Решение № 1020 от 26.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1020 гр. София, 26.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20211100902725 по описа за 2021 година

СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2725/21 г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.625 ТЗ. СГС е сезиран от „Е.-Б.Т. - ЕБТ“ ЕООД с молба с правно основание чл.625 ТЗ, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника ЕТ“К.К.“, който по твърдения е в състояние на „неплатежеспособност“. Сочи се от молителя, че вземанията му срещу ответника длъжник произтичат от договор за цесия от 31.10.2019 г., сключен с „П. Банк /България/“ ЕАД, по който е придобил вземанията на банката срещу длъжника по договор за банков кредит от 06.06.2016 г. с краен срок 09.06.2021 г., по договор от 27.11.2018 г. с краен срок 29.11.2020 г. и договор договор N 3 от 27.11.2018 г. Поддържа се, че вземанията са станали предсрочно изискуеми и по силата на уведомление, изпратено по електронната поща на 15.11.2021 г. Според молителя ответникът длъжник е изпаднал в „неплатежеспособност“, защото не е заявил за обявяване в ТР ГФО за последните три години, както и поради спиране на плащанията. Твърди се, че молителят е в неизпълнение и на публични задължения към НАП в размер на 500 000 лв.

Иска се от молителя да се открие производство по несъстоятелност и да се обяви длъжникът в несъстоятелност на основание чл.630 ал.2 ТЗ, защото продължаването на дейността му би 1 увредило масата на несъстоятелността, както и интересите на кредиторите.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва искането по чл.625 ТЗ с възражението, че молителят не притежава вземания по търговска сделка, защото процесният договор за цесия е нищожен поради „привидност“. Оспорва се и вземанията на молителя да са изискуеми.

Прави възражение за погасителна давност.

Представен е договор за банков кредит N 904-1114963/06.06.2016 г., от който се установява, че между „П. Банк /България/“ ЕАД и ответника е възникнало търговско правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави паричната сума от 230 000 ЕВРО, а ответникът е поел задължението да върне кредита и да плати договора лихва на 60 месечни погасителни вноски.

С анекс от 08.03.2017 г. е уговорено падежът на задължението на ответника да бъде 09.06.2021 г.

Представен е договор N 2 към рамково споразумение за финансиране от 26.10.2016 г., от който се установява, че между „П. Банк /България/“ ЕАД и ответника е възникнало търговско правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави паричната сума от 400 000 ЕВРО, а ответникът е поел задължението да върне сумата за срок от 120 месеца.

Представено е споразумение 07.07.2017 г. към договор N 2, с което падежът е променен на 04.10.2026 г.

Представен е договор N 3 от 27.11.2018 г., от който се установява, че „П. Банк /България/“ ЕАД е предоставила на ответника кредит в размер на 42 000 ЕВРО, а ответникът е поел задължението да погаси кредита за срок от 24 месеца.

Представени са нот.aктове за учредяване на договорни ипотеки N 51, том II, дело N 219/16 г. и N 56, том II, дело N 218/17 г.,

Представен е договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г., от който се установява, че „П. Банк /България/“ ЕАД е прехвърлила на молителя вземанията си срещу ответника по посочените по-горе договори в размер на 230 000 ЕВРО, 400 000 ЕВРО и от 42 000 ЕВРО.

Представено е уведомително писмо по чл.99 ал.3 ЗЗД, с което банката кредитор е уведомила ответника за прехвърляне на вземането, което е получено от ответника на 01.11.2019 г.

Представено е уведомление от 15.11.2021 г., с което молителят в качеството на цесионер е обявил за предсрочно изискуеми задълженията на ответника по договор N 2 и споразумението към него от 07.07.2017 г. Уведомлението е било изпратено по електронната поща на ответника на 15.11.2021 г.

Представени са годишни данъчни декларации на ответника за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и за 2020 г.

Представена е справка на НАП, в която се сочи, че към 04.01.2022 г. публичните 2 задължения на ответника възлизат на общо 508 936,70 лв.

