Решение № 62 от 30.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора Н. П. К. като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно наказателно дело № 20221100603912 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. XXI НПК, вр. чл. 436, ал. 2 НПК.

С протоколно определение от 17.08.2022 г., постановено по НЧД № 5538/2022 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, първоинстанционният съд, на основание чл. 87, ал. 1 от НК, е постановил настъпване на съдебна реабилитация по отношение на лицето Д. Я. И., ЕГН **********, касателно осъжданията му по НОХД № 1397/2003 г. по описа на СГС, НО, 7 състав, НОХД № 10756/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, НОХД № 11130/2005 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, НОХД № 5716/2006 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, и НОХД № 1005/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 17 състав, като съдът е оставил без уважение молбата на Д. Я. И., ЕГН **********, за съдебна реабилитация относно осъжданията му по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, и НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав.

Срещу посочения съдебен акт в частта, в която е оставено без уважение искането по реда на чл. 87, ал. 1 от НК, е постъпила въззивна жалба вх. № 176893/25.05.2022 г., подадена от Д. Я. И., чрез упълномощения защитник И. А.. Поддържа се неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното определение в обжалваната част. Сочи се наличието на уважителни причини по смисъла на чл. 87, ал. 2 НК за невъзстановяване на имуществените вреди, настъпили в резултат на престъпленията по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, и НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, изразяващи се в изтичането на предвидената в чл. 117 ЗЗД петгодишна погасителна давност за тяхното принудително изпълнение – в този смисъл се позовава на практика на ВКС, обективирана в Решение № 367 от 13.02.2015 г. по дело № 1397/2014 г. по описа на ВКС, I I НО. Допълнително се твърди, че в рамките на производството пред СРС е била изискана информация относно влезлите в сила съдебни актове по горецитираните три НОХД и данни за конкретно претърпелите имуществени вреди лица, но такава не е била предоставена, с оглед на което се поддържа ограничаване правото на молителя за доброволно възстановяване на имуществените вреди от тях. При тези съображения се прави искане за отмяна на 1 първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и произнасяне по същество от въззивната инстанция чрез уважаване на искането за съдебна реабилитация по осъжданията на молителя по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, и НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав.

В закрито заседание от 13.12.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, на свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 21.12.2022 г., молителят Д. Я. И., редовно призован, не се явява лично, представлява се от упълномощения защитник адв. И. А.. Поддържа се депозираната жалба по изложените в нея аргументи и пледира за нейното уважаване.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 21.12.2022 г., представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, X III – ти въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в открито съдебно заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Производството пред Специализирания наказателен съд е образувано по молба за съдебна реабилитация на молителя Д. Я. И. касателно осъжданията му по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 1397/2003 г. по описа на СГС, НО, 7 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, НОХД № 10756/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, по НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, НОХД № 11130/2005 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, НОХД № 5716/2006 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, и по НОХД № 1005/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд – 17 състав.

С протоколно определение от 30.03.2022 г., постановено по ЧНД № 3115/2021 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 17 състав, производството по делото е прекратено и на основание чл. 433, ал. 2 от НПК е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Молителят Д. Я. И. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, разведен, осъждан, с основно образование, работи в сектора на строителството, живущ на адрес: гр. София, бул. ****, ЕГН: **********.

Видно от справката за съдимост на Д. Я. И., същият е осъждан осем пъти, както следва:

1. С присъда по НОХД № 10409/2001г. по описа на СРС, НО, 12 състав , влязла в сила на 02.05.2003 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за деяние, осъществено на 09.04.2001 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и на основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на наказанието – за срок от 3 години.

Видно от съдебния акт е, че в резултат на извършеното престъпление са настъпили имуществени вреди за пострадалия А.Х.И. в размер на 189 лева, като съгласно отбелязване върху присъдата за 157 лева в полза на последния е бил издаден изпълнителен лист. По делото не са представени доказателства за възстановяване на имуществените вреди, причинени на пострадалото лице.

