Решение № 7782 от 19.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7782 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100504003 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № № 22862/16.12.2024 г., постановено по гр.д. № 40413/2024 г. на СРС, ГО, 85 състав, е отхвърлен предявеният от „К.“ ЕООД, ЕИК 104696759, срещу „Юлстрейд“ ООД, ЕИК 204100726, осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 6221,92 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, определени на база законната лихва за периода от 18.06.2021 г. до 13.11.2023 г. върху внесена гаранция в размер на 23 649.12 лв. за спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 60272/2019 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 12.03.2024 г. до окончателното плащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „К.“ ЕООД, в която се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че с доклада по делото първоинстанционният съд е указал на ответника, че следва да обори презумцията по чл.45,ал.2 ЗЗД, като не било указано на ищеца да докаже, че ответникът е действал недобросъвестно. Твърди се, че със сила на пресъдено нещо с решение по гр.д. № 9366/2022 г. на СГС е установено, че „К.“ ЕООД не дължи арендни плащания за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г., а от мотивите на съдебния акт било видно, че 1

„Юлстрейд“ ООД е действал недобросъвестно – по делото се доказало, че през исковия период „Юлстрейд“ ООД чрез свои служители и чрез трето за спора лице е упражнявало фактическа власт върху исковите имоти и е реализирало имуществени облаги от тях. Сочи, се че същевременно „Юлстрейд“ ООД е инициирал заповедно и исково производство за вземания за арендни плащания срещу „К.“ ЕООД, през който период е ползвал имотите. Твърди се, че въпреки това ответникът се е сдобил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, инициирал е изпълнително производство спрямо „К.“ ЕООД, по което са наложени запори на вземания и възбрани върху недвижими имоти, собственост на „К.“ ЕООД. Въззивникyт сочи, че за да предотврати принудително изпълнение върху собствените му имоти, инициирал производство по чл.420,ал.1 вр. ал.5 ГПК за спиране на изпълнението по изп. дело 11/2020 г. на ДСИ при РС – Козлодуй, с като с определение от 22.06.2021 г. ч.гр.д. № 60272/2019 г. по описа на СРС принудителното изпълнение било спряно. Твърди се, че с окончателно решение на СГС исковете били отхвърлени изцяло. Въззивникът сочи, че доколкото исковете били отхвърлени, то внесена гаранция била незаконна, а той не можел да се ползва от внесената като гаранция сума, поради което и му се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго,с което предявеният иск да бъде уважен.

Въззиваемият „Юлстрейд“ ООД оспорва подадената въззивна жалба.

Сочи, че ищецът търси възмездяване на деликтна отговорност за неоснователно задържана парична сума, която той сам и доброволно е предоставил на съда под формата на учредяване на залог за замяна на обезпечение. Сочи се, че внасянето на гаранция е лично решение на ищеца и не обвързва „Юлстрейд“ ООД. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „К.“ ЕООД срещу „Юлстрейд“ ООД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 6 221,92 лв. – обезщетение за имуществени вреди, 2 изразяващи се в пропуснати ползи, определени на база законната лихва за периода от 18.06.2021 г. до 13.11.2023 г. върху внесена гаранция в размер на 23 649.12 лв. за спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 60272/2019 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от 12.03.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се направените по делото разноски.

Не е спорно между страните, а и от изисканото от въззивния съд ч.гр. д.

№ 60272/2019 г. по описа на СРС се установява, че на 02.03.2020 г. по ч. гр. д.

