Решение № 1586 от 30.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1586 гр. Варна , 30.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:Светла В. Пенева

Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100503449 по описа за 2020 година

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 6 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 17651/10.11.2020г., подадена от В. Ж. Ж. с ЕГН ********** – длъжник по изпълнението – срещу отказ на ЧСИ да спре изпълнението, както и срещу насочване на изпълнението върху недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23А, с площ от 84 кв.м., ведно с 50 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 670 кв.м., представляващо УПИ VI-43, в кв. 10 по плана на гр. Аксаково, при граници на цялото място: улица, УПИ VII-333, XXIV-42, XXV-44 и V-45, който смята за несеквестируем, който отказ е обективиран в Уведомление изх. № 22821/03.11.2020г. по изп. дело № 20207180401057 по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, с рег. № 718 и с район на действие, този на ВОС.

В жалбата си Владимир Желев поддържа, че на 29.10.2020г. му е връчена ППИ по цитираното изп.д., с което е уведомен от ЧСИ, че пристъпва към принудително изпълнение посредством извършване на опис и оценка на единственото му жилище, представляващо първи етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23А, ведно с 50 кв.м. ид.ч. от мястото, в която е изградена сградата, цялото с площ от 700 кв.м., представляващо УПИ VI-43, кв. 10 по плана на града. На 03.11.2020г. депозирал молба по изпълнителното дело, с която се е позовал на несеквестируемостта, на което основание отправил искане за спиране на изпълнението насочено върху този имот. С уведомлението от 03.11.2020г. жалбоподателят е уведомен от ЧСИ, че е постановен отказ за спиране на изпълнението, с аргумент, че по отношение на описания имот е отпаднала 1 несеквестируемостта по отношение на длъжника. Така постановеният отказ е незаконосъобразен, доколкото имотът, върху който е насочено изпълнението не е бил собствен на взискателя, нито върху него е бил учреден залог или ипотека. Ето защо не са налице предпоставките за отпадане на несеквестируемостта спрямо взискателя. Факта, че преди години имотът е бил обект на прехвърлителна сделка не следва да прилага в ущърб на длъжника към настоящия момент, доколкото имотът за него се явява единствено жилище към сегашния момент. Меродавният момент, към който следва да бъде извършена преценка за секвестируемостта/несеквестируемостта на имуществото на длъжника е този на насочване на принудителното изпълнение срещу конкретния имот. Хипотезите на чл. 445 от ГПК в случая са неприложими, доколкото върху имота няма учреден залог или ипотека в полза на взискателя, вземането на последния не е за издръжка, за вреди от непозволено увреждане или от финансов начет, както и липсва изрична норма на закона, съгласно която да отпадне несеквестируемостта на имота. Отправил искане поради всичко изложено да се отмени обжалваният отказ на ЧСИ и се постанови спиране на изпълнението, както и да се отмени насочване на изпълнението върху конкретния имот с извод, че същият попада в обхвата на забраната по чл. 444 от ГПК.

Видно от съобщение изх. № 23964/17.11.2020г., взискателят Х. Н. М. е уведомен за подадената жалба на 20.11.2020г., въпреки което не е депозирал писмени възражения в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

ЧСИ в изложени мотиви по обжалваните действия, счита че изпълнителното производство е образувано надлежно, а извършените в хода му действия – са законосъобразни, а жалбата е неоснователна.

Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу актове подлежащи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ГПК, а именно насочването на изпълнението върху имущество /жилище/, което смята за несеквестируемо и отказ да спре изпълнението и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20207180401057 е образувано на 30.09.2020г. по молба на Х.

Н. М. въз основа на три изпълнителни листа от 14.09.2018г., от 07.11.2018г. и от 05.11.2019г., удостоверяващи вземането му от В. Ж. Ж. за описаните в тях парични суми, част от които сумата от 100 000 лева, претендирана като част от общо задължение в размер 251 448.81 лв., представляваща размера на погасените задължения на ответника по договор за кредит с „Банка ДСК“ АД, обезпечен със законна ипотека, вписана на 30.03.2005г. В молбата си взискателят възложил на ЧСИ да насочи принудителното изпълнение върху имота, предмет на успешно проведения иск по чл. 135 от ЗЗД, по отношение на който 2 отправил искане за налагане на възбрана.

С Решение постановено по гр.д. № 8075/2016г., влязло в сила на 25.06.2018г., на основание чл. 135 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на Х. Н. М. договор за покупко продажба по НА № 159/2011г., по силата на който Владимир Желев продал на Георги Желев недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23А, ведно с 50 кв.м. ид.ч. от мястото, в която е изградена сградата, цялото с площ от 700 кв.м., представляващо УПИ VI-43, кв. 10 по плана на града.

С Разпореждания от 06.10.2020г. ЧСИ разпоредил налагане на възбрана върху описания имот, както и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в ПИБ и Банка ДСК. Възбраната е вписана на13.10.2020г. /л. 75/.

ПДИ е връчена на длъжника на 19.10.2020г., а с ППИ от 22.10.2020г. същият е уведомен за пристъпване към принудително изпълнение чрез извършване на опис и оценка на собствения му имот – първи етаж от жилищна сграда, ведно с ид.ч. от дворното място, в което е изградена.

