Присъда № 43 от 21.02.2023, Районен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 43/ 21.02.2023 г. по НОХД № 411/ 2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И.Й.Б,ЕГН ********** за това, че на 18.03.2022 г. в град Пловдив е отнел чужди движими вещи, както следва - мъжка чантичка от плат на стойност 3 лв. ведно с поставени в нея вещи: мъжки портфейл „Арт“ на стойност 3 лв; мобилен телефон марка „Samsung Galaxy А20 S “ на стойност 140 лв; 7бр. секретни ключа на обща стойност 24,50 лв.; 3 бр. ключодържатели на обща стойност 1,50лв. и сумата от 350лв. - всичко на обща стойност 522лв.

/петстотин двадесет и два лева/ от владението на Р.А.Т., ЕГН: ********** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита за безспорно доказано извършеното престъпление. Предлага на подсъдимия да се определи наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, което да се редуцира с 1/3 до 2 години.

Защитникът на подсъдимия - адв. П., сочи, че следва да се съобрази стореното от подсъдимия самопризнание, като се определи наказание близко до минимума.

Подсъдимият Б. в правото си на лична защита поддържа казаното от защитника му. В последната си дума моли да му се наложи наказание под 4 години лишаване от свобода.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият И. Б. Й. е роден на *** г. в гр. ***, с адрес в гр. ***, ***, българско гражданство, завършен 3-ти клас - грамотен, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

В периода 2005-2021 г. подс. Б. бил осъждан множество пъти, преимуществено за престъпления против собствеността, включително: по силата на присъда № 27/27.01.2017 г. по НОХД № 6749/2016 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II наказателен състав, с която за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Б. му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, чието ефективно изтърпяване е приключило на 27.03.2018 г.; по силата на присъда № 300/17.12.2018 г. по НОХД № 6872/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XVIII наказателен състав, с която за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Б. му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, чието ефективно изтърпяване е приключило на 11.12.2020г.

Св. Р.А.Т. стопанисвал търговски обект кафе-фреш „Танита“, находящ се на ул. „Райко Даскалов“ № 8 в гр. Пловдив. В качеството си на управител отговарял за стоковата обезпеченост на обекта и цялостното му функциониране, поради което регулярно го посещавал. На инкриминираната дата 18.03.2022 г. св. Т. обичайно бил паркирал личния си автомобил марка „Ланчия“, модел „Дедра“ с ДКН № *** пред заведението си. Оставил го отключен докато зареждал със стоки обекта.

На 18.03.2022г. в гр. Пловдив около 9:00ч. подс. Б. се разхождал в района на ул. „Райко Даскалов“ № 8. Забелязал паркирания пред кафене „Танита“ лек автомобил марка „Ланчия“, модел „ Дедра“ с ДКН № ***, собственост на св. Т.. Воден от стремежа си за набавяне на средства по неправомерен начин, подс. Б. се доближил до паркирания автомобил, отворил отключената задна лява врата и взел със себе си черна на цвят мъжка чантичка. Поставил я под якето си. С намиращите се в нея вещи - 1бр. мъжки портфейл „Арт“ на стойност 3 лв; 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung Galaxy А20 S “ и IMEI: 354998112131245 на стойност 140 лв; 7 бр. секретни ключа на обща стойност 24,50 лв.; 3 бр. ключодържатели на стойност 1,50лв. и сумата от 350 лв. - всичко на обща стойност 522 лв., собственост на св.

Р.А.Т., се отдалечил от местоизвършване на деянието.

Св. Т. първоначално не забелязал липсващите вещи. Около 9:30 ч. на същия ден се отправил в посока ул.“Васил Левски“ № 97 в гр. Пловдив, блок „големия гигант“, където се намирал офисът му. След като паркирал автомобила си установил липсата на черната мъжка чанта. Опитал се да набере мобилния си телефон, но същият бил изключен. За инцидента Т. сигнализирал 04 РУ при ОД на МВР - Пловдив.

2

На същата дата, около 11 ч. подс. Б. посетил заложна къща „Вангели“, намираща се на бул. „Васил Левски“ №12 в гр.Пловдив. Там пред свидетеля Г.Н. в качеството му на комисионер-оценител, заложил 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung Galaxy А20 S“ и IMEI: 354998112131245. На името на подс.

Б. бил издаден заложен билет № 3797/18.03.2022 г. за сумата от 100 лв. Покъсно на същия ден подс. Б. и св. М.М. посетили отново заложната къща с цел да откупят заложената от обвиняемия вещ. М. заложил личния си мобилен телефон за сумата от 250 лв., а подс. Б. откупил по-рано заложения откраднат мобилен телефон срещу сумата от 120 лв. Инкриминираната вещ (мобилен телефон марка „Samsung Galaxy А20 S “ и IMEI: 354998112131245) останала във владение на св. М.. След около седмица М. решил пак да го заложи, защото му трябвали пари. Не намирал личната си карта, поради което помолил сестра си - С.А. М.а за съдействие. На 22.03.2022г. двамата посетили заложна къща „Кеш и корект“ ЕООД, находяща се в гр.Пловдив, ул.