№ 60272/2019 г. по описа на СРС са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „Юлстрейд“ ООД срещу длъжника „К.“ ЕООД за сумата от 19598,16 лв. – главница за неплатени годишни арендни плащания за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г. по договор за аренда на земеделска земя от 04.07.2012 г. и анекс от 26.05.2016 г. за дадени под аренда 163,318 дка в землището на село Златия, община Вълчедръм, лихва в размер от 1858,19 лв. за периода 01.01.2017 г. – 21.10.2019 г., лихва в размер от 1195,85 лв. за периода 01.01.2018 г. – 21.10.2019 г., лихва в размер от 533,51 лв. за периода 01.01.2019 г. – 21.10.2019 г. и разноски в размер от 463,71 лв. На 11.09.2020 г. длъжникът „К.“ ЕООД е депозирал възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 27.10.2020 г. на заявителя „Юлстрейд“ ООД са дадени указания по чл.415 ГПК за предявяване установителен иск, като на 23.12.2020 г. заявителят е представил доказателства за предявен иск.

По подадената искова молба на „Юлстрейд“ ООД образувано гр.д. № 3486/2020 г. на РС – Враца, което с оглед релевирано в отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност, с определение от 26.04.2021 е прекратено и изпратено по подсъдност на СРС.

В СРС е образувано гр. д. № 31155/2021 г. по описа на СРС, 173 състав, като с молба от 21.06.2021 г. ответникът в това производство „К.“ ЕООД е поискал спиране на изпълнение на основание чл.420,ал.1 вр. чл.420,ал.5 ГПК с оглед обстоятелството, че по образуваното въз основа на допуснатото предварително изпълнение изп. дело № 235/2019 г. на СИС при РС – Козлодуй /към което е присъединено изп. дело 110/2019 г. на СИС при РС – Козлодуй/ е насочено принудително изпълнение спрямо собствения му ПИ ***. Към молбата са представени доказателства за внесена на 18.06.2021 г. сума в размер от 23649,12 лв. като обезпечение по сметка на СРС. С определение от 22.06.2021 г., постановено гр. д. № 31155/2021 г. по описа на СРС, 173 състав, на основание чл.420,ал.1 ГПК е спряно незабавното изпълнение по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 02.03.2020 г. по ч. гр. д. № 60272/2019 г. по описа на СРС и образуваното въз основа на него изп. дело 110/2019 г. на СИС при РС – Козлодуй, присъединено към изп. дело 235/2019 г. на СИС при РС – Козлодуй. С решение от 27.04.2022 г., постановено гр. д. № 31155/2021 г. по описа на СРС, 173 състав, исковете на „Юлстрейд“ ООД са уважени в цялост.

С окончателно решение от 05.09.2023 г., постановено по гр.д. № 9366/2022 г. по описа на СГС, решението на СРС е отменено, а исковете отхвърлени в 3 цялост. С молба от 25.09.2023 г., подадена по гр.д. № 9366/2022 г. по описа на СГС, „К.“ ЕООД е поискал възстановяване на платената като гаранция сума в размер от 23649,12 лв., която е препратена по компетентност по гр. д. № 31155/2021 г. по описа на СРС, 173 състав. С нова молба от 28.09.2023 г. „К.“ ЕООД е поискал отново възстановяване на платената като гаранция сума в размер от 23649,12 лв. С определение от 01.11.2023 г., постановено по гр.д. № 31155/2021 г. по описа на СРС, 173 състав, внесената сума от „Юлстрейд“ ООД в размер от 23649,12 лв. е освободена, за което е изпратено писмо към счетоводството на 06.11.2025 г. Видно от представената платежна форма към исковата молба, сумата е преведена от СРС по сметка на „К.“ ЕООД на 13.11.2023 г.

