Определение № 3098 от 03.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3098 гр. София, 03.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20251100605477 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.

Образувано е по жалба от 28.07.2025 г. от И. К. З. срещу Определение № 3053 от 15.07.2025 г. по ЧНД № 10126/2025 г. по описа на 12 с-в, СРС, НО, с което е било потвърдено Постановление на прокурор при СРП от 01.07.2025 г. по ДП № 391/2025г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 3775/2025г. по описа на СРП за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, предл.1 НПК, водено за престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че извършения от страна на прокуратурата анализ на доказателствата е едностранен, а формираните правни изводи не обхващат всички възможни начини и обстоятелства за разкриване на престъплението. В жалбата се оспорват фактическите и правните изводи в обжалвания съдебен акт, като се твърдят останали недоизяснени фактически обстоятелства; изтъква се необходимостта от разпит на свидетели и изискване на писмени документи, макар и да не са посочени конкретно.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от легитимирана страна и в законоустановения процесуален срок. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 7 1 от НПК, законосъобразността на обжалваното Определение на СРС от 15.07.2025 г., с което е потвърдено Постановление за прекратяване на ДП на СРП от 01.07.2025 г. и се запозна със събраните по делото доказателства, прие следното:

От данните по делото се установява, че досъдебното производство е започнало на 04.03.2025 г. по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК с първо действие по разследването – оглед на местопрестъпление за престъпление по чл. 127, ал. 1 от НК.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка: на 03.03.2025г. около 8:15 часа АП-157 в състав А.Н. и Д.В. изпълнявали служебните си задължения в района на спирка на МГТ на адрес гр. София, ж.к. ********. Там възприели мъж да лежи в безпомощно състояние. На място бил изпратен екип на ЦСМП, като лицето е откарано към ВМА, в противошокова зала, тъй като било неконтактно- в безсъзнание, но без видими наранявания по тялото. В последствие лицето починало, а личността му е установена като И.К.З., на 53 години. Извършена е аутопсия на трупа, от която се установява, че причината за смъртта е болестно обусловен хеморагичен мозъчен инсулт- касае се за ненасилствена смърт. Същият към инкриминираната дата живеел на неустановен адрес в гр. София. Налице са данни, че същият системно злоупотребявал с алкохол в период поне 12 години назад. От заключението на извършената физикохимична експертиза се установява, че е бил употребил неустановен по вид и количество алкохол.

Съдържанието на етилов алкохол в кръвта му било 1,2 грама на литър. Същият не бил под въздействието на упойващи, отровни или психо - активни вещества.

Установено е че страдал от тежка хипертония на сърцето; белодробен емфизем (хронично белодробно заболяване, при което се получава разширение и разрушаване на алвеолите), възпаление на трахеята и бронхите ( трахеобронхитът), омазнен черен дроб ( стеатозата на черния дроб), гастрит и хроничен панкриатит. В неустановен в хода на разследването момент се получил пробив: вентрикулната система (част от структурна комуникационна система в главния мозък) при което за кратък период от време в същата постъпило голямо количество кръв. Кръвоизливът за кратък период от време обусловил настъпване на отток на мозъка и потискане на центровете на 2 дишане и кръвообращение, реализирали непреодолима остра сърдечно съдова недостатъчност. Видно от изготвената СМЕ смъртта е настъпила за изключително кратък период от време и е била необратима. Констатираните хронични заболявания са довели до общо отпадане на жизнените сили на организма, генерализираната атеросклероза и хипертонията се явяват в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия инсулт. От трупа са взети необходимия материали. Изготвена е физико - химична експертиза. При външния оглед на трупа са установени следи от реанимационни действия.

Видно от приложеното удостоверение за наследници, единственият наследник на И.К.З. се явява сестра му св. И. К. З.. Във връзка с писмо peг. № И - 4891/ 16.05.2025 г. на заместник началник на ВМА, относно организиране предприемане на действия погребението на З. е призована сестра му. Още на 30.04.2025 г. материалите са предявени на З.. Същата изразява съмнения, че брат й е бил убит и макар да заявява принципна позиция, че желае да го погребе, отказа да извърши това преди установява на релевантни за предмета на доказване факти. В тази връзка материалите са изпратени в СГП, а междувременно са изискани допълнително справки. След последвалия отказ материалите да бъдат приети по компетентност ( доколкото се касае за болестна причина за настъпване на леталния изход), материалите са върнати на водещия разследването за приобщаване на ползвания от З. мобилен телефон. На същия е извършен оглед, като не е установена комуникация с трети лица. На 27.06.2025 г. материалите отново са предявени на З.. Същата отново е уведомена за необходимостта да бъде погребан брат й, както и за натрупаните разходи за съхранение на трупа. На 30.06.2025 г. отново са депозирани искания, със становище, че има данни за интоксикация и сочи поне две лица, които може би са съпричастни към смъртта на лицето.

