Решение № 236 от 28.12.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр.К., 28.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря К.а Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело № 20225100100039 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба с вх.№ 4252/05.10.2021г. /номер на РС Кърджали, пред който е подадена първоначално исковата молба/, депозирана от Г. А. Г. от гр.В., чрез пълномощника адв.К. Т. - адвокат при АК-В., против В. Е. К. от гр. К..

Ищецът твърди, че от 2013 година работи в сферата на изкупуване на катализатори за автомобили втора употреба, като първоначално това ставало чрез фирма „Г.-К. В..” ЕООД. Твърди, че в началото на 2016г. с негови приятели от детство (Й. Г. У. и Г. К.П.) учредили фирма „Г.Ф.К.” ООД, със същия предмет на дейност. Поради това, че на практика дейността на фирмата била финансирана изцяло от него, запазил за себе си най - голям дружествен дял (70% от капитала) и станал едноличен управител. В тези си качества можел да взима самостоятелно най - важните решения от управленската и контролна дейност.

Постепенно търговската дейност се разраснала, като обхванала голяма част от територията на страната и им били нужни нови хора, които да помагат в ежедневните задачи. По тази причина, решили да включат във фирмата още един общ приятел - ответникът В. Е. К., на който на 17.01.2017г. ищецът продал част от дружествените си дялове в дружеството (15 % от капитала).

Ищецът твърди, че в периода 2015г. - 2019г. нееднократно давал лични 1 пари в заем на съдружниците - Й. Г. У., Г. К.П. и В. Е. К., чрез които те финансирали различни свои други търговски проекти, дейности и начинания, като паричните преводи, във връзка със заемите, извършвал от своята лична банкова сметка.

В началото на 2019г. забелязал, че започват да изчезват пари и материали, които трябвало да са налични в патримониума на дружеството.

През лятото на 2019г. при лична проверка на място в базата (обекта) на дружеството в гр.П., установил големи липси на материали и парични средства на дружеството, за което съдружниците му не дали логично обяснение. Това довело до спад в доверието помежду им и наложило да прекратят съвместната си дейност.

Ищецът твърди, че започнал пълна вътрешна ревизия на всички парични и материални активи на дружеството, в това число проверка на дружествената и личната си банкова сметка.

При проверка на личната си банкова сметка установил всички парични преводи, които направил като заеми в полза на ответника В. Е. К. за периода от 27.02.2015г. - 09.08.2017г. Твърди, че договореностите им били всяка преведена в заем сума да се връща от заемателя обратно по банковата сметка, от която му е преведена, в едномесечен срок, считано от получаване. Парите до момента не били върнати, въпреки настъпилия падеж и тяхната изискуемост. Проверката му установила, че дължими и непогасени по давност били преводите за заеми от личната му банкова сметка с IBAN:

BG90UNCR70001521****** по личната банкова сметка на ответника с IBAN:

BG51UNCR752710830******, както следва:

Паричен превод от 4.10.2016г. на стойност 10 000 лева, с основание на превода: Вътрешнобанков превод;

Паричен превод от 10.10.2016г. на стойност 2 500 лева, с основание на превода: Захранване/Вътрешнобанков превод;

Паричен превод от 21.10.2016г. на стойност 10 000 лева, с основание на превода: Захранване/Вътрешнобанков превод

Паричен превод от 14.11.2016г. на стойност 2 000 лева, с основание на превода: Вътрешнобанков превод;

Паричен превод от 24.11.2016г. на стойност 1 700 лева, е основание на превода: Вътрешнобанков превод;

2

Паричен превод от 28.11.2016г. на стойност 2 000 лева, е основание на превода: Вътрешнобанков превод;

Паричен превод от 29.11.2016г. на стойност 2 000 лева, с основание на превода: Вътрешнобанков превод;

Паричен превод от 04.01.2017г. на стойност 2 000 лева, с основание на превода: Вътрешнобанков превод;

Паричен превод от 09.08.2017г. на стойност 5 000 лева, с основание на превода: на заем/Вътрешнобанков превод.

Иска да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответника В.

Е. К. да му заплати сумата в общ размер на 37 200 лева /тридесет и седем хиляди и двеста/, представляваща главница по договор за заем, формирана като сбор от посочените банкови преводи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, както и се претендират съдебно - деловодни разноски.

В случай, че съдът приеме главният иск за неоснователен, в условие на евентуалност се предявява следният иск:

Да бъде осъден В. Е. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.”Д.М.” №**, да заплати на Г. А. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.”Н.Б.” №**, етр.*,ап.*, общата сума от 37 200 лева /тридесет и седем хиляди и двеста лева/, представляваща сбор от платени без основание парични преводи, на посочените по-горе дати, на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху дължимите суми от деня на предявяване на исковата молба, до окончателно изплащане на задължението. Претендират се съдебно деловодни разноски.