Представено е писмо за намерение от 2019 г., по което молителят, респ. банката като негов праводател, не е страна.

Представен е баланс на ответника към 31.12.2021 г.; баланс към 31.12.2020 г., баланс към 31.12.2019 г.; баланс към 31.12.2018 г., както и баланс към 31.12.2017 г.

Представено е платежно нареждане от 31.10.2019 г., в което се сочи, че молителят е платил на „П. Банк /България/“ ЕАД сумата от 446 564,54 ЕВРО – по договора за цесия от 31.10.2019 г.

Установява се от заключението на ССЕ, че коефицентите за ликвидност на ответника за 2017 г. със следните показатели – обща ликвидност за 2017 г. -0,0827, 2018 г. – 0,4794, 2019 г. – 0,2351, 2020 г. – 0,3477; 2021 г. – 0,3596; бърза ликвидност за 2017 г. – 0,9524, 2018 г. – 0,4765, 2019 г. – 0,2279, 2020 г. -0,3354, 2021 г. – 0,3016; незабавна ликвидност за 2017 г. – 0,2944, 2018 г. – 0,1618, 2019 г. – 0,1319, 2020 г. – 0,2271, 2021 г. – 0,1924; коефицент за абсолютна ликвидност за 2017 г. – 0,2944, 2018 г. – 0,1618, 2019 г. – 0,1319; 2020 г. – 0,2271, 2021 г.- 0,1924.

Представен е договор за паричен заем от 04.02.2019 г., от който се установява, че „Г.“ ООД е предоставил на ответника заем в размер на 210 000 лв., който следва да се върне до 04.03.2025 г.

Представен е запис на заповед от 25.01.2018 г., с който ответникът неотменимо се е задължил да плати на „Х. БВ БА“ сумата от 55 000 ЕВРО на 09.02.2021 г.

Представено е допълнително споразумение от 18.02.2021 г., с което „Х. БВ БА“ и ответника са се съгласили падежът на задълженията по договора за заем от 25.01.2018 г. да се промени на 25.01.2024 г.

Установява се от заключението на допълнителната ССЕ, че за задължения на ответника към молителя в размер на 873 404,32 лв. са направени записвания в търговските книги на ответника, както и че задължения в размер на 1 321 005,80 лв. са изискуеми задължения, а по отношение на задължения в размер от 514 000 лв. не са представени на в.лице документи относно срочността им, която е разликата между 1835 хил.лв. и 1321 хил.лв. Вещото лице е изготвило няколко варианта съобразно размера на задълженията, които се включват в пасива на ответника като краткосрочни задължения.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ.

Според съда искането с правно основание чл.625 ТЗ е основателно. Това е така, защото от събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установяват факти, които 3 сочат, че молителят има качеството на кредитор по вземания, произтичащи от търговски сделки, а ответникът като насрещна страна по вземанията се намира в състояние на „неплатежеспособност“.

В подкрепа на повдигнатото с молбата фактическо твърдение, че в полза на молителя съществуват срещу ответника вземания по търговски сделки, са представени договор за банков кредит N 904-1114963/06.06.2016 г., от който се установява, че между „П. Банк /България/“ ЕАД и ответника е възникнало търговско правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави паричната сума от 230 000 ЕВРО, а ответникът е поел задължението да върне кредита и да плати договора лихва на 60 месечни погасителни вноски; договор N 2 към рамково споразумение за финансиране от 26.10.2016 г., от който се установява, че между „П. Банк /България/“ ЕАД и ответника е възникнало търговско правоотношение, по което банката е поела задължението да предостави паричната сума от 400 000 ЕВРО, както и договор N 3 oт 27.11.2018 г., от който се установява, че банката е поела задължението да предостави на ответника сумата от 42 000 ЕВРО. Тези договори установяват по несъмнен и категоричен начин съществуването на търговски правоотношения между „П. Банк /България/“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на длъжник. Вземанията на банката по тези правоотношения произтичат от търговски сделки, защото за тях следва да се прилагат правилата на договора за банков кредит, който е абсолютна търговска сделка – чл.430 ал.1 ТЗ.