„Делянка“ № 1. Пред свидетеля Д.П. в качеството му на „касиер-заемодател“ инкриминирата вещ била заложена за сумата от 110лв. Бил издаден заложен билет № 67997/22.03.2022г. на името на С.А. М.а.

С протокол за доброволно предаване от 22.03.2022г. свидетелката Д.Д., която работела като управител на обект - дюнер „Алекс фуудс“ на ул.

Райко Даскалов № 8 в гр. Пловдив, намиращ се в непосредствена близост до местоизвършване на деянието, предала на органите на предварителното производство записите от охранителните камери на обекта. Докато сваляла файловете успяла да ги прегледа, като възприела визуално обв. Б. като лицето, отнело инкриминираните вещи.

На 22.03.2022 г. Д. видяла подс. Б. на светофара на кръстовището на бул. „6-ти Септември“ и ул.„Опълченска“ до площад „Съединение“ в гр.

Пловдив и го разпознала като лицето от записите. Сигнализирани били органите на МВР. На сигнала се отзовали полицейските служители св. Й.П. и Р.А.. Св. Д. им посочила подс. Б., като лицето от записите, извършило инкриминираното деяние от 18.03.2022 г. Подсъдимият Б. бил задържан със заповед № 441 зз-41/ 22.03.2023 г.

С протокол за доброволно предаване от 30.03.2022 г. мобилен телефон марка „Samsung Galaxy А20 S “ и IMEI: 354998112131245 бил предаден на органите на досъдебното производство от св. Д.П.. С разписка от 20.07.2022г. вещта била възстановена във владение на собственика й - св. Р. Т..

В хода на разследването били приобщени записи от изграденото видеонаблюдение на заложна къща „Вангели“, намираща се на бул. „Васил Левски“ №12 в гр.Пловдив и заведение за бързо хранене дюнер „Алекс Фуудс“, намиращо се на ул.“Райко Даскалов“ № 8, гр. Пловдив. По делото са назначени и приобщени две съдебно-технически експертизи .

От заключението на извършената по делото стоково - оценителна скспертиза/СОЕ е видно, че общата стойност на вещите, предмет на инкриминираното деяние към момента на извършване на престъплението (18.03.2022г.) възлиза на 522 лева (петстотитн двадесет и два лева).

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

3

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК и във фазата на ДП, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно: показания на свидетелите Р.А.Т., Г.Х.Н., Я.Д.Д., Й.Г.П., Д.Н. Д., М.А. М., Д.Г.П.;

- от приложените по ДП писмени доказателства включително Протокол за доброволно предаване от 30.03.2022 г.; Заложен билет № 67997;

Епикризи; Протокол за оглед на веществени доказателства; справки за съдимост; характеристична справка;

- от заключенията на съдебно-техническите експертизи и заключението на съдебно-оценъчната експертиза;

- от веществените доказателства - дискове, находящи се на л. 24 от ДП.

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

Самопризнанието напълно се подкрепя от приобщените в хода на разследването видеозаписи и от заключението на съдебнотехническите експертизи, които съдът кредитира напълно като изготвени от вещо лице специалист в съответната област и отговорило обосновано на поставените въпроси.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно задължителната съдебна практика - т.4 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/ 2008 г., ОСНК на ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432 от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.

№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.

В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото не само е достигнат, но и е надминат.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна страна, че подсъдимият Б. е извършил престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с 4 чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, букви „А“ и „Б“ от НК за това, че на 18.03.2022 г. в град Пловдив е отнел чужди движими вещи, както следва - мъжка чантичка от плат на стойност 3 лв. ведно с поставени в нея вещи: мъжки портфейл „Арт“ на стойност 3 лв; мобилен телефон марка „Samsung Galaxy А20 S“ на стойност 140 лв; 7бр. секретни ключа на обща стойност 24,50 лв.; 3 бр. ключодържатели на обща стойност 1,50 лв. и сумата от 350 лв. - всичко на обща стойност 522лв. /петстотин двадесет и два лева/ от владението на Р.А.Т. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК.

От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като е отнел инкриминираните вещи, като е прекъснал досегашното владение върху тях и е установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди движими вещи от владението на собственика им – свид. Р. Т., като е налично прекъсване на фактическата власт на последния и установяване на трайна такава от страна на подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо владение върху вещите. Липсвало е и съгласие от страна на собственика на вещите, подсъдимият да придобие тези вещи.