В случай, че се приемат главния и първия евентуален иск за неоснователни, в условие на евентуалност се иска:

Да бъде осъден В. Е. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.К., ул.”Д.М.” №**, да заплати на Г. А. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.”Н.Б.” №**, етр.*,ап.*, общата сума от 37 200 лева /тридесет и седем хиляди и двеста лева/, представляваща сбор от описаните по-горе парични преводи, на посочените по-горе дати, с които ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, на основание чл.59, ал.1, пр. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху дължимите суми от деня на предявяване на исковата молба, до окончателно изплащане на задължението. Претендират се съдебно 3 деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от отв. В. Е. К. от гр. К., чрез представител по пълномощие, е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се в отговора, че единствено сумата от 5 000 лв., преведена по сметка на ответника, била на основание заем, вътрешнобанков превод. Останалите суми общо в размер на 32 000лв., или всяка поотделно, били превеждани от ищеца по банкова сметка на ответника, на основание вътрешнобанков превод. В движението по сметката на ищеца, което отразявало предаването на процесните суми, било посочено като основание само вътрешнобанков превод, без да е конкретизиран вида на договора и на какво основание е извършено плащането. Счита, че след като липсва записване в банковия документ на основанието за предаване/получаване на сумите, не може да се презюмира, че има задължение за връщане на сумите в определен срок, което да произтича от договор за заем. Заявява, че не е бил сключван договор за заем между страните по делото, нито е имало преддоговорни отношения за предоставяне на заемни средства от ищеца за нужди на ответника. Посочва, че единственият търговски проект, в който е участвал през процесния период, е този на ищеца - „Г.Ф.К.” ООД. Излага, че в началото на 2016г. бил ангажиран от ищеца, в качеството му на мажоритарен собственик на „Г.Ф.К.” ООД, като преводач /без сключен договор/ при осъществяване на търговските му сделки с катализатори за автомобили втора употреба с контрагенти чужденци. В последствие ищецът започнал да му възлага /отново без писмен договор/ дейност по изкупуване на катализатори. Между тях възникнала устна упълномощителна сделка, като ответникът бил косвен представител при сключване на договор за покупко- продажба на уговорените от ищеца катализатори. След като ответникът навлязъл в работата и осъществил успешни за „Г.Ф.К.” ООД сделки, в края на 2016г. получил предложение от ищеца да стане съдружник във фирмата. Това обстоятелство не прекратило възникналото правоотношение между страните, напротив ответникът получавал все по-голям брой поръчки от страна на ищеца за закупуване на катализатори от различни градове в цялата страна. Установеният от ищеца механизъм на работа относно изкупуване на катализатори за автомобили втора употреба, представлявал облигационни отношения по договор за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД. Твърди, че извършваната от него дейност се 4 свеждала до следното:

Ищецът договарял с продавачи на катализатори вида, параметрите и броя на катализаторите, които следвало да се закупят, и тяхната цена, след което възлагал на ответника или на друго лице да осъществят сделката. За тази цел, по телефон съобщавал, че превежда необходимата за сделката сума по личните банкови сметки на пълномощниците, вкл. и на ответника, като вътрешнобанков превод в У.Б. АД, за закупуването на договорените вече от него катализатори, определени по вид и брой, цена, местонахождението на продавача и името му. Обяснението, което ищецът давал на своите пълномощници за банковите преводи по личните им сметки на суми, предназначени за търговските операции на „Г.Ф.К.” ООД било, че при това движение на сумите /по лични сметки/, таксите били значително по-ниски, а и единствено той, като управител на дружеството, притежавал спесимен, и друго лице не би могло да тегли от фирмената сметка, а операции по тегленето се извършвали в различни градове в страната.След като пристигал при посочения от ищеца продавач на катализаторите, ответникът снимал договорената за закупуване стока, изпращал снимките на ищеца и едва след неговото одобрение заплащал уговорената вече продажна цена. За да я заплати, ответникът теглел от личната си банкова сметка, сумата преведена му от ищеца. Случвало се сумата, превеждана от ищеца на ответника, да бъде разходвана за няколко поръчки за закупуване на катализатори, поради което ответникът многократно изтеглял суми, за да закупи съответното количество катализатори. Твърди, че средствата, които били превеждани от ищеца по негова лична банкова сметка, представляват служебен аванс, който покривал средства за финансиране на тази дейност - командировъчни, пътни и дневни, и стойност на услугата. За да се изпълни поръчката, ответникът имал разходи, т.к. използвал собствен превоз, намирал продавача и закупувал с преведените му по банковата му сметка пари, уговорения брой вид и цена катализатори и ги отнасял, за да ги предаде на ищеца отново с негов транспорт. Разходно оправдателни документи при сделката по закупуване не били съставяни, а и такива ищецът не изисквал. Твърди, че в търговската дейност на дружеството никога не бил приеман правилник за документооборота, съдружниците нямали длъжностна характеристика като МОЛ, нямало и регламент за отчитане на служебен аванс от подотчетни лица, а това обстоятелство имало силата на нормативен документ в търговските отношения, с който следвало 5 работещите в дружеството да се съобразят. Поради това ответникът сам си водил дневник за отчитане на закупените от него в полза на „Г.Ф.К.” ООД отработени автомобилни катализатори, за процесния период. В дневника записвал на коя дата, каква марка катализатор, на каква стойност и от кое населено място е закупил по поръчка на управителя - ищец в настоящото производство. Закупените по поръчка на ищеца катализатори ответникът предавал в базата на „Г.Ф.К.” ООД, находяща се в гр.П., бул. ”6.С.” № ***.

Предаването се извършвало през различни периоди, в зависимост от закупените количества катализатори. Приемането се извършвало както от управителя на дружеството - ищецът, така и от находящите се в базата други съдружници или работници. Честа практика била съдружникът Г. П. да приема закупените от ответника катализатори. До предаване на катализаторите в базата в гр.П. друга първична счетоводна документация не била съставяна. Този модел на работа бил установен от ищеца, а логистиката била изключително негова дейност - той намирал продавачите на катализатори, той уговарял и продажната цена, като необходимите за нея суми нареждал, чрез вътрешнобанков превод онлайн, първоначално с посочено основание „захранване на сметка”, впоследствие като служебен аванс. Упълномощените от ищеца лица, вкл. и ответникът, заплащали продажната цена след теглене на преведените им суми от личните им сметки.