Решение № 108 от 03.06.2026, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Девня, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20263120200114 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Ес Транс Юнион“ЕООД, ЕИК: 203954759, със седалище и адрес на управление: гр. Девня, кв. „Промишлена зона Юг“, ПИ ***, представлявано от Тодор Илиев Дичев против електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата № 8506486658 /наричан по долу ЕФ/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на въззивника за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Въззивникът обжалва електронния фиш, като счита същия за незаконосъобразен, издаден при нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че към датата на нарушението законът не е предвиждал възможност за санкционирането му с ЕФ, че ЕФ е издаден в нарушение на срока по чл. 34 от ЗАНН, че в санкционната си част противоречи на правото на ЕС, поради което иска неговата отмяна.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не изпраща представител. Представя писмен молба, в която излага становище по съществото на спора.

Въззиваемата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, редовно призована, не изпраща представител за участие в делото. Чрез редовно упълномощен от Председателя на УС на Агенция „Пътна 1 инфраструктура“ проц. представител представя писмено становище, в което излага аргументи за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на обжалвания ел. фиш.

РП - Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за участие в делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.06.2023 г. в 12:21 часа, в Община Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, било установено, че моторно превозно средство, собственост на въззивника - ППС ВЛЕКАЧ Р****, с рег. № В **** ВС, с технически допустима максимална маса 20 500, с брой оси 2, категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000, се движи по път А - 2, км 399 + 703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата пътна такса съобразно категорията, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по – малка то измерената.

За така констатираното нарушение, на 26.07.2023 бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред на въззивника на 20.03.2026 г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към АНП и допълнително представените от страните, приети по делото и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Този текст на разпоредбата изчерпателно посочва кои са нарушенията, които могат да се санкционират с електронен фиш, а именно тези по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, но не предвижда такава възможност за нарушения по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Липсва друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да се спази общият ред за ангажиране на административната отговорност на нарушителя, а именно, като се състави акт за установяване на 2 административно нарушение, а впоследствие се издаде наказателно постановление. Едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП /обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г./ законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то съдът намира за недопустимо то да се санкционира с ел. фиш. Последвалото изменение на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП е допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че в предишната й редакция нормата не е предвиждала възможност за издаване на ел. фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от НК. Извличането на такава възможност по тълкувателен път е недопустимо предвид репресивния характер на административно - наказателното производство.

На следващо място, размера на наложената имуществена санкция от 2 500 лева е в противоречие с изискването за пропорционалност по чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С61/2023 г. е прието, че член 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. В случая санкцията по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е абсолютно определена, т. е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. За всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло не е платена таксата или частично, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на пътното превозно средство е предвиден един и същ размер на наказанието. Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на имуществена санкция на ЮЛ за нарушение по чл. 10б ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

И на последно място – с издаването на обжалвания ЕФ е допуснато нарушение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2004 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно 3 пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021 г. Според този Регламент - чл. 2 § 7 "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне административно -наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл. 2 § 7 от Регламента. Нито данни, нито твърдение за изпълнението са налице в настоящия случай, въпреки, че към момента на издаване на обжалвания ел. фиш регламента отдавна се е прилагал. В подкрепа на горното становище е факта, че именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл. 10б ал. 7-9 от ЗП, в сила едва от 01.01.2024 г., въпреки прякото приложение на Регламента. С тях законодателят е приел много по - облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата за движение, по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден и извършването на определени процедури преди налагането на административни санкции, които следва и да са съразмерни и пропорционални на извършеното нарушение.

Поради гореизложеното обжалвания електронен фиш подлежи на отмяна от съда като изцяло незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски. С въззивната жалба се претендират разноски, но по делото няма доказателства за реално извършени такива, поради което и не се присъждат в полза на жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1. от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата №8506486658, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ - София, с който на „Ес Транс Юнион“ЕООД, ЕИК: 203954759 за нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред

Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4

5