Решение № 68 от 24.07.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Берковица, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Административно наказателно дело № 20261610200058 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Подадена е жалба от БЕРКОФАРМ ЕООД с ЕИК 202112320 против Наказателно постановление № ....г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Монтана, с което на жалбоподателя, е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро на основание чл. 416 ал. 5 вр. с чл. 41 4 ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1 ал. 2 от КТ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че е представил граждански договор, който не е взет предвид от наказващия орган. Твърди, че липсват доказателства за извършеното нарушение. Намира, процесното наказателно постановление за немотивирано и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните редовно призовани се явяват и поддържат твърденията си.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, в това число всички писмени доказателства, които се съдържат в приетата по делото административно-наказателната преписка, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 13.01.2026г. в 10:38 часа при извършена проверка на място по спазване на трудовото законодателство в обект „цех за дограма", находящ се в гр. Б., ул. "Н." № ..., обект на „Беркофарм" ЕООД – проверяващите констатират, че дружеството в качеството си на работодател е допуснало в обекта да работи Н. С.Р., който престира работна сила с фиксирано работно 1 време от 08:00 до 17:00 часа и работно място „цех за дограма" гр.Б., ул. "Н." № ..., без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена форма.

В попълнената при проверката на 13.01.2026 г. декларация е отбелязано, че лицето има сключен трудов договор и работи в „цеха за дограма", находящ се в гр. Б., ул. "Н." № ...., обект на „Беркофарм" ЕООД от 03.12.2024 г. на длъжност „склададжия", за което получава трудово възнаграждение, изплащащо му се на ръка от управителя на дружеството.

С призовка № 26001918 на основание чл.45, ал.1 от АПК от работодателя са изискани трудовите досиета на наетите в обекта лица. При проверката по документи за Н. С. Р. се представи трудов договор № 0000001079/03.12.2025 г., като същият е прекратен със заповед на работодателя № 003/05.01.2026 г., считано от 05.01.2026 г. Същото е потвърдено и от направената справка в регистъра на НАП за „ЕЕТЗ", от която е видно, че към 13.01.2026 г. лицето няма действащ трудов договор с „Беркофарм" ЕООД.

Във връзка с гореизложеното на 02.02.2026 г. Р. Ц. И. на длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана в присъствието на управителя на ответното дружество съставила на жалбоподателя АУАН № .... за нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1 ал. 2 от КТ. Актът е предявен и връчен на ответното дружество на 02.02.26г.

В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН дружеството депозирало писмени възражения и представило копие от сключен на 12.01.2026г. между Беркофарм ЕООД и Н. С. Р. граждански договор за извършване на работа чрез личен труд.

Административно-наказващият орган е разгледал постъпилото възражение и намерил същото за неоснователно.

Поради това въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното 12-2600015/11.03.2026г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Монтана, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 800 евро на основание чл. 416 ал.

5 вр. с чл. 414 ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1 ал. 2 от КТ.

В съдебно заседание като свидетел и са разпитани актосъставителят Р. Ц.

И. и свидетелите Л. К. Р. и С. О. Ш., които потвърждават изложеното в акта.

Съдът приема за установена горепосочената фактическа обстановка въз основа на данните и доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, представените от страните в хода на делото писмени доказателства и разпита на свидетелите. Всички посочени доказателства са непротиворечиви и установяват фактите по делото, така както са посочени погоре.

С оглед на установените факти по делото и след като извърши служебна проверка на обжалвания акт съдът намира от правна страна следното:

2

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 13.03.2026г. видно от известие за доставяне на лист 21 от делото. Жалбата е подадена на 18.03.2026г. по пощата видно от приложения плик за писмо тоест в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, считано от връчването.

Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с право на жалба. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 416 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Видно от разпоредбата на чл. 399 от КТ цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” като Дирекция “Инспекция по труда” е специализирано териториално звено към нея. Съгласно Устройствен правилник на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, приет с ПМС №313/05.10.2022 г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда осъществява правомощията на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН. В УП на ИА „Главна инспекция по труда“ е предвидено, че инспекторите при и по повод изпълнение на служебните си задължения, са контролни органи и при установяване на нарушение на законодателството съставят актове за административно нарушение. Поради това АУАН е съставен от териториално и материално компетентно длъжностно лице главен инспектор при Инспекция по труда Монтана. АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството и същото се е възползвало от възможността да депозира писмени възражения срещу акта.