На 03.11.2020г. длъжникът с писмена молба сезирал ЧСИ с искане за спиране на изпълнението насочено срещу единственото му жилище, позовавайки на влязло в сила решение по в.гр.д. № 1500/2020г. на ВОС, по което за същия имот, съдът е приел, че е несеквестируем, на което основание постановил спиране на предходно принудително изпълнение, образувано въз основа на същия изпълнителен лист.

С обжалваното уведомление от 03.11.2020г., ЧСИ оставил искането за спиране без уважение, с доводи, че при предприето от длъжника разпоредителното действие с единственото му жилище, несеквестируемостта отпада, тъй като сам длъжникът признава, че не се нуждае от вещта и облагите, които му носи несеквестируемостта.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

На основание чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ГПК, действията на СИ, изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо от една страна, както и отказа на СИ да спре принудителното изпълнение, от друга, попадат под допустимия обхват на съдебен контрол.

Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване.

Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. В конкретния случай длъжникът жалбоподател се позовава именно на несеквестируемостта на възбраненото имущество. От данните в изпълнителното дело е установено, че наложената възбрана с 3

Постановление на ЧСИ от 06.10.2020г. е насочена върху недвижим имот, представляващ първи етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23А, ведно с 50 кв.м. ид.ч. от мястото, в която е изградена сградата, цялото с площ от 700 кв.м., представляващо УПИ VI-43, кв. 10 по плана на града. От представената справка за притежавана недвижима собственост от АВп е видно, че Владимир Желев не притежава друго жилище. Съгласно чл. 444, ал. 1, т. 7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.

Няма спор по делото, а и от данните по изпълнителното дело се установява, че с договор за покупко продажба от 13.07.2011г., длъжникът по изпълнението Владимир Желев се е разпоредил с правото си на собственост по отношение на първи етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Аксаково, ул. „Боряна“ № 23А, ведно с идеални части от мястото, в което е изградена сградата в полза на трето лице. С влязло в сила на 25.06.2018г. решение по гр.д. № 8075/2016г. по описа на ВРС, по иск на взискателя – кредитор Христомир Малешков, разпоредителната сделка е обявена за относително недействителна спрямо кредитора на основание чл. 135 от ЗЗД. В теорията и в съдебната практика има различни схващания за действието на влязлото в сила решение на иска по чл. 135 от ЗЗД. Според едното разбиране при уважаването на този иск отчужденото имущество се връща в патримониума на длъжника. Според другото разбиране искът няма вещноправно действие, приобретателят по оспорената сделка продължава да бъде собственик на имуществото, което му е прехвърлено и то не се връща при длъжника при уважаване на иска отменителния иск. Второто разбиране е застъпено в мотивите на т. 1 на ТР № 5 от 29.12.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС. И при двете правни конструкции обаче няма спор в теорията и в практиката, че кредиторът по парично вземане, който успешно е провел иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, може да насочи принудително изпълнение за събиране на своето вземане върху имуществото, предмет на увреждащата го сделка, която е обявена за недействителна спрямо него. Според първото разбиране изпълнението се насочва върху имуществото, което се е върнало в патримониума на длъжника, а според второто разбиране – върху същото това имущество, което е останало собственост на приобретателя по оспорената сделка, но той трябва да търпи принудителното изпълнение като ефект от уважения иск по чл. 135 от ЗЗД.

С оглед на това разбиране и установените по делото факти, съдебният състав приема, че дори отчужденото право да е било в предметния обхват на защитата по чл. 444 от ГПК, с предприетата разпоредителна сделка от 13.07.2011г. отчуждителят – длъжник сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. С факта на отчуждаването, действително спрямо всички трети лица, и недействително в отношенията между длъжник-кредитор и лицето, с което длъжникът е договарял, несеквестируемостта е отпаднала, а възможността кредиторът да се удовлетвори от отчужденото имущество не може да бъде отклонена от длъжника с възражение за приложението на чл. 444 от ГПК. В случая действително хипотезите на чл. 445 от ГПК не намират приложение, но несъстоятелни са доводите в жалбата, че липсва правна норма, съгласно която да отпадне 4 несеквестируемостта на имота. Приложимата норма е тази на чл. 444, т. 7 от ГПК, съгласно която изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника – физическо лице. С предприетото разпореждане от 13.07.2011г. жилището вече не е на длъжника.

Последиците от уважаването на отменителния иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД се изразяват в това, че атакуваното действие – увреждащата сделка – остава действителна за страните по нея /прехвърлител-длъжник и приобретател-лицето, с което е договарял длъжникът/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора взискател – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. Т.е. в отношенията между страните по увреждащата сделка, вещноправния ефект на разпореждането се запазва.

При това положение, след като взискателят по изпълнителното дело е кредиторът, ползващ се от обявената относителна недействителност, несеквестируемостта на жилището на длъжника е отпаднала от момента на разпореждането с правото на собственост върху него и не съществува понастоящем, поради което и насочването на принудителното изпълнение върху същото се явява законосъобразно предприето от ЧСИ. Жалбата основана на несеквестируемостта е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Разпечатката съдържа 30 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44df776e-44e0-4f71-b165-772f3ab595e3