Решение № 924 от 22.10.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. Перник, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20251720102204 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.

И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Перник, ул. „***** чрез пълномощника си адв. К. П., АК Благоевград, с адрес за призоваване: гр. ***** срещу

„Топлофикация-Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище/адрес на управление: гр.Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с който се иска ОТ СЪДА да постанови решение, с което:

Да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД, сумата в размер на 1972.20 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2009г. до 30.04.2012г.,

1 сума в размер на 523.78 лева - законна лихва за забава от 03.01.2010г. до 03.12.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2014г. до окончателното й изплащане, както и направени разноски в размер на 149.92 лева, тъй като са погасени по давност.

Да осъди ответника да заплати направените съдебни и деловодни разноски.

По делото е изискано и приложено изпълнително дело с нов № 10159/2023г. по описа на ЧСИ Г. К., правоприемник на ЧСИ А. В..

В законоустановения срок ответникът „Топлофикация- Перник”АД не е подал отговор на исковата молба и са взели становище по иска.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Представлява се от адв. К П., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото молба чрез ю.к. М., оспорва иска, и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Пернишкият районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по същество.

2

По основателността:

Въз основа на молба с вх. № 35680 от 01.09.2021 г. на „ТоплофикацияПерник" АД срещу ищцата е образувано изпълнително дело с нов № 10159/2023г. по описа на ЧСИ Г. К., правоприемник на ЧСИ А. В..

Горепосоченото изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2014г. издаден по гражданско дело № 228/2014г. по описа на Районен съд - Перник за : сума в размер на 1972.20 лева главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2009г. до 30.04.2012г., сума в размер на 523.78 лева - законна лихва за забава от 03.01.2010г. до 03.12.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2014г. до окончателното й изплащане, както и направени разноски в размер на 149.92 лева.

Претендираните от ответното дружество суми не се дължат от ищцата, тъй като са погасени по давност.

Твърдението за недължимост на тези суми, поради погасяване на вземането, по съществото си представлява възражение за изтекла погасителна давност, което е въпрос по същество на правен спор по повод на предявен иск и образувано съдебно производство, в което същото може да се релевира.

Основание на отрицателния иск признаване със сила на присъдено нещо несъществуването на спорното парично вземане на ответника по иска, може да бъде всеки юридически факт, който е изключващ съществуването, прекратяващ или погасяващ спорното материално право на вземане на ответника, който може да се релевира с иск или възражение /в този смисъл е съд.практика - определение № 851 от 18.06.2007г. на 3

СГС, IV-Г отд., постановено по гр. дело № 2307/2007г./.

Погасителната давност на вземанията е уредена в чл. 110 и следващите Закона за задълженията и договорите.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на пет години се погасяват всички вземания, за които в закона не е предвиден друг срок (по-къс или по-дълъг).

По давност е погасено както вземането за лихва, така и вземането за главницата.

По изпълнителен лист от 19.06.2014г. издаден по гражданско дело № 228/2014г. по описа на Районен съд - Перник първоначално е било образувано изпълнително дело № 250 по описа на ЧСИ Елена Д. за 2014г., което изпълнително дело е било прекратено с постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Последното валидно изпълнително действие от страна взискателя – „Топлофикация Перник” АД е от дата 25.07.2014г. на

Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., ОСТК, ВКС, какъвто е настоящия случай.

Според мотивите на възприетата за правилна с цитираното тълкувателно решение съдебна практика задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила.

Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.

№ 2/2013г., ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящия случай не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б.,ж" ЗЗД.

Давността за тези вземания е започнала да тече от 26.06.2015г.

В настоящият случай ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. намира приложение, 4 тъй като процесното изпълнително производство № 250/2014г. е било образувано на 25.07.2014г. преди обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно изложеното петгодишната давност по отношение на процесните вземания е започнала да тече на 26.06.2015г. и е изтекла в този случай на 26.06.2020г.

В конкретният случай новата 5 годишна погасителна давност за вземането „Топлофикация Перник" АД срещу ищцата по изп. дело № 580/2010г. по описа ЧСИ Елена Д. е започнала да тече от 26.05.2015г. и е изтекла на 26.05.2020г.

В случая е образувано второ, ново изпълнително дело на 01.09.2021 г. с нов № 10159/2023г. по e описа на ЧСИ Г. К., правоприемник на ЧСИ А. М.

В. което образувано въз основа на същият изпълнителен лист от 19.06.2014г. издаден по гражданско дело № 228/2014г. по описа на Районен съд - Перник издаден в полза на „Топлофикация Перник" АД срещу ищцата е за вземане, което е погасено по давност.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът следва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

Предявеният иск е основан на твърденията на ищеца, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането срещу неговия наследодател, а именно - погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност.

5

По аргумент от чл.416 от ГПК ,с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на ЗИПЗ по чл.410 от ГПК, настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводи, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.

Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка.

Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Съдът намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена ЗИПЗ по чл.410 от ГПК, а чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК.

Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.

Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

6

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, предвидени в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Съобразно практиката на ВКС - по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез този правен способ , влязлата в сила заповед за изпълнение ИМА характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.