Не е спорно по делото, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр. д. № 60272/2019 г. по описа на СРС е образувано изп. д. № 110/2020 г. по описа на ДСИ при РС – Козлодуй, присъединено към изп. д. № 235/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Козлодуй. Видно от приложеното към исковата молба разпореждане от 30.06.2021 г. на М.Д. по изп. д. № 235/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Козлодуй, въз основа на издаден изпълнителен лист от 23.06.2020 г. по ч. гр. д. № 60272/2019 г. по описа на СРС по молба взискателя „К.“ ЕООД е образувано изп. д. № 110/2020 г. по описа на ДСИ при РС – Козлодуй, като с молбата за образуване е поискано налагането на запор срещу вземания на „Юлстрейд“ ООД в търговски банки, както и възбрана върху два имота, собственост на длъжника, находящи се в землището на с. Хайредин с ПИ *** и ***. В разпореждането е посочено, че по изп. дело са наложени поисканите запори и възбрани, а поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 11.08.2020 г. С разпореждане на ДСИ от 22.03.2021 г. е присъединено вземането на взискателя по изп.дело № 110/2020 г. към вземането по изп.д. № 235/2019 г. по описа на СИС на РС – Козлодуй, по което е насрочена публична продажба на ПИ с идентификатори. *** и ***. Съдебният изпълнител е посочил, че с определение № 1197/22.06.2021 г., постановено по ч. гр.д. № 3155/2021 г. по описа на СРС, 173 състав е постановено спиране на изпълнението по изп.д. № 110/2020 г., присъединено към изп. дело № 235/2019 г., поради което и разпоредил спиране на изпълнителното производство.

За да отхвърли предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че в случая нормата на чл.403 ГПК не е приложима, а в чл. 420 и в чл. 422 ГПК не е предвидена отговорност на заявителя, респ. на ищеца в производството по чл. 422 ГПК, при отхвърляне на иска му, аналогична на тази по чл. 403, ал. 1 ГПК. Прието е също така, че длъжникът в заповедното производство и ответник по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, може да търси обезщетение от страната, снабдила се със заповед за незабавно изпълнение, инициирала въз основа на нея изпълнително производство и завела исково производство по реда на чл. 422 ГПК, приключило с отхвърлително съдебно решение, само по пътя на общия деликт при наличие на злоупотреба с право от нейна страна. Така е, защото конституционно право на всички правни 4 субекти е да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато са нарушени или застрашени техни права или законни интереси, поради което не може да се ангажира отговорността на ответника в настоящото производство, дори когато исковата му претенция в производството по чл. 422 ГПК се е оказала неоснователна, освен ако той е предприел съответните действия при злоупотреба с права /арг. чл. 3 ГПК/.

Прието е също така, че е без значение дали предприетата защита е адекватна, дали съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е извинителна или неизвинителна, като понеже недобросъвестността не се предполага, този, който я твърди, следва да я докаже. Цитирана е съдебна практика на ВКС, като е посочено, че доколкото не се установява злоупотреба с право от ответника, то предявеният иск се явява неоснователен..

Въззивният съд намира, че изложените мотиви и цитираната съдебна практика по отношение на възможността на ответника при отхвърлена искова претенция да претендира обезщетение за причинените му от съдебното производство вреди само в хипотезата, че е налице злоупотреба с право, са принципно правилни, но напълно неотносими към настоящия казус и непрецизно подведени под установените по делото факти. Безспорно е по делото, че ответникът „Юлстрейд“ ООД се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на които е по негова молба е образувано изпълнително производство и изпълнението /по изрично негово искане/ е насочено към недвижими имоти, собственост на „К.“ ЕООД, като дори е проведена публична продан по отношение на един от тях. Съгласно чл. 416 ГПК стабилизирането на заповедта за изпълнение настъпва, когато длъжникът не е подал възражение в предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок, или е оттеглил подаденото в срок възражение, или предявеният в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск бъде уважен с влязло в сила решение. В случая длъжникът „К.“ ЕООД е възразил в срок срещу заповедта за изпълнение, с което е препятствано влизането й в сила, но доколкото възражението не спира изпълнението /чл.420,ал.1,изр.1 ГПК/, принудителното изпълнение спрямо ищеца е продължило, като е проведена публична продан по отношение на негов собствено недвижим имот, но с оглед подадена молба от „К.“ ЕООД и внесена гаранция, принудителното изпълнение е спряно преди влизане в сила на възлагателното постановление.