Решение № 79 от 23.05.2013, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Гражданско дело 28/2007
- Вид
- Решение № 79
- Подписан
- 23.05.2013
- Състав
- ДИМИТЪР ИЛИЕВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.193, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 286 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288, ал. 7 · Граждански процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е-ДОПЪЛНИТЕЛНО гр. Каварна, 23.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Каварненски районен съд, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 28 по описа за 2007г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.193, ал.1 от ГПК/отм./.
Образувано е по молба на ответника – съделител А.П.Н., ЕГН: ********** *** и отвтника-съделител А.Г.К.,
ЕГН: **********,***, чрез процесуалните им представители, в която искат съда да допълни постановеното свое първоинстанционно Решение
№ 9/13.01.2013г. Отв.Н. твърди, че в постановеното съдебно решение липсва произнасяне от страна на съда по част от предявените от нея искове. Изтъква, че от текста на това Решение е видно, че съда е констатирал, че при спазване на императивните изисквания на чл. 286 от ГПК (отм.) тя в първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата е предявила исканията за сметки, касаещи процесиите имоти, срещу съделителите Г.С.М. и Б.Е.М., като исковата и претенция се базира на твърдени от нея извършени разходи за подмяна на дограма за жилището (апартамент 1) на стойност 5 500 лева. както и сумата от 500 лева за свързването му с електропреносната мрежа. Констатирано е също така, че тя предявява и искове по сметки срещу съделителят И.Н.К.. Изтъква, че в решението си съда е изложил своите мотиви и се е произнесъл единствено относно предявените искове срещу И.Н.К., като изобщо не е обсъдил и не се е произнесъл по предявените искове срещу съделителите Г.С.М. и Б.Е.М.. Освен това решаващият състав не се е произнесъл и по направеното искане от нейна страна за разсрочване на изпълнението на дължимите суми, които тя следва да заплати на останалите съделители за уравняване на дяловете им в имота, който и е поставен в дял на основание чл.
286 ал. 6 от ГПК (отм.). Изтъква, че тези искания не са обсъдени от решаващият състав в мотивите на Решението, както и няма и произнасяне по тях в диспозитива на така постановеното Решение. Моли съда на основание и в срока визиран в чл. 193 ал. 1 от ГПК (отм.) да бъде допълнено така постановеното съдебно Решение № 9 от 13.01.2013 година постановено по гр.д. № 28 по описа на Районен съд град Каварна за 2007 година по отношение предявените искови претенции от доверителката ми посочени по - горе. по които решаващият състав не се е произнесъл с постановеното Решение по делото.
В о.с.з. процесуалният представител на ответницата поддържа молбата за допълване на съдебното решение на посочените основания.
Отв.К. твърди, че в постановеното съдебно решение липсва произнасяне от страна на съда по част от предявените от нея искове. Изтъква, че в
Решение от 13.01.201Зг. съда е пропуснал да се произнесе по направеното искане за сметки, касаещи възложения й недвижим имот - апартамент № 3, както и възможността за разсрочване на плащането на дължимите суми, които следва да заплати на останалите съделители за уравняване на дяловете им в процесния имот. Заявява, че в законоустановения срок е предявила иск за сметки по отношение на съделителите Г.М., Б.М. и И.К.. Представен е и списък с разноски, извършена е експертиза, която е установила какви са действително направените разходи от К.. Изтъква, че както е видно от представеното заключение на вещото лице А.К. - А. и Г. К. са извършили подобрения в имота на значителна стойност, което е довело до увеличаване на неговата пазарна стойност. Вещото лице е установило, че действително са извършили подобрения в имота, като в депозираната експертизата от 26.01.2012г., приета от съда, подробно са описани всички довършителни работи, които кореспондират с представения списък от доверителката ми. Заявява, че експертизата не е оспорена от останалите съделители в тази й част, като по отношение на констатациите на вещото лице не са направени никакви възражения. В провелото се съдебно заседание на 25.04.201Зг. всички явили се страни по делото са изразили съгласие с претендираните суми и не се противопоставили. Никой от съделителите до приключване на делото във втората фаза не е възразил и не е оспорил, че действително са сторени разходи за довършване и подобряване на апартамента. Изтъква, че при сравняване на пазарните стойности на другите два еднотипни апартамента с апартамент 3 е видно, че пазарната оценка на ап.З е два пъти по висока отколкото на останалите, следователно действително са налице извършени разходи за довършване и подобряване на ап. 3. Твърди, че в мотивите си съда приема, че искът на А.К. за заплащане на извършени подобрения в имота е доказан от приложените по делото доказателства и от заключението на вещото лице, като тяхната стойност е 55 785 лв., като вследствие извършените подобрения и строително монтажни работи пазарната стойност на ап. 3 е 107 525 лв. Моли съда да допълни свое Решение №9 от
13.01.201Зг. в тази му част като осъди останалите съделители да заплатят на А.К. извършените подобрения съразмерно на техните дялове, а именно: Г.М. да заплати сумата от 13946,25 лв., съответстваща на притежаваните от нея 9/36 ид.ч. от процесния имот; от Б.М. да заплати сумата от 4 648,75 лв., съответстващ на притежаваните от него 3/36 ид.ч. от процесния имот; от И.К. да заплати сумата от 15 495,83 лв., съответстващ на 10/36 ид.ч. от процесния имот; като за сметка на Г. и А. остава сумата от 21694,17 лв., съответстваща на притежаваните от тях 14/36 ид.ч.
Изтъква, че съгласно чл. 288, ал. 6 от
ГПК/отм./, действащ към момента на подаване на исковата молба: «Сумите по ал. 2 трябва да се изплатят в едногодишен срок от влизане в сила на решението за възлагане на равни месечни вноски. Съдът по изключение може да разсрочи изплащането на тази сума за срок от две години, ако са налице уважителни причини, както и когато длъжникът е възходящ на кредитора, съответно на наследодателя, или е преживял съпруг и възложеното жилище е било съпружеска имуществена общност. При разсрочване за две години сумите се изплащат по следния начин: 20 на сто в тримесечен срок от влизане в сила на решението за възлагане, 20 на сто в следващите три месеца и по 10 на сто всяко следващо тримесечие. При неплащане в срок на една от вноските по ал. 6 решението за възлагането се обезсилва по искане на заинтересуваната страна." С Решение от 13.01.201 Зг. на А. и Г. К. е възложен ап. 3 със съответните прилежащи части от общите части на сградата. За уравняване на дяловете двамата са осъдени да заплатят спрямо останалите съделители сумата от 65 709 лв. Предвид обстоятелството, че сумата е твърде голяма и е непосилно да я заплатят в шестмесечен срок, моли съда да разсрочи изплащането на тази сума за срок от две години, по уважителни причини.
След като се запозна с изложеното в Молбите на отв.Н. и отв.К., подадени под формата на Заявления, с постановеното Решение и със събраните по делото доказателства и материали, и като взе предвид приложимите по случая материално - правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното:
ОТНОСНО
ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКАНЕТО:
Действително съдът не се е произнесъл в мотивите и диспозитива на постановеното Решение, по отношение на част от предявените искове по сметки от страна на двамата молители-ответици, поради което следва да направи това с настоящото си допълнително Решение по реда на чл.193, ал.1 от ГПК/отм./.
Съдът приема, че искането на ответниците за допълване на Решението в частта по предявените от тях искове по сметки между съделителите е своевременно направено, същото е процесуално допустимо, и по него съдът следва да се произнесе по същество.
ОТНОСНО
МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКАНЕТО :
Съделителят А.П.Н. при спазване императивната разпоредба на чл. 286 ГПК/отм./, в първото по делото заседание след влизане в сила решението по допускане на съдебната делба е предявил исканията за сметки, касаещи процесните имоти против съделителите Г.С.М. и Б.Е.М.. Исковата й претенция се базира на твърдени от нея извършени разходи за подмяна на дограма на жилището на стойност 5500лв., както и сумата от 500лв. за свързването му с електропреносната мрежа. Предявява иск по сметки срещу съделителя И.Н.К. за заплащане на обезщетение за времето през което същия е ползвал собственото й избено помещение през периода 07.12.2005г. до момента, в размер на 60лв. месечно или сумата от 3526,45лв., с падеж 1-во число от месеца, за който се отнася. Предявява срещу съделителя И.Н.К. претенция по сметките, касаеща заплащане на обезщетение за времето през което е ползвал сам, без да осигури на останалите съделители достъп и да им предостави възможност да ползват общите помещения, находящи се на партерния етаж на сградата, представляващи общ коридор, ПРУ и общ склад, през периода от 07.12.2005г. до момента, в размер на 60лв. месечно, или сумата от 3526,45лв., с падеж 1-во число на месеца, за който се отнася. Съдът е пприел, че искането по чл. 286 ал. 1 ГПК от този съделител е направено своевременно- в законно определения срок и е допустимо.
