Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 08.01.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 345/2023
Вид
Решение № 9
Подписан
08.01.2024
В сила
23.06.2025
Състав
Геновева Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 522, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 523, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б."а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Варна, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева И.а при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева И.а Гражданско дело №

20233100100345 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от В. В. и Г. В. срещу П. С., Г.

Г., Г. Б., Ж. Г., З. В., О. Х., Л. Г. и „ОПТИМИСТАС” ООД, ЕИК 205645206, гр. Варна, субективно съединени искове с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че В. В. и Г. В. са собственици на апартамент № 6, находящ се в ************, ет. 5 с идентификатор № ************ по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се на пети етаж на сграда, изградена в поземлен имот с идентификатор № *********** по КК, със застроена площ от 114 кв.м., състоящ се от антре, коридор, кухня, спалня, хол, перално помещение, тераса – зимна градина при граници: на същия етаж – няма, под обекта: ***********.1.13, над обекта: няма, ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание давностно владение, осъществено в периода от 26.07.2012г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 12.02.2023г. /вкл./.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата си молба, ищците В. В. и Г. В. твърдят, че са придобили по време на брака си правото на собственост върху процесния недвижим имот, на основание давностно владение, осъществено в периода от 26.07.2012г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 12.02.2023г.

Владението върху обекта им е предадено по силата на предварителен договор за покупко – продажба, сключен с обещателя С. Ж. на 15.03.2001г. Окончателната сделка е изповядана в изискуемата от закона форма на нотариален акт на 30.11.2001г., след вписване на искова молба за делба, вписана в СВ – Варна на 25.05.2001г. в производството по 980/2001г. по описа на Районен съд – Варна.

Твърди се още, че собствеността върху апартамента не е преминала в патримониума на купувачите, тъй като правата на продавача им С. Ж. са били отречени с влязло в законна сила съдебно решение по посоченото дело, влязло в законна сила на 26.07.2012г.

С посочения съдебен акт, поставен в първа фаза на делбеното производство, оставен 1 в сила с решение от 11.01.2010г. по в.гр.д. № 833/2007г. на ВОС и решение от 25.07.2012г. на ВКС, постановено по гр.д. № 1076/2010г., е допуснат до делба спорния апартамент, между съделителите и при следните квоти: 16/36 идеални части за П. С.; 3/36 идеални части за Г. Г.; 3/36 идеални части за Г. Б.а; 8/36 идеални части за З. В. и 6/36 идеални части за С.

Х.а. От делбата е изключен праводателя на ищците С. Ж..

Твърди се, че съделителите П. С., Г. Г., З. В., Г. Б. и Ж. Г., явяващи се наследници по закон на Г. Б.а, О. Х. и Л. Г., наследници по закон на С. Х.а, между които е допуснат до делба недвижимия имот, са се легитимирали като съсобственици до деня на влизане в сила на постановление за възлагане - 30.05.2022г., издадено в изпълнително производство по изпълнително дело 20198920401331 по описа на ЧСИ Х. Г.ев, с което имотът е възложен на „ОПТИМИСТАС” ООД.

Поддържа се, че ищците са упражнявали явно, несъмнено и необезпокоявано фактическата власт върху апартамента с намерение за своене в периода от деня на влизане в сила на решението в първа фаза на делбеното производство – 25.07.2022г. до деня, предхождащ исковата молба – 12.02.2023г. /вкл./, придобивайки собствеността върху него, заплащайки през целия период данъците за имота и консумативните разходи.

В срока по чл. 131 ГПК, ответниците З. В. и П. С., са релевирали съображение за недопустимост на исковете, предявени срещу съделителите – физически лица, евентуално, за неоснователност по следните съображения:

И към деня на подаване на исковата молба, и към дена на получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, З. В. и П. С., не са носители на идеални части от правото на собственост върху апартамента, защото е бил възложен на ответното дружество „ОПТИМИСТАС” ООД с постановление за възлагане от 14.02.2022г. Липсата на спор досежно принадлежността на правното на собственост, което принадлежи на дружеството обуславя липса на правен интерес от предявяване на искове за собственост срещу лица, които не са титуляри на вещното право.

След като ответниците – физически лица не са се разпоредили с имота посредством правна сделка, а по отношение на него е проведена публична продан, то в случай постановките на ТР 4/2014г. на ОСГК на ВКС, не може да намери приложение.

В случай, че производството спрямо физическите лица – ответници, съдът намери за допустимо се поддържа неоснователност на претенциите.

Оспорва се твърдението, че владението върху имота е предадено въз основа на предварителния договор на 15.03.2021г., който не е нотариално заверен и няма достоверна дата. Документът се твърди, че е антидатиран, създаден за целите на производството.

Твърди се, че ищците са уведомени за висящо дело за делба и са били задължение да осигурят съдействие за провеждане на оглед, което не са сторили и са санкционирани с глоба.

Давността е започнала да тече от влизане в сила на решението във втората фаза на делбеното производство, поради което до подаване на исковата молба изискуемият давностен срок, не е изтекъл. Докато трае производството за делба, давността е била спряна до влизане в сила на решението във втората фаза, а именно до 20.12.2017г. С образуване на изпълнителното производство по молба на П. С., давността следва да се счита прекъсната, както и с последващо наложената възбрана на 12.12.2019г. За времето от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., давностният срок, следва да се счита спрян, на осн. чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г.

Давността следва да се счита прекъсната и с признанието на ищците, че правото на собственост принадлежи на взискателите, обективирано в протокола за опис, съставен на 21.08.2021г., подписан от К. В., явяващ се син на ищците и пазач на имота.

2

Заплащането на данъци и консумативни разноски по разкрити партиди на ищците е без правно значение за придобивната давност.

Изложеното налага извод, че ищците не са придобили собствеността върху имота на соченото основание, тъй като не е изтекъл изискуемия десетгодишен давностен срок.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ОПТИМИСТАС“ ООД, счита, че производството спрямо него е недопустимо, позовавайки се на разпоредбата на чл. 482, ал. 2 ГПК, според която купувачът става собственик, независимо дали вещта е била собствена на длъжника и в негова ползва възниква право да получи цената, ако не е изплатена по разпределението. Ищците са уведомени за воденото изпълнително производство и са могли да упражнят правата си, което не са сторили и след влизане в сила на постановлението за възлагане.

Оспорват се твърденията владението да им е предадено с надлежен писмен договор.

Оспорват се и твърденията за осъществено владение в заявения период, годно да направи ищците собственици на вещта. Същите са знаели за воденото делбено производство, в което правата на техния праводател са отречени и за образуваното изпълнително производство, последното смущаващо владението, поради което се настоява за отхвърлянето на предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С договор за дарение от 18.02.2000г., за който е съставен нотариален акт № 77, том I, рег. № 1029, дело № 54 от 2000г. /л. 527/, С. Ж.а и Ж. Ж. са подарили на своя син правото на собственост върху апартамент № 6, находящ се в ************, ет. 5.

Н а 15.03.2001г. в писмена форма е сключен предварителен договор за покупкопродажба, с който обещателят С. Ж. е поел задължение да прехвърли на купувача В. В. в изискуемата от закона форма на нотариален акт в срок до 15.12.2001г., правото на собственост върху апартамент № 6, находящ се в ************, ет. 5 за сумата от 69 961, 80 лв. /л. 10/.

Владението върху апартамента, вкл. и ключ от него е предаден на купувача от обещателя С. Ж., съгласно удостовереното в чл. 7 от договора.

В така уговорения срок, на 30.11.2001г., е изповяда окончателната сделка във формата на НА № 34, том VII, рег. № 11865, дело № 955 от 2001г., към който момент В. В. е в брак с Г. В. /л. 12 и л. 612/.