2. С присъда по НОХД № 1397/2003 г. по описа на СГС, НО, 7 състав , влязла в сила на 27.02.2004 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК за деяние, осъществено на 18.11.2002 г., като молителят не е наказан.

3. С присъда по НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав , влязла в сила на 02.04.2004 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК за деяние, осъществено на 21.10.2001 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и на основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от 4 години. Видно от съдебния акт е, че в 2 резултат на извършеното престъпление са настъпили имуществени вреди за пострадалата А.С.Й. в размер общо на 235,68 лева. По делото не са представени доказателства за възстановяване на имуществените вреди, причинени на пострадалото лице.

4. Със споразумение по НОХД № 10756/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав , влязло в сила на 01.06.2004 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК за деяние, осъществено на 29.12.2001 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и на основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на наказанието – за срок от 3 години.

Видно от съдебния акт е, че в резултат на извършеното престъпление са настъпили имуществени вреди за пострадалата А.Г.М. в размер общо на 149 лева. По делото са събрани доказателства за тяхното възстановяване на пострадалото лице.

5. С присъда по НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав , влязла в сила на 28.10.2004 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК за деяние, осъществено на 23.11.2001 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и на основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на наказанието – за срок от 3 години. Видно от съдебния акт е, че в резултат на извършеното престъпление са настъпили имуществени вреди за пострадалата М.Н.К. в размер общо на 366.50 лева. По делото не са представени доказателства за възстановяване на имуществените вреди, причинени на пострадалото лице.

6. Със споразумение по НОХД № 11130/2005 г. по описа на СРС, НО, 10 състав , влязло в сила на 26.01.2006 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2 НК за деяние, осъществено на 31.03.2005 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца при първоначален „общ“ режим.

Видно от съдебния акт е, че в резултат на извършеното престъпление са настъпили имуществени вреди за пострадалия П.И.Б. в размер общо на 224.10 лева. По делото са събрани данни за възстановяване на последния на инкриминираната вещ по обвинителен акт – мобилен апарат „Сони-Ериксон“, респ. за възстановяване на съставомерните имуществени вреди от престъплението.

Видно от справката за съдимост на Д. Я. И. с протоколно определение от 16.03.2007 г. СРС, НО, 10 състав, е групирал наказанията, наложени на същия по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 10756/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, и НОХД № 1397/2003 г. по описа на СГС, НО, 7 състав, като е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, което е било отложено на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 4 години. На основание чл. 68, ал.

1 НК е приведено в изпълнение наказанието от 3 години „лишаване от свобода“ и е определен „общ“ режим на изтърпяването му. Постановено е отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 11130/2005 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, като е направено и приспадане по смисъла на чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК.

Видно от изискана справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ рег. № 16429/25.11.2021 г. Д. Я. И. е постъпил в Затвора – гр. София на 21.09.2006 г. за изтърпяване на определеното му общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 10756/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, и НОХД № 1397/2003 г. по описа на СГС, НО, 7 състав, като наказанието е изтърпяно на 25.09.2007 г., считано от която дата осъденият е започнал да търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, определено му по НОХД № 5716/2006 г. на СГС. Д. Я. И. е бил освободен от Затвора – гр. София на 12.06.2008 г. поради изтърпяване на всички горепосочени наказания.

7. С присъда по НОХД № 5716/2006 г. по описа на СГС, НО, 22 състав , влязла в сила на 07.06.2007 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК за деяние, осъществено на 21.09.2005 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца при „строг“ режим и „глоба“ в размер на 1 900 лева. Изпълнителен лист за наложената „глоба“ по това дело е бил издаден на 11.06.2007 г.

8. Със споразумение по НОХД № 1005/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд – 17 състав, влязло в сила на 19.11.2015 г., е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и чл. 354а, ал. 2, т. 1, т.

3

4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ НК, осъществени за времето от месец февруари 2009 г. до 23.09.2009 г., за които на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК на молителя е определено едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при „строг“ режим и „глоба“ в размер на 5 000 лева. Изпълнителен лист за наложената „глоба“ по това дело е бил издаден на 20.11.2015 г.