Решение № 167 от 18.05.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Смолян, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20265400500121 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 187/11.12.2025г., постановено по гр.д.№ 74/2025г. по описа на Районен съдЗлатоград е осъдено „Р. Е. П.“ ЕООД,с ЕИК *******,със седалище и адрес на управление: гр. З.,ул.

„С. С.” № *, представлявано от управителя С. В. П., да заплати на В. Я. Ф.,с ЕГН ********** с адрес: гр.З., ул. „А.“ № *, бл.*, ап. *, на основание чл.200 от КТ, сумата в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване, установено с Експертно решение № 85 от заседание № 46 от 10.05.2024 г. на НЕЛК, „Неврит на двата слухови нерва”с функционален дефицит -умерено тежка загуба на слуха, за което е определена 50 % ТНР. Осъдено е „Р. Е. П.“ ЕООД,с ЕИК *******,със седалище и адрес на управление: гр. З.,ул. „С. С.” № *, представлявано от управителя С. В. П., да заплати на В. Я. Ф.,с ЕГН ********** с адрес: гр.З., ул. „А.“ № *, бл.*, ап. *, сумата от 2200 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъдено е „Р. Е. П.“ ЕООД,с ЕИК *******,със седалище и адрес на управление: гр. З.,ул. „С. С.” № *, представлявано от управителя С. В. П., да заплати по сметка на Районен съд Златоград сумата от 800 лв. за държавна такса и сумата от 500 лв. за възнаграждение на експертиза.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 280/26.01.2026г. от "Р. Е. П.“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. П. П. от САК с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат с доводи, че съдът не е обсъдил възраженията на ответника, не е изложил ясни мотиви и е игнорирал основания, които имат съществено значение за правилното решаване на делото. Не е спорно, че страните са били обвързани от трудово 1 правоотношение, считано от 13.04.1989 г. до 21.12.2014г., с прекъсвания - 3 години от 10.01.1993 г. до 01,03.1996 г. и 6 години от 01.03.2002г. до 05.06.2008г., по което трудово правоотношение ищецът В. Ф. е изпълнявал длъжността "подземен миньор", а от 20.01.2014г. е продължил да работи като „подземен миньор - инструктор" до 09.12.2016г., като в това си качество е обучавал работници за извършване на всички видове дейности характерни за „подземен миньор", без самия той да работи с пробивни машини, предизвикващи вибрации и шум.От приетото по делото и не оспорено от страните ЕР № 85 от зае. № 46 на 10.05.2024г. на НЕЛК комисията е установила професионално заболяване "Двустранен неврит на слуховите нерви“ с ФД умерено тежка загуба на слуха” с 50% ТНР, по т. Н903 от Списък на професионалните болести - приложение към член единствен на ПМС № 175 от 16.07.2008г. обн. ДВ, бр. 66 от 25.07.2008г„ без чужда помощ, като решението е взето по документи. Твърди се, че неоснователно и незаконосъобразно районният съд е приел за доказано, поради непредставянето в цялост от страна на ответното дружество на трудовото досие на ищеца и медицинската документация, че с ЕР на НЕЛК № 85/2024г. за първи път се установява по надлежен ред професионалното заболяване на ищеца - „Неврит на двата слухови нерва".Предвид факта, че ищецът е бил в трудово правоотношение с Г. З. ЕАД, за периода от 1989г. до 2016г. с две прекъсвания от 3 и от 6 години в деловодството на "Р. Е. П." ЕООД, в качеството му на правоприемник на „Г. З.“ ЕАД е налична само малка част от цялото му трудово досие, което е приложено по делото. Липсата на всички Експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК получени от В. Ф. в годините за установените му професионални заболявания не е законно основание за съда да приеме, че поради непредставянето в цялост от страна на ответното дружество на трудовото досие на ищеца и медицинската документация, с депозираното от ищеца по делото ЕР на НЕЛК № 85/2024г. за първи път се установява по надлежен ред професионалното заболяване на ищеца „Неврит на двата слухови нерва". От представените по делото медицински документи и от изслушването на вещото лице по СМЕ, е видно, че процесното професионално заболяване-„Неврит на двата слухови нерва“ е с признат професионален характер на 03.08.2021 г. въз основа на Протокол № 4013-20-1 от 30.05.2017г. на ТП на НОИ гр. С. за извършено проучване на професионална болест причинена от шум и установен при В. Ф. неврит на двата слухови нерва и приложено аудиометрично изследване от УНГ клиника на УМ БАЛ „С. Г.“ гр. П. от 16.04.2018г. с резултат дясно ухо 60 децибела, ляво ухо 63 децибела, препотвърден с ЕР № 85 от зае. № 46 на 10.05.2024г. на НЕЛК.Професионалният характер на професионалното заболяване „Неврит на двата слухови нерва", съгласно мотивите на ЕР на НЕЛК е препотвърден при преосвидетелстване със загуба на слуха без промяна оценена по ч. т, 3 раздел 1 т. 4 на 50% ТНР, което обуславя неоснователност на предявеното основание, прието в първоинстанционно решение. От писмените и гласни доказателства и изложеното по-горе по безспорен начин се доказва, че професионалното заболяване „Неврит на двата слухови нерва", при ищеца е надлежно установено за първи път на 03.08.2021г., а по-късно след отмяна на няколко ЕР на ТЕЛК е преустановено с ЕР № 85 от зае. № 46 на 10.05,2024г, на НЕЛК. Съгласно закона и практиката на съдилищата погасителната давност започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо. В случая вземането за обезщетение за вреди от професионалното заболяване е изискуемо от датата, на която е признат професионалния характер на заболяването - 03.08.2021г., от когато тече тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т., 3 КТ за предявяване на иска, който към момента на подаване на исковата молба е изтекъл. По делото не се твърди наличието на ексцес - влошаване състоянието на ищеца.

