Определение № 247 от 27.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. София, 27.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина И. Касационно търговско дело № 20248002901316 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ чрез юрисконсулт И. С. обжалва решение № 433 от 08.12.2023 г. по т.д. 476/23 г., по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ищците обезщетение за настъпилите вследствие на ПТП на 12.08.2021 г. неимуществени вреди, от смъртта на дъщеря им за разликата над присъдените на всеки от ищците, по 100 000 лв, до присъдения размер от 200 000 лв, частични претенции от по 300 000 лв, както и присъдените разноски от 16 500 лв.

Касаторът се е позовал на всички основания за отмяна на решението на въззивния съд съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди, че при приложение на материалния закон, съдът е нарушил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като не е определил точни размера на обезщетението за неимуществени вреди, неприлагайки точно критериите, предвидени в посочената норма. Излага подробни съображения относно наличието на съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и конкретните нарушения, допуснати от пострадалата.

Твърди, че съдът не е отчел обективния принос в подходяща степен, като подчертава, че починалата е била наясно, че водачът на автомобила е 1 неправоспособен. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да се отмени решението за разликата над присъдените суми от по 100 000 лв за всеки от ищците и вместо това в тези части да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя? Твърди наличие на допълнителни основания съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

2. Какъв размер на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице следва да бъде отчетен при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат, на което е безспорно доказано при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице, в качеството му на пешеходец, изразяващо се в нарушение на нормите, уредени в разпоредбата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДВП, които нарушения пряко и непосредствено са довели до настъпване на ПТП и на телесните увреждания и са били в значителна степен причина за настъпване на пътния инцидент и вредите от него?

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнение на това задължение води ли до нарушение на чл. 236, ал. 2 вр. чл. 245, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Освен това сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като излага съображения за неправилно приложение на материалната норма на чл. 52 от ЗЗД и необоснованост на решението относно определения размер на съпричиняване, поради нелогичност на мотивите и неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост.

2

Ответниците по касационната жалба А. И. Т. и Д. Т. К. чрез адв. Ст. Т. в подадения отговор по реда на чл. 287 от ГПК оспорват касационната жалба.

Излагат съображения, че по поставените правни въпроси не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

М. С. Г., трето лице помагач в процеса, обжалва решението за разликата над 150 000 лв до присъдените по 200 000 лв. (частичен иск от претенции в размер от по 300 000 лв).

Излага съображения за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост на решението и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да се отмени решението в обжалваната част.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да възприеме заключението на експертизата, когато страната не е направила изрично възражение срещу него? Следва ли съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Излага съображения, че въззивният съд по поставения правен въпрос се е отклонил от трайната практика на ВКС, изразена в решение № 310 от 31.12.2019 г. по гр.д. 1166/19 г, IV ГО на ВКС, решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр.д. 588/11 г., III ГО на ВКС, решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр.д. 1814/09 г., I V ГО на ВКС, с което мотивира основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1 ,т. 1 от ГПК.

2. Въззивният съд бил се произнесъл по въпроса за съдържанието на мотивите към решението и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към правния спор, както и доводите и възраженията на страните и да формира и изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, конкретно ТР 1/01 г. на ОСГК на ВКС, ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 12 от 11.02.222 г. по гр.д. 2032/21 ., ВКС, решение № 50 от 30.03.2022 г. по гр.д.

2149/21 г., ВКС, решение № 60 134 от 08.11.2021 г. по гр.д. 1062/21 г. на ВКС и др.

3. При предявен частичен иск следва ли съдът да разгледа обхвата на 3 понесените увреди, следва ли съдът да разгледа обхвата на понесените увреди и търпимите от ищците болки и страдание в цялост, с оглед определяне на точния паричен еквивалент на обезщетението, но ограничавайки уважаването на иска до размера на заявения петитум, или преценката дали е справедливото обезщетение покрива размера на претендирания с частичните искове размер следва да бъде извършена не в настоящето исково производство, а евентуално в бъдещо такова, при предявяване на последващ иск за присъждане на обезщетение над заявения в настоящето производство частичен размер? Твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Сочи като съдебна практика определение на ВКС № 60 243 от 22.06.2021 г. по ч.т.д 918/21 г.

ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационните жалби са допустими, подадени от легитимирани да обжалват решението лица, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните части, въззивният съд е посочил, че е сезиран с въззивни жалби от застрахователя срещу решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е осъден, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на ищците сумата за разликата над 100 000 лв до 200 000 лв (частичен иск от вземане в размер от 300 000 лв) за всеки от ищците, както и от третото лице помагач, в частта, с която е осъден застрахователят да заплати обезщетение за разликата над 90 000 лв до уважения размер от по 200 000 лв(частичен иск от 300 000 лв). От въззивния съд е прието, че твърденията във въззивната жалба са, че застрахователят е представил доказателства за плащане на сумата от 100 000 лв, главница за неимуществени вреди и по 14 815 лв законна лихва от 25.11.2021 г. до 25.04.2023 г. (в която част решението е влязло в законна сила, като необжалвано), като твърдението било за изпълнение на задължението изцяло, като били изложени доводи за завишаване на размер от 200 000 лв. и неправилно определен размер на обезщетението за неимуществени вреди, както и неправилно отчитане на процента съпричиняване. Третото лице помагач било изложило доводи за неправилност на решението за разликата над 90 000 лв до присъдения размер от 200 000 лв. Доводите са свързани с 4 неправилното определяне на размера на следващото се обезщетение, неправилно определения размер на съпричиняване и допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът е приел, че е доказано извършването на пътно-транспортно произшествие, състояло се на 12.08.2021 г., при което е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата от третото лице помагач, управляващ лекия автомобил, без да притежава свидетелство за правоуправление. При това пътно-транспортно произшествие, осъществено в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата, е настъпила смъртта на дъщерята на претендиращите обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед размера на следващото се обезщетение за претърпените вреди съдът е взел предвид начина на настъпване на пътно-транспортното произшествие, установен с решението на първоинстанционния съд.

Процесното пътно-транспортно произшествие било настъпило на 12.08.2021 г. около 17:30 ч, като л.а. „Джип Чероки“ бил управляван от третото лице помагач М. С. Г., който към тази дата е бил неправоспособен водач. Като пътник в автомобила се е возела М. Д.. К.а, дъщеря на ищците. Участъкът от пътя, на който било настъпило произшествието бил извънселищен трасиран път, свързващ гр. Калофер с Калоферски мъжки манастир „Въведение Богородично“, в участъка му на км 4,8, считано то разклона на връх „Юмрук чал“ в гр. Калофер и извънселищен път гр. Калофер, като участъкът попадал в местността „Бялата река“, в землището на гр. Калофер. Произшествието било настъпило в десен завой, с оглед посоката на движение на автомобила и същият напуснал пътното платно южно от завоя на пътя. В зоната на десен завой водачът М. Г. бил загубил контрол върху управлението на автомобила и напуснал платното за движение в посока юг по хода на движение на лекия автомобил. След напускане на платното за движение, южно от пътя, водачът се бил отклонил от управлението на автомобила, надясно по хода на движение и така автомобилът бил започнал да се движи в посока запад, като по този начин водачът бил направил опит да върне автомобила на платното. С оглед установената разлика в нивата на платното, при напускане на банкета, автомобилът се удря в бетонно покритие, получава се ротация около вертикалната ос по часовниковата стрелка, удря се предната лява гума в ограничителния бордюр, вследствие на това движение и ротация било последвало обръщане на автомобила , като преминава през тавана си, завърта 5 се около вертикалната си ос и пада върху дясната си страна. Прието е, че скоростта на движение е била 62,06 км/ч, като не е съобразена с конкретните пътни условия. Съобразената скорост би била 39,93 км/ч. С оглед заключението на вещото лице, описващ механизма на пътно-транспортно произшествие, съдът е приел, че основната причина е неправомерното поведение на водача на лекия автомобил. Прието е, че в резултат на това возещата се на първата седалка, в дясно, до водача, М. К.а. била изхвърчала от автомобила, който по време на произшествието бил се преобърнал и при установяването му на място бил я затиснал. Причината за смъртта на К.а била тежката черепно-мозъчна травма, изразяваща се с многофрагментни счупвания на черепния покрив и черепната основа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, която травма била причинила оток на мозъка с вклиняване на малко-мозъчните структури и довела до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност.

Въззивният съд е установил, че загиналата е била непълнолетна, само на 17 години, единствено дете на претендиращите. Отношенията на родителите и детето приживе били хармонични, били силно привързани едни към други, с обич и разбирателство. Дъщерята била издигната на пиадестал. Родителите се грижили за нея. С оглед свидетелските показания е прието, че загиналото дете е отраснало в една среда с много уют, топлина и разбирателство, подпомагано да разкрие способностите си. Смъртта на детето е било абсолютен шок за родителите, те трудно понесли загубата, не искали да живеят, трудно обитавали жилището си, където живеели с дъщеря си до произшествието.