтана, от владението на И.Г.М. от с. Осмар, без негово съгласие с намерение да го ползва, като моторното превозно средство е било изоставено без надзор – поради което и на основание чл.346, ал.2, т.1 предл. второ и т.3 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, предл. второ и т. 5 от НК, във вр. с чл.346, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.54 от НК и чл.58а от НК, му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил за срок от 3/три/ години.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил подсъдимия К. К. М. ЕГН **********, да заплати солидарно с подсъдимия Д. И. И., сумата в размер на 783,60 лева, в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Шумен, представляваща направените по делото разноски по обвинението, както и 5.00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда на ВПРС в предвидения в закона срок и форма са депозирани протест от Районна прокуратура –Шумен и въззивна жалба от подсъдимия Д. И. И., чрез служебния защитник адв.А. Д. от АК-Шумен.

2

С протеста се изразява становище за незаконосъобразност на присъдата в частта на осъдителния диспозитив, касателно подс. М., поради неналожено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ на основание чл.346, ал.4 от НК. С протеста е представена и справка от АИС „БДС“ за наличие на правоспособност на подс. М. към датата на извършване на деянието. На това основание се прави искане за изменение на присъдата и налагане на наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Прокурорът излага довод, че в останалата част присъдата е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена.

Към депозирана въззивна жалба от адв.А.Д., защитник са подс.Д. И., преди даване ход на делото пред въззивната инстанция се присъедини и другия подсъдим К. М..

С въззивната жалба, защитникът на подс. И. изразява становище за прекомерност на наложеното наказание. Счита, че неправилно съдът е наложил наказанието при условията на чл.54 от НК. Намира, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което, а и с оглед непълнолетието на подзащитният му моли за изменение на присъдата в тази й част, като се приложи чл.55 от НК, при което се замени наложеното наказание „Лишаване от свобода“ с наказание „Пробация“ с подходящ срок на изтърпяване на пробационните мерки.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура –Шумен поддържа протеста и излага доводи, че при постановяване на присъдата съдът не е изпълнил задължението си, предвид императивното изискване на закона, като не е наложил на основание чл.346, ал.4 от НК на подс.М. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Изразява становище и по въззивната жалба, като намира същата за неоснователна. Моли за изменение на присъдата на ВПРС, като на основание чл.346, ал.4 от НК на подсъдимия К.

М. се наложи предвиденото наказание „Лишаване от право за управлява МПС“ за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца.

Подс. Д. И. И., редовно призован, се явява лично и със служебния си защитник адв. А. Д. от АК-Шумен. Защитата поддържа така депозираната жалба и излага твърдение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неприлагане на чл.55 от НК, при наличие на достатъчно основания за това. Счита, че са налице многобройни 3 смекчаващи отговорността обстоятелства. Акцентира се върху възрастта на подс. И., мотивите за извършване на деянието, както и липсата на вреда от деянието. Прави се искане за изменение на присъдата, като на основание чл.55 от НК на подс. И. се наложи наказание „Пробация“. По отношение на протестта, намира същият за неоснователен.

Подсъдимият И. изразява съгласие с изложеното от защитника си. В последната си дума заявява, че осъзнава грешката си и се извинява за постъпката си.

Подсъдимият К. М., редовно призован, се явява лично и с адв. Д. Д. от АК-Шумен, назначен за служебен защитник от досъдебното производство.

Защитата на подс. М., след изявление за присъединяване към жалбата на подс. И., изразява становище за основателност на посочената въззивна жалба и неоснователност на протеста на ШРП. Излага доводи, че се касае за момчешка постъпка, автомобила е върнат и липсват предходни осъждания на подзащитния му. Моли съда да намали наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на подс. М., като аргументира искането си с доброто му процесуално поведение, младата му възраст и факта, че е безработен.

Подсъдимият М. изразява съгласие с изложеното от неговия защитник.

Моли да не му се налага наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, обосновавайки го с опит за развиване на собствен бизнес, който от своя страна е свързан именно с управление на МПС. Изразя съжаление на стореното, като го определя като „Малоумна детска постъпка“. Декларира осъзнаване на последствията от своето деяние.

В последната си дума подс. М. отново признава вината си и изразява съжаление за извършеното деяние и моли за намаляване на наложеното наказание.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 314 от НПК установи наличие на основание по чл. 334, т.3 от НПК и чл. 338 от НПК.

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК. Съдът на основание чл.373, ал.3 от НПК е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:

4

Пострадалият И.Г.М. от с. Осмар владеел лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 210“ с номер на рама ***, който на 24.01.2024г. закупил неформално от неустановено лице, за да го използва за части, тъй по занятие извършвал авторемонтни услуги. Той знаел, че автомобилът бил с прекратена регистрация и че в информационните масиви на МВР бил регистриран на името на Л.Г.М.. Установено било по делото, че Л.М. е починала на 27.11.2019г., след което неин наследник останал единствено св. А. Л. от гр.