В същото време е пропуснал в мотивите на решението и в неговата диспозитевна част да се произнесе по направените искания спрямо съделителите Г.С.М. и Б.Е.М., като се е произнесъл единствено по отношение на съделителя И.Н.К..
От приложените по делото доказателства, както и от заключението на вещото лице е видно, че действително съделителят А.П.Н. е извършила описаните в молбата й строително монтажни работи в Апартамент 1 от жилищната сграда.
Оценката на вещото лице е, че стойността на тези допълнителни ремонтни дейности по смяна на дограма е 5500лв., както и сумата от 500лв. за свързването му с електропреносната мрежа. Тази обща сума от 6000лв. следва да бъде поделена между съделителите- имащи дялове в собствеността на ап.1, съобразно размера на дяловете им. От приетото заключението на вещото лице, съдът е определил: 24/36 идеални части за А.П.Н. и Н.Й.Н.; 9/36 идеални части за Г.С.М.; 3/36 идеални части за Б.Е.М.. След изчисляване на припадащите се на всеки от съделители части от извършените подобрения, съдът приема, че те са както следва: съобразно притежаваните 24/36 идеални части за А.П.Н. и Н.Й.Н., същите следва да поемат сума в размер на 4000лв. от извършените подобрения. Съобразно припадащите им се дялове съделителите за Г.С.М. и Б.Е.М., същите следва да поемат заплащането на сумите съответно 1500лв. за М. и 500лв. за М..
При това разбиране съдът, съобразно стойността на дяловете, съобразено и със стойността на извършените в имота подобрения и извършените ремонти намира, че за уравняване на дяловете, след приспадане на сторените разходи по подобрения, съделителите си дължат следните суми:
- За апартамент № 1 – Н.Й.Н. и А.П.Н., следва да заплатят: на Г.С.М. 9939 лева, на Б.Е.М. 3 313 лева.
Съделителят А.Г.К. при спазване императивната разпоредба на чл. 286 ГПК/отм./, в първото по делото заседание след влизане в сила решението по допускане на съдебната делба е предявил исканията за сметки, касаещи процесните имоти против съделителите Г.С.М., Б.Е.М. и И.Н.К.. Претенцията й е за заплащане, съразмерно на определените от съда делбени квоти на обезщетение за извършените от нея подобрения в жилището. Предявява иск по сметки срещу съделителя И.Н.К. за заплащане на обезщетение за времето през което същия е ползвал собственото й избено помещение през периода 01.01.2007г. до момента, в размер на 60лв. месечно или сумата от 2760лв., с падеж 1-во число от месеца, за който се отнася. Предявява срещу съделителя И.Н.К. претенция по сметките, касаеща заплащане на обезщетение за времето през което е ползвал сам, без да осигури на съделителката достъп и да й предостави възможност да ползва общите им с него два гаража, находящи се на партерния етаж на сградата, през периода от 01.01.2007г. до момента, в размер на 30лв. месечно за всеки от гаражите, или сумата от 2760лв., с падеж 1-во число на месеца, за който се отнася.
Съдът е приел, че искането по чл. 286 ал. 1 ГПК от този съделител е направено своевременно- в законно определения срок и е допустимо.
В същото време е пропуснал в мотивите на решението и в неговата диспозитевна част да се произнесе по направените искания спрямо съделителите Г.С.М., Б.Е.М. и И.Н.К. относно изваршените подобрения в имота, като се е произнесъл единствено по отношение на част от исканията спрямо съделителя И.Н.К..