От обективна страна съобразно установените по делото факти въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът намира твърдяното нарушение за доказано.

Административното-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ, съгласно който трудовият договор се сключва в писмена форма.

В съдебно заседание актосъставителя И. потвърждава изложеното от нея в акта като заявява, че проверяващите са задавали въпроси на Русимов и той отговарял, а управителят на ответното дружество попълнил декларацията вместо Русимов като вписвал отговорите му. Посочва, че при проверката Русимов е установен в складово помещение, където е парното на дружеството, и Русимов зареждал парното. И. посочва, че Русимов лично казал, че работи в ответното дружество като склададжия, посочил заплата, работно време и казал, че има трудов договор. Свидетелката Ш. потвърждава, че на място е било установено лицето Русимов, който се грижел за парното. Посочва, че декларацията би попълнена от управителя, защото Русимов заявил, че не може да пише, тъй като е неграмотен. Свидетелят Р. също посочва, че Русимов обслужвал парното и лично подписал декларацията, която управителят попълнил и му прочел попълненото. И тримата свидетели категорично заявяват, че декларацията е подписана лично от Русимов пред тях 3 по време на проверката и същият е обслужвал парното в складовото помещение.

Показанията на свидетелите кореспондират с изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление и АУАН и със съдържанието на приложената по делото декларация от Н. Р.

Основният спорен въпрос по делото е какъв характер има правоотношението между Р. и ответното дружество. В тази връзка съдът не кредитира представения по делото граждански договор от 12.01.26г., тъй като този договор противоречи на всички останали събрани писмени и гласни доказателства в това число показанията на тримата свидетели и попълнената и подписана от Русимов декларация. Този граждански договор не е представен пред Инспекция по труда в хода на проверката по документи след проверката на място въпреки изрично дадената възможност на дружеството да представи документи за работещите в обекта преди издаването на АУАН. В хода проверката по документи е представен трудов договор

№

0000001079/03.12.2025 г., като същият е прекратен със заповед на работодателя № 003/05.01.2026 г., считано от 05.01.2026 г.

Гражданският договор е представен за първи път с писменото възражение срещу АУАН. Приложеният граждански договор за извършване на работа чрез личен труд е съставен на 12.01.2026г. като изпълнителят Русимов е приел да извърши почистване на складово помещение в цех за дограма, находящ се в град Берковица, ул. Н.ска 91. За това възложителят се задължил да заплати на изпълнителя сумата в размер на 50 евро в срок до един месец от изпълнение на поръчката. Съгласно чл. 5 от договора изпълнителят се задължава да извърши/изработи уговореното на 13.01.26г. до края на деня. В чл. 8 е посочено, че изпълнителят ще извърши работата с помощни материали и инструменти на възложителя. Чл. 13 от договора предвижда, че приемането на резултата от извършената работа (обекта, веща) ще се извърши с приемопредавателен протокол, който е неразделна част от договора. По делото не е представен приемо-предавателен договор за извършената работа, както и не е представен документ за извършено плащане в полза на Русимов за уговорената работа.

Съществено значение за преценката, дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение, имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора. В разпоредбата на чл. чл. 258 ЗЗД е предвидено, че с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. По силата на чл. 280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Същевременно в чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Това означава, че на основание трудовия договор и с оглед законовата му уредба, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и други подобни. Предметът на гражданския договор е постигане на конкретен резултат, който пак е свързан с полагане на труд, но при съответната самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигаторното правоотношение. Работодателят може да сключва 4 граждански договор за изпълнението на определени дейности, но при условие че това не е само юридически, но и фактически свързано с конкретен трудов резултат /в този смисъл Решение по адм.д. 34/2025г. на Административен съд Плевен/.

Процесният гражданският договор е сключен за извършване на почистване на складово помещение като в него е посочен краен срок за изпълнение. Безспорно, че почистването е дейност, която би могла да се осъществява и от външно за дружеството физическо или юридическо лице. В случая обаче по делото липсват други доказателства, че по този договор действително е изпълнена услугата „почистване“ от Русимов. Както бе отбелязано по-горе, по делото не е представен приемо-предавателен договор за извършената работа съгласно уговореното в чл. 13 от договора, както и не е представен документ за извършено плащане в полза на Русимов за уговорената работа. Наред с това видно от свидетелските показания на служителите на инспекцията Русимов се грижел за парното в помещението.

Поради изложеното съдът не кредитира представения граждански договор.