Монтана, поради отказ от наследство от страна на неговата сестра - св.Л.Н. от гр. Монтана. След смъртта на Л.М., св. Л. продал неформално автомобила на неустановено по делото лице от с. Портитовци. По-късно и това лице го препродало на друго лице и така, след неформални продажби, автомобилът бил препродаден отново без договор с нотариална заверка на подписите на постр. М.. Същият го транспортирал на платформа до с. Осмар, общ. Велики Преслав, като го паркирал в отбивка на пътното платно, в близост до дома му на ***. Ключовете за автомобила оставил на таблото му за управление, а самият автомобил останал незаключен.

Последно видял лекият автомобил „Мерцедес Е210“ на 06.04.2024г, когато се наложило да вземе части от друг автомобил, намиращ се наблизо. На 07.04.2024г. негов клиент - св. М., поискал да закупи джантите от процесният лек автомобил „Мерцедес“. Тогава постр. М. отишъл на мястото, където бил паркиран и двамата със св. М. установили, че автомобилът липсвал. За горното М. подал сигнал в РУ-Велики Преслав. На място пристигнал полицейски екип и бил извършен оглед на местопроизшествие, изготвени били фотоснимки.

Обвиняемият К. М. от гр.Велики Преслав и непълнолетният обвиняем Д. И. /на 17 години към датата на деянието/ от гр.В. Преслав, както и св. Х.Х., били приятели.

На 05.04.2024г. вечерта тримата излезли на разходка в гр. Велики Преслав с лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туаран“, собственост на К. М. /възходящ на обв. К. М./. На 06.04.2024г., след 00,10ч. отишли в градския парк на гр. Велики Преслав и обв. И. предложил да отидат до обособен паркинг за излезли от употреба леки автомобили в с. Осмар и да потърсят отключено моторно превозно средство, което да отнемат, за да го ползват за разходка.

5

Така двамата обвиняеми и св. Х. се придвижили с автомобила, ползван от обв. М. до с. Осмар. Тъй като св. Х. не бил съгласен да участва в отнемането на автомобил, останал в лекия автомобил, с който пристигнали.

Обвиняемият И. и обв. М. разгледали паркираните наоколо автомобили и установили, че един от тях - лек автомобил марка и модел „Мерцедес Е 210“, без регистрационни номера, бил отключен и с ключ на таблото за управление.

Обвиняемият И. се качил в този автомобил и направил опит да го приведе в движение. Тъй като не успял, с обв. М. решили да отидат до бензиностанция „Петрол“ в гр. Велики Преслав и да закупят гориво, след което отново да се върнат. Така и направили. С управлявания от обв. М. лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туаран“ тримата / обв.И., обв. М. и св. Х./ се придвижили до гр. Велики Преслав. Обвиняемият М. взел от дома си празна пластмасова туба и ползвайки я, закупил дизелово гориво от бензиностанция „Петрол“ в гр. В. Преслав. След това двамата обвиняеми и св. Х. отново се придвижили до с. Осмар, където бил паркиран лекия автомобил „Мерцедес Е 210“ с номер на рама ***. Стигайки до там, обв. И. и обв. М. отново отишли до лекият автомобил, който имали намерение да отнемат. Решили да се разходят с него и след това да го изоставят в местността „Тунесец“ край гр. Велики Преслав. За да могат да го приведат в движение, с помощта на носена от тях фуния, налели в резервоара му дизелово гориво, след което обв. И. стартирал двигателя му. Обвиняемият М. се качил в л.а. „Фолксваген Туаран“ и св. Х. го привел в движение в посока гр. Велики Преслав. След тях обв. И. потеглил с лекият автомобил „Мерцедес Е 210“. В близост до с. Кочово двата автомобила спрели. Тъй като завалял дъжд, а стъклата на предните врати на отнетия автомобил били спуснати надолу, обвиняемите заедно със св. Х. дръпнали нагоре с ръце стъклата, обхващайки ги от вътрешната и от външната им страна. Така по тях останали дактилоскопни следи. След това обв. К. М. се качил в отнетия автомобил, за да го управлява, а обв. И. се качил в лекия автомобил „Фолксватен Туаран“. Така обв. М. управлявал отнетия автомобил до местността „Тунесец“, съпровождан от обв. И. и св. Х., придвижващи се с другия автомобил на К. М.. Там, в района на „Музей на лозата“, в близост до асфалтовия път, обв. М. изоставил отнетия автомобил „Мерцедес Е 210“, след което тримата се прибрали по домовете си.