В периода от сключване на предварителния договор до изповядване на възмездната сделка, на 22.05.2001г. е вписана в СВ - Варна искова молба за делба /л. 215/, постъпила в съда на 29.03.2001г. /л. 205/.

Предмет на производството по гр.д. № 980/2001г. по описа на Районен съд - Варна, са искове за делба на самостоятелни обекти в жилищна сграда в гр. Варна, ул. “Иларион Макариополски” № 9, измежду които и апартамент № 6, насочени срещу С. Ж. и други лица с предполагаеми права.

В първата фаза на делбата, съдът е бил уведомен за извършената в хода на процеса разпоредителна сделка с имота /л. 615/. Във връзка с допусната СТЕ и насрочен оглед, ищците са били задължени да окажат съдействие на вещо лице за изготвяне на експертиза за надлежна индивидуализация на имота и да осигурят достъп до жилището. При връчване на призовката, длъжностното лице по призоваването е удостоверило на 01.11.2002г., че “лицата са собственици”, но по данни на съсед, не живеят на адреса, съвпадащ с този на жилището.

В. В. е призован за повторно насрочения оглед по телефона в гр. Белослав /л. 628/.

Неоказаното съдействие е имало за последица налагането на глоби. За поредно насрочен оглед, ищците са призовани лично на 03.01.2003г. на адрес в гр. Белослав.

3

С решение № 413/11 от 25.07.2012г., влязло в законна сила в деня на постановяването му, на осн. 296, т. 3 ГПК по гр.д. № 1076/2010г. на ВКС, е оставено в сила решение от 11.01.2010г. по в.гр.д. № 833/2017г. на Окръжен съд - Варна, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на Районен съд - Варна по гр.д. № 980/2001г., е допуснат до делба апартамент № 6 между съделителите и при следните квоти:

1./П. С. - 16/36 идеални части;

2./ Г. Г. - 3/36 идеални части;

3./ Г. Б.а - 3/36 идеални части;

4./ З. В. - 8/36 идеални части;

5./ С. Х.а - 6/36 идеални части;

Ответниците Г. Б. и Ж. Г. се явяват законни наследници на Г. Б.а и О. Х., а Л. Г., наследник по закон на С. Х.а, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното в първата фаза решение, на осн. чл. 298, ал. 2 ГПК.

Делбеното производство във втората фаза е приключило с решение от 16.06.2017г., поправено с решение от 12.10.2017г., с което е постановено изнасяне на публична продан на всички обекти в сградата, вкл. и на апартамент № 6, на осн. чл. 348 ГПК.

След влизане в сила на решението, в полза на П. С. е издаден изпълнителен лист /л.

209/ и по негова молба е образувано изпълнително производство по изпълнително дело № 20198920401331 по описа на ЧСИ Н. Г.ев.

В изпълнителното производство, съдебният изпълнител е наложил възбрана върху жилището, която е вписана в СВ - Варна на 12.12.2019г. /л. 247/.

Извършен е опис на 21.08.2020г., за който е съставен протокол /л. 604/. В него е удостоверено, че на посочената дата в апартамент № 6 е установено лицето К. В.ов В.. В протокола е удостоверено още и състоянието на всяко едно от помещенията, от които апартаментът се състои, така както те са посочени в съдебното решение в първата фаза на делбата. За пазач на имота е определен К. В..

На 16.09.2021г. в извършен оглед в присъствието на К. В., в който отново е удостоверено състоянието на всяко едно от помещенията с посочване на извършените в него довършителни работи, вкл. подова настилка, стени и дограма, врати и инсталации /л. 675/.

Апартамент № 6 е възложен на “ОПТИМИСТАС” ООД с постановление за възлагане, влязло в законна сила на 30.05.2022г. /л. 228/.

По инициатива на ищците са допуснати гласни доказателства, чрез разпита на М. Е., намираща се в граждански спор с ответниците, но не и с търговско дружество “ОПТИМИСТАС” ООД и Д. Р., майка на В. В..