Настоява за извършване на токсикологична експертиза, която да изясни дали има вероятност смъртта на брат й да е настъпила вследствие на интоксикация.

Прави възражение относно пълнотата на изисканата информация относно сим картите, използвани от странна на брат й. Изразява съмнения, че е възможно някой да изтрил номера и разговори от мобилния телефон на брат й. С постановление от 01.07.2025 г. така направените искания и възражения са оставени без уважение.

В хода на разследването са приобщени като доказателствени материали - протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за разпити на 3 свидетели, съдебно- медицинска експертиза на труп, химическа експертиза, ДНК и дактилоскопни експертизи .

По искане на И. З. в качеството й на наследник на И. З., делото е изпратено на СГП. С постановление от 20.05.2025 година прокурор при СГП е отказал да приеме по компетентност делото, като е приел, че липсват доказателства за насилствено причинена смърт или друго престъпление от компетентността на СГП.

С постановление на СРП от 01.07.2025 г. наказателното производство по ДП № 391/2025 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 3775/2025 г. по описа на СРП е било прекратено.

Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано, обосновано и законосъобразно.

В принципен план постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон.

Правомощията на съда в тази форма на последващ съдебен контрол в досъдебното производството се изразяват в извършване на проверка дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място, съдът трябва да изясни дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства.

4

Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на кого да повдигне обвинения (конституционните правомощия по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ). Съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Както и при вътрешноистанционния съдебен контрол на съдебните актове, така и при съдебния контрол в досъдебното производство, задължителните указания относно прилагането на закона - процесуалния и материалноправния, изключват възможността да се дават указания за определен конкретен резултат при решаване на делото.

Изхождайки от изтъкнатите правни положения, настоящият въззивен състав приема, че постановлението е годен за проверка прокурорски акт. Това е така, тъй като постановлението е постановено от компетентен орган и съдържа проверяеми мотиви. В постановлението е описана възприетата от прокурора фактическа обстановка, направен е доказателствен анализ и са изложени правни съображения.

На следващо място въззивният съд намира, че определението на СРС почива на правилно разбиране за материалния закон за липсата на съставомерно поведение, като съдебният акт е резултат от правилна интерпретация на доказателствената съвкупност и убедителни аргументи относно приложението на закона. При спазване на принципа на чл. 13, ал. 1 от НПК органите на досъдебното производство са събрали необходимите и възможни доказателства за разкрИ.е на обективната истина. Също така въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство при събирането на доказателствата.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че установените по делото факти са правилно изяснени и съответстват на събраните на досъдебното производство доказателства, като изцяло се споделят и от настоящата инстанция, поради и което не намира за нужно да ги преповтаря.

След извършения самостоятелен анализ на горецитираните доказателства, въззивния съд достигна до извода, че първоинстанционният съд 5 е извършил подробна съдебна проверка на обосноваността на формираните в постановлението изводи, включително и съответствието им със събраните по досъдебното производство доказателства.

Софийски градски съд приема, че законосъобразно СРС е потвърдил прекратяването на наказателното производство. Несъмнено не е налице хипотезата на чл. 127 НК - доколкото на първо място липсва самоубийство (или опит за такова), а се касае за естествена смърт, резултат от заболяванията на И. З.; на второ място не е установено чието и да е действие на трето лице, относимо към евентуално самоубийство. Такива действия не са установени и относно другите видове престъпни посегателства спрямо живота. Поради което не се налага събиране на нови доказателства (медицински документи или разпит на лица), доколкото не може да се очаква, че тяхното събиране ще доведе до извод за насилствена смърт.

Наказателното производство е образувано по чл. 127 НК. След като вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза на труп, дават заключение, което, в светлината на всички останали доказателства, води до категоричния извод, че се касае за естествена смърт, то всички останали посочени обстоятелства от жалбоподателя, които по същество съставляват съмнения, неосновани на каквито и да е обективни доказателствени данни по случая се явяват неоснователни. Не би могло да се очаква, че събирането на тези допълнителни доказателства, би могло да доведе до ревизиране на този извод и достигане до извод, че се касае за самоубийство или друг вид насилствена смърт. В случая отсъстват доказателства, че конкретно лице е въздействало върху починалия по такъв начин, че с действията си да доведе до възникването на общественоопасните последици. Касае се болестно обусловена смърт - настъпил инсулт.

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44e2096c-0b8d-4327-b7f2-4646b693266c