От сключения на 08.03.2017 г. анекс към договора за банков кредит от 06.06.2016 г., с който е променен срокът за погасяване на 09.06.2021 г., може да се направи извод, че уговорената по кредита сума е била реално усвоена и получена от ответника, на който след получаването е даден нов срок за погасяване. Този извод следва да се отнася и за споразумението от 07.07.0217 г. и от 31.10.2019 г., сключено към договор N 2 от 26.10.2016 г. По отношение на договор N 3 от 27.11.2018 г., доколкото не е направено оспорване, съдът приема, че банката e предоставила сумата по отправеното от ответника искане от 26.11.2018 г. за усвояване.

Фактическият извод на съда, че сумите по кредитите реално са били предоставени от банката на ответника, се подкрепя и от заключението на ССЕ, в което се сочи, че в търговските книги на ответника са направени записвания на задължения към молителя, които имат за първоизточник договорите за банков кредит.

По отношение на изискуемостта. Падежът на вземанията, които произтичат от договор за банков кредит N 904-1114963/06.06.2016 г., са станали изискуеми на 15.06.2021 г., когато са изтекли 60 месеца от сключването на договора. Вземанията по договор N 3 от 27.11.2018 г. са изискуеми, защото на 04.12.2020 г. е изтекъл уговореният срок от 24 месеца. За вземанията по договор N 2 от 26.10.2016 г., които към завеждане на делото не са с настъпил падеж, не е достатъчно да е включена в договора клауза, която да предвижда, че при неплащане на падежа всички задължения стават предсрочно изискуеми, а е необходимо кредиторът реално да упражни своето потестативно право и да внесе промяна в договорната връзка. От изпратеното от молителя на 15.11.2021 г. електронно писмо до вписания в ТР по 4 партидата на ответника електронен адрес [email protected], съдът приема, че изявлението на молителя е достигнало до ответника и е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на тази част от дълга, която към 15.11.2021 г. е с ненастъпил падеж. Възражението за ненадлежно уведомяване е общо и недоказано, доколкото не са представени доказателства, които да оборват настъпване на последиците по чл.10 ал.1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Следва да се спомене, че в молбата по чл.625 ТЗ се съдържа изрично изявление на кредитора за предсрочна изискуемост на дълга.

По силата на договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г. кредиторът „П. Банк /България/“ ЕАД е прехвърлил на молителя вземанията си срещу ответника по посочените по-горе договори в размер на общо 446 564,54 ЕВРО - 873 404,32 лв., а с уведомително писмо по чл.99 ал.3 ЗЗД, което е получено от ответника на 01.11.2019 г., банката кредитор е уведомила ответника длъжник за прехвърляне на вземанията. Според съда фактическият състав на чл.99 ал.1, вр. с ал.4 ЗЗД е осъществен е пълнота, поради което от 01.11.2019 г. молителят в качеството на цесионер се легитимира като кредитор по вземанията срещу ответника, които произтичат от процесните търговски сделки.

Възраженията на ответника, че договорът за цесия е нищожен поради „привидност“, са неоснователни, защото в негова подкрепа на са представени никакви доказателства. От представените по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че страните по договора за цесия не са имали действителна воля да настъпят последиците на този договор и че са целели само от външна страна да създадат представа у трети лица, че е сключен цесионен договор. От представено платежно нареждане от 31.10.2019 г. се установява, че молителят е наредил да се преведе на „П. Банк /България/“ ЕАД сумата от 446 564,54 ЕВРО – по договор за цесия от 31.10.2019 г. Доколкото не е направено възражение по чл.305 ТЗ, съдът приема, че сметката на цедента е била заверена, т.е платена е цената по договора за цесия. Този факт по несъмнен и категоричен начин сочи, че страните по договор за цесия не само са имали воля прехвърляне на вземанията, но и че фактическото им поведение е съобразено с правата и задълженията по този договор. Тази фактическа констатация /относно изпълнението на задължението за плащане на цена по цесията/ оборва по категоричен начин възражението за „привидност“.