Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1193 от 13.03.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 3840/2024
Вид
Определение № 1193
Подписан
13.03.2025
В сила
13.03.2025
Състав
Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев

Цитирани разпоредби

  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 311 · Наказателен кодекс
  • чл. 43, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1193 гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002103840 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Р. Г. и по касационна жалба на В. К. М., подадена чрез процесуален представител адв. П. Б. против решение № 121/18.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 218/2024г. по описа на Апелативен съд – Варна в различни части.

С обжалваната от Прокуратурата на Република България част от въззивното решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 226 от 06.03.2024г. постановено по гр.д. № 2061/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна е постановено друго, с което като краен резултат на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. К. М. с ЕГН [ЕГН] сумата в общ размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 311 от НК по ДП № 122/2019г. по описа на ОД на МВР Варна, за което е бил оправдан с присъда № 14/20.09.2021г. по НОХД № 326/2020г. по описа на РС – Провадия, изменена с решение № 2/10.01.2022г. по ВНОХД № 1234/2021г. по описа на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2022г. до окончателното плащане.

С обжалваната от В. К. М. част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 226 от 06.03.2024г. постановено по гр.д. № 2061/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният от него против Прокуратурата на Република България иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над присъдения размер от 50 000 лева до пълния предявен размер на иска 1 от 250 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 311 от НК по ДП № 122/2019г. по описа на ОД на МВР Варна, за което е бил оправдан с присъда № 14/20.09.2021г. по НОХД № 326/2020г. по описа на РС – Провадия, изменена с решение № 2/10.01.2022г. по ВНОХД № 1234/2021г. по описа на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2022г. до окончателното плащане.

И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение в съответните части поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде постановено решение, в което да се определи обезщетение за вреди в по-нисък размер от присъдения, респ. предявеният иск да се уважи в пълен предявен размер.

Касационният жалбоподател Прокуратурата на Република България поддържа, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Съдът е нарушил принципа на справедливост присъждайки завишен размер на обезщетението за вреди, като е отдал прекомерно значение на професията, изпълнявана от ищеца за сметка на многобройните други обстоятелства сочещи по-нисък интензитет на търпените неимуществени вреди – разумният срок на приключване на наказателното производство; обвинението в извършване на нетежко престъпление; наложената най-лека мярка за процесуална принуда „подписка“; интензивността на процесуалните действия спрямо ищеца като обвиняем и подсъдим; проведените съдебни заседания в първа и въззивна инстанция; липсата на медийно разгласяване на обвинението, както и на данни за възпрепятстване на професионалната реализация на ищеца и на настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните. При това въззивният съд не е изложил мотиви относно значимостта на отделните релевантни обстоятелства към определеното глобално обезщетение за неимