Решение № 1723 от 21.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1723 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100511490 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С първоинстанционното решение № 10103/29.05.2024 г., постановено по гр.д.

№ 34 943/2023 г. на СРС, ГО, 75 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение на И. С. М., извършено със Заповед от 27.04.2023 г. на управителя на „Партнърс Груп БГ“ ЕООД. Ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност “Консултант продажби” при „Партнърс Груп БГ“ ЕООД.

В мотивите на решението е прието, че предявеният иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ е основателен сумата 4 680 лв. – обезщетение за оставане без работа в периода от 28.04.2023 г. до 28.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба

(22.06.2023 г.) до окончателното изплащане. Липсва съответен диспозитив.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 201307/ 19.06.2024 г. / дата пощ. кл.

18.06.2024 г./ на „Партнърс груп БГ“ ЕООД срещу решението. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Излага в жалбата, че неправилно СРС е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по мотиви, че на служителя не са снети обяснения. Сочи, че служителят е изслушан на среща с ръководството на предприятието, на която е поканен да даде обяснения, за което е съставен протокол.

Законът не предписвал нарочна форма на искане на обясненията и липсвало изискване служителят да е предварително запознат с въпросите, по които ще бъде изслушан устно. Именно по време на срещата служителят е бил запознат с нарушенията, за 1 които са му искани обяснения. При положение, че служителят е бил запознат ясно с вменените му нарушения и му е дадена възможност да се защити пред ръководството на предприятието, то била спазена процедурата по чл. 193 КТ. Сочи, че наказанието „уволнение“ е наложено за уронване доброто име на работодателя пред ключов бизнес партньор ОББ АД, както и поради неизпълнение на задълженията по чл. 8 от Правилника за вътрешния трудов ред. Нарушенията достатъчно тежки и уронващи престижа на ответника, за да обосноват като съразмерно наказанието „уволнение“.

Въззиваемата страна И. С. М. оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението. Излага, че ищецът и сега въззиваем никога не е получавал писмен документ, с който да му се искат обяснения. Оспорва да са му искани обяснения, да е установена правилно фактическата обстановка от работодателя, да е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина и наказанието да е съответно. Оспорва протокол от 13.04.2023 г. от конферентна среща, оспорва по време на тази среща да са му искани обяснения конкретно във връзка с нарушенията, посочени в уволнителната заповед. На тази среща било единствено обсъдено случилото се в клон на банка ОББ АД. Поддържа оспорването относно достоверната дата на протокола от 13.04.2023 г., който не е цитиран в писмените доказателства – заповедта за уволнение, кореспонденцията. Действително свид. Т.Ш. е заявил, че срещата е била преди Великден или преди 16.04.2023 г., но показанията му били нелогични и непоследователни поради това, че: участниците на он-лайн срещата са били в различни държави, не им е изпратен протоколът за подпис. Свид. Х. е ръководен служител при ответника и показанията й относно протокола следва да се анализират при условията на чл. 172 ГПК. Сочи, че текстът на чл. 8 от Правилника е твърде общ и пожелателен. Твърди, че ищецът с действията си е спазил кодекса за поведение на работодателя, а именно – борил се е за интересите на конкретния клиент на банката, изпратен от ищеца в банката да сключи договор за кредит. Този клиент бил доволен от обслужването на ищеца, но не и от това, което е получил в банката.

Твърди и че работодателят не е извършил обективна проверка относно случилото се, не са дадени обяснения от свид. Х.. Сочи, че след посещението на банковия клон е посетил централата на работодателя, за да се снабди с документи и отрича да е нахлул там, да е крещял и да е обвинявал ответника в незаплащане на 40 000 лв. комисионна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното.

Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението. Оспорва да е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, да са му искани обяснения, да е установена правилно обстановката от работодателя и наказанието да е съответно.

Оспорва да е нарушил Правилника за вътрешния трудов ред, чийто твърде общи текстове били неясни. Оспорва да му е връчен Правилникът.

Поддържа следната хронология на събитията. Ищецът работел като

„Консултант продажби“ при „Партнърс Груп БГ“ ЕООД – дружество, което набира 2 клиенти за банка ОББ АД. В изпълнение на задълженията си ищецът намерил клиент на банката, убедил го да сключи ипотечен кредит именно с ОББ АД и уговорил среща между това лице и служители на банката от офис на ОББ АД площад „Македония“.

Клиентът посетил този офис на 04.04.2023 г., но до сключване на договор за кредит не се стигнало поради незадоволително обслужване от страна на служителите на банката.

На същия ден 04.04.2023 г. клиентът се обадил по телефона на ищеца и го уведомил за разочарованието си от служителите на банката и защо не се стигнало до отпускане на кредит. На следващия ден 05.04.2023 г. ищецът провел разговор по телефона с управителя на клона С.И. и тя поела ангажимент да потърси тръгналия си клиент. С имейл от 13.04.2023 г. клиентът на банката, отказал да сключи договор за кредит, е уведомил ищеца, че решението му е взето в резултат на поведението на служителите на банката.

