Определение № 1134 от 16.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1134 гр. Благоевград, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500911 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„***“ №28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от П.Д., чрез юрк. М.К., против Определение № 480/23.05.2024 г., постановено по гр.д. № 111/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение.

В частната жалба са изложени съображения за прекомерност на присъденото с Решение № 136/12.04.2024 г. по гр.д. № 111/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв., предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, извършените от адвоката на насрещната страна действия.

Навежда се, че съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение, трябва да е справедлив и обоснован, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, на вложените усилия. Минималният размер за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с материален интерес за една инстанция, според Наредба № 1/09.07.20004 г. е 400 лв., но дори и този минимален размер на възнаграждението не е задължителен за съда, съгласно утвърдената практика на СЕС – дело С-427/16, дело С-438/22, а съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, 1 да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител.

Твърди се, че проведеното исковото производство не е било с фактическа и правна сложност. Предметът на спора, с който е сезиран съдът не е сложен, релевантните факти не са многобройни. Макар формално да са предявени два иска, те са обусловени. Дори да е предявен единствено осъдителният иск, съдът инцидентно би изследвал наличието на основание за разместване и задържане на процесната престация. В случая са предявени кумулативно съединени искове, но те са в защита на един интерес. Исковете се основават на едно и също правоотношение, срещу един и същ ответник, за защита на един и същ интерес. За да обоснове осъдителния иск ищецът е трябвало да докаже липсата на основание и съответно искането си за връщане на даденото без основание. И по двата иска представената от ищцовата страна аргументация е една и съща, базирана на едни и съши доказателства, като се навеждат идентични доводи и твърдения.

Излагат се и съображения за липса на основание за начисляване на ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение.

Иска се от съда да отмени Определение № 480/23.05.2024 г., постановено по гр.д. № 111/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич и да намали размера на определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, чрез адв. М., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, излагайки подробни съображения, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

От материалите по делото се установи, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от 2 първоинстанционния съд е С. А. Т., с която са предявени иск за обявяване за нищожен Договор за поръчителство № 4481491/10.05.2022 г., сключен между С. А. Т. и „Файненшъл България“ ЕООД, както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 /петдесет/ лева – частичен иск от общо 450 лева, представляваща недължимо платена, на основание нищожен Договор за поръчителство № 4481491/10.05.2022 г., сключен между С. А. Т. и „Файненшъл България“ ЕООД, сума ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 23.01.2023 г. до окончателното й погасяване.

С Решение № 136 от 12.04.2024 г. Районен съд – Петрич е обявил за нищожен Договор за поръчителство № 4481491/10.05.2022 г., сключен между С. А. Т. и „Файненшъл България“ ЕООД, поради заобикаляне на закона по чл.

26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и поради неспазване на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП и е осъдил „Файненшъл България“ ЕООД да заплати С. А.

Т. сумата от 470,82 лева, недължимо платена на основание същия договор от 10.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.01.2023 г., до окончателното й погасяване.

Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил „Файненшъл България“ ЕООД да заплати, на основание чл. 38 от ЗАдв сумата от 960 с вкл.

ДДС адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № 177492004, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

„Манастирски ливади“, бл. 112, вх. А, ет. 2, офис 11, представлявано от управителя адв. Д. М., за осъществената в полза на ищцата безплатна адвокатска помощ.

Горното решение е обжалвано, по реда на 248 от ГПК, в частта за присъдени разноски в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ пред съда, който го е постановил.

С Определение № 480/23.05.2024 г. Районен съд – Петрич е оставил без уважение като неоснователно искането за изменение на Решение № 136 от 12.04.2024 г. на същия съд в частта за разноските.

От материалите по делото се установява, че ищцата С. А. Т. е представила договор за правна защита и съдействие, сключен между нея и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с който между страните е договорено, че правната защита и съдействие е предоставена при условията 3 на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Представена е и справка за проверка на ДДС номер във VIES, от която е видно, че Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ е регистрирано по ЗДДС.

Процесуалната активност на адв. М. се изразява в подаване исковата молба, както и подаване на четири молби, в които сочи, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да присъства в насрочените за 02.10.2023 г., 13.11.20213 г., 13.12.2023 г. и 20.03.2024 г. открити съдебни заседания.

При тези данни атакуваното определение е незаконосъобразно, поради следните съображения:

Съгласно Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд с акт от 4 юли 2022 г., наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба и тогава, когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.

101, пар. 1 на ДФЕС, определените с Наредба №1/2004 г. на ВАдвС минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. В този смисъл е Определение № 563/11.03.2024 г. на ВКС, постановено по ч.т.д. № 188/24 г., II т.о.

При това положение, адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищцата по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. следва да се определи като се съобразят вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и 4 количеството на извършената работа (Определение № 1967/23.04.2024г., постановено по гр.д. №3404/2023 г., III г.о. на ВКС).

В случая са били предявени два иска – иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за нищожност на договор за поръчителство и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на платената въз основа на договора сума. Така предявените искове не се отличават с фактическа и правна сложност, тъй като районният съд е преценил единствено действителността на договор за поръчителство съобразно критериите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и като последица от уважаването на иска за нищожност е уважил и осъдителния иск за връщане на недължимо платената сума. Материалният интерес по делото също не е висок, доколкото всеки от предявените искове е с цена от 470,82 лв.

Същевременно, извършените от процесуалния представител на ищцата С. А. Т. – адв. М. процесуални действия се изразяват в подаването на исковата молба, молба в изпълнение на указанията на съда, както и две молби, с е направено искане по чл. 214 от ГПК и се изразява становище по основателността на иска, без явяване в откритите съдебни заседания.

При съобразяване на горното и икономическата конюктура в страната, съдът намира, че неправилно с атакуваното определение районният съд е отказал да намали присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство.

Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. дължимият ДДС за регистрираните по ЗДДС адвокати се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Следва да се прибавят 20 % ДДС, включително и в настоящия случай, а именно при оказана безплатна услуга, при която адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В подкрепа на този извод са Определение № 50093 от 11.05.2023 г., постановено по т. д. № 1638/2021 г., II т. о. на, Определение № 50088 от 10.05.2023 г., постановено по т. д. № 1445/2021 г., II т. о. на ВКС По тези съображения

Съдът намира, че присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение на адв. М. следва да се намали до сумата от 360 лв. с ДДС, доколкото процесуалният представител на ищцата е регистриран по ДДС, за което са представени доказателства.

5

С оглед изложеното обжалваното определение на Районен съд Петрич следва да бъде отменено, като вместо това бъде допуснато изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като присъденото в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение се намали от 960 лв. с ДДС на 360 лв. с ДДС.

Настоящото определение е окончателно. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Предмет на разглеждане в първата инстанция са били искове, всеки от който е с цена под 5000 лева. След като въззивно решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, не подлежи на касационен контрол и второинстанционното определение по него (Определение № 508 от 17.11.2015 г. на ВКС, постановено по ч.гр.д. № 4857/2015 г., I г. о., на ВКС).

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 480/23.05.2024 г., постановено по гр.д. № 111/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 136 от 12.04.2024 г., постановено по гр. д. № гр.д.

№ 111/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА, присъденото в полза на адв. Д. М. адвокатско възнаграждение от 960 лв. с ДДС на 360 лв. с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.