Съгласно практиката на съдилищата при подобен род дела е застъпено и доказано твърдението, че вземането за обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване, доколкото в настоящият случай нито се установява, нито се твърди влошаване на здравословното състояние на 2 увредения от това заболяване (ексцес), е станало изискуемо още през 2021 г., когато е признат професионалния му характер по надлежния ред, регламентиран в Наредба № 23 за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания, обн. ДВ бр. 5/18.01.1981 г., отм. на 05.07.2001 г. (в този смисъл Решение № 50189 от 25.11.2022 г. по гр. д. № 512/2022 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 2231 от 6.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2144/2024 г., III г. о., ГК; Решение № 160 от 17.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 29/2009 г. IV г. о). Съдебната практика е неизменна и последователна в разбирането, че вземането за обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване е изискуемо от датата, на която е признат професионалният характер на заболяването. Във всички случаи, предявеният от В. Ф. за първи път иск по чл.200, ал. 1 КТ за неимуществени вреди от това професионално заболяване е погасен по давност към момента на предявяването му. В процесното решение, неоснователно и в противоречие с представената по делото СМЕ съдът е приел, че професионален характер на заболяването е установен по надлежния ред с ЕР на НЕЛК. Вещото лице в заключението си е посочило, че ищецът В. Ф. е диагностициран с „Неврит на двата слухови нерви" като заболяването е с признат професионален характер от 2021г.Изяснило е още, че в степента си на развитие професионалното заболяване „Неврит на двата слухови нерва“ не търпи промяна и е препотвърдено с ЕР на НЕЛК, като степента на развитие е намаляване на слуха трета степен. Вещото лице потвърждава, че не се установяват нововъзникнали усложнения и придружаващи заболявания при ищеца, свързани със загубата на слуха, както и че ищецът не търпи болка и страдания от установеното професионално заболяване, тъй като увреждането на слуховия нерв засяга само чуваемостта и предизвиква дискомфорт от затруднена комуникацията.Липсват доказателства при прекъсване на трудовия стаж на ищеца в“Г.“ ЕАД,клон З., с правоприемник "Р. Е. П." ЕООД, къде другаде е полаган такъв, както и същия да е в причинна връзка с настъпилите за ищеца оплаквания от професионалното заболяване, единствено от работата си в „Г.“ ЕАД клон З., с правоприемник "Р. Е. П." ЕООД.В мотивите на ЕР № 85 от зае.

№ 46 на 10.05.2024г. на НЕЛК, компетентните органи установяват, че няма данни за вида / характера на полагания труд от страна на ищеца през продължителен период от време - 3 години от 10.01.1993 г. до 01.03.1996г. и 6 години от 01.03.2002 г. до 05.06.2008, както и че липсват данни за професионалното заболяване при ищеца „Неврит на двата слухови нерва" преди 2016г.От 20.01.2014г. ищецът е продължил да работи в „Г.-З.“ АД, с правоприемник "Р. Е. П." ЕООД, но като „подземен миньор - инструктор“ до 09.12.2016г. като в това си качеството е обучавал работници за извършване на всички видове дейности характерни за „подземен миньор", без самия той да работи с пробивни машини, предизвикващи вибрации и шум.От 01.11.2016г. въздействието на вредните професионални фактори е преустановено. Ищецът е пенсиониран по осигурителен стаж и възраст, считано от 12.12.2014г.Вещото лице по СМЕ след проучване здравното досие на ищеца е констатирало,че няма данни за започнато лечение в първите 20-30 дни от установяването и началото на заболяването, както и да е провеждано лечение от ищеца със съдоразширяваща и витаминотерапия, абсолютно необходими за подобрение на слуха или излекуване от такъв тип заболяване. От събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва, че ищецът не е предприел каквито и да било действия по отношение на слухопротезирането и подобряването на виталните му функции, при което слуха му съгласно твърденията в заключението на вещото лице би се подобрил, със средно около 20 децибела.Съдът е приел, че показанията на разпитаните по делото свидетелите са хронологически и логически последователни и вътрешно непротиворечиви, тъй като възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци.От показанията на св.С. А. се установява, че след 3 пенсионирането си ищецът е развил частен бизнес с поставяне на газови уредби на автомобили, което е в противоречие с твърденията на разпитаните по делото свидетели, че „не ходи на обществени места, избягва да се среща с хора, не пазарува, не общува, както и че не посещава шумни места".От направено запитване към експерт в Служба по трудова медицина, става ясно, че при изпълнение на монтаж на газови уредби могат да настъпят не само увреждания на опорно двигателния апарат, а и увреждания от шум, особено при монтажник с установено професионално заболяване „Неврит на двата слухови нерва", което може да доведе до ускорено развитие на болестта, особено при шум над 80 дец. Завеждането на настоящия иск е единствено и само с цел получаване на обезщетение за едно професионално заболяване, за което заболяване ищецът В. Ф. не полага дори минимални усилия и грижи, за да облекчи здравословното си състояние. С оглед изложеното се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, а присъденото обезщетение е в доста завишен размер,не съответства на твърдените вреди и не е съобразно принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 668/23.02.2026г. от В. Я. Ф. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Б. М., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че с Протокол 4013-1/30.05.2017г. на НОИ ТП гр. С. за извършено проучване на професионална болест причинена от шум се установява „Неврит на двата слухови нерва”.Доказано е професионално въздействие минимум 5 години на интензивен шум като „подземен миньор“ и „подземен миньор инструктор“ обхващащ периода от 05.06.2008г.до 01.11.2016г.Неоснователни са оплакванията в жалбата, че ищецът, работейки като подземен миньор-инструктор не е работил с пробивни машини,предизвикващи вибрации и шум.