Ищецът сочи, че била проведена он-лайн среща с ръководството на дружеството - ответник, в която е участвал, и на която среща случката е обсъдена. Отрича обаче на тази среща да са му искани обяснения. Сочи, че не е разбрал, че срещу него се води производство по налагане на наказание „уволнение“ до връчване на Заповедта при отказ на 27.04.2023 г. Оспорва по време на срещата /непосочена дата в исковата молба/ да са му искани обяснения за конкретни нарушения; оспорва да е давал каквито и да било обяснения; оспорва да са му искани обяснения по какъвто и да било друг начин.

Оспорва да е извършил вменените му със заповедта нарушения – недопустимо поведение в клон на банката ОББ АД пл. „Македония“ на 12.04.2023 г. пред други клиенти и последващо посещение на централата на ответника „Партнърс Груп БГ“ ЕООД с вдигане на тон и отправяне на обвинения, че ответникът не му е заплатил общо 40 000 комисионна. Сочи, че е посетил офиса на ответника по работа – за да си вземе бланки на документи, и отрича да се е стигнало до противопоставяне.

Оспорва съответните текстове от Правилника за вътрешния трудов ред, които били твърде общи и неясни. Сравнява ги с известни неюридически текстове с нравствено и религиозно съдържание. Оспорва да му е връчен надлежно Правилникът за вътрешния трудов ред.

Ищецът сочи, че заповедта е немотивирана, а наказанието – несъответно.

С молба от 20.02.2024 г. ищецът твърди, че на посочената в заповедта дата 12.04.2023 г. ищецът е обезпечил обслужването на клиента от банката независимо от „липсата на съдействие от страна на администрацията“ на банката. Сочи, че администрацията е искала да прикрие своите грешки при обслужването на клиента и е прехвърлила несправедливо вината на ищеца, който в резултат на това е уволнен.

Предявени са исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, които са приети за разглеждане и докладвани с доклада по делото. Ищецът моли уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на длъжността „Консултант продажби“ при „Партнърс Груп БГ“ ЕООД и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4 680 лв. – обезщетение за оставане без работа в периода от 28.04.2023 г. до 28.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба (22.06.2023 г.) до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК /12.08.2023 г. е събота, а отговорът е подаден по пощата на 14.08.2023 г. – понеделник/ ответникът работодател оспорва исковете. Сочи, че в резултат на неприемливото поведение на ищеца при посещение на ОББ, клон пл.

„Македония“ София на 12.04.2023 г. ответникът получил и-мейл от Б. Г. – ръководител отдел „Управление взаимоотношения с партньори“ в ОББ АД. С този мейл се 3 забранява насочване на клиенти към банката от ищеца посредник. В писмото се съдържало предупреждение, че подобно поведение на търговец би могло да доведе до прекратяване на посредничеството между ответника и банката. Сочи се в отговора, че ОББ АД е ключов търговски партньор на ответника. Сочи се в отговора, че служителят е изслушан на 13.04.2023 г. на он-лайн среща, за което се представя протокол. Заповедта била мотивирана, а уволнението – законосъобразно.

С подписване на Анекс към трудов договор от 21.12.2022 г. служителят е декларирал, че е запознат с Правилника.

С отговора ответникът работодател представя Правилник за вътрешния трудов ред и протокол от конферентен разговор – среща от 13.04.2023 г. С доклада не са дадени указания по чл. 312, ал. 2 ГПК, поради което в срок /или преди първото заседание/ на дата 14.02.2024 г. ищецът е сторил следните възражения с нарочна молба: оспорва да са му искани обяснения, оспорва протокол от 13.04.2023 г. по съдържание, оспорва и датата му /уточнено в първо заседание от 15.02.2025 г./.

Твърди, че протоколът съставен изцяло за нуждите на процеса.

Понеже това е частен свидетелстващ документ, то в тежест на представилата го страна – ответника, е да докаже съответните обстоятелства. Също така като ответник по иск чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ именно ответникът следва да докаже законосъобразността на уволнението, което включва и искане на обяснения от служителя преди връчване на уволнителната заповед, както и извършване на задълбочена оценка от работодателя на релевантните факти и обстоятелства.

Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са уважени и са изложени изрични мотиви относно уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК в пълния претендиран размер.

Водещият мотив на СРС е, че на служителя не са искани обяснения, понеже протокол от 13.04.2023 г., обективиращ изслушването на ищеца устно, е частен свидетелстващ документ; документът е оспорен по съдържание и дата от ищеца и датата на документа не намирала потвърждение в останалия доказателствен материал.

Също така дори да се приеме, че на дата 13.04.2023 г. ищецът е изслушан по см. на чл.

193 КТ, то СРС е развил доводи, че на първо място ищецът не е бил предварително запознат с повода на он-лайн срещата и не е имал време да се подготви да дава обяснения. На второ място съдът е приел, че не са конкретизирани нарушенията на трудовата дисциплина и ищецът не е разбрал по какъв повод се провежда изслушването. По тези мотиви СРС е приел, че служителят не изслушан/не са му искани обяснения и уволнението е отменено на това формално основание.

Настоящият състав не споделя тези мотиви на СРС. Съдът намира, че служителят надлежно е изслушан по см. на чл. 193 КТ лично по време на нарочна онлайн среща от дата 13.04.2023 г., пред ръководството на предприятието, относно вменените му нарушения на трудовата дисциплина, конкретизирани в достатъчна степен, като ищецът е имал възможност да се защити адекватно по релевантните факти, на които почива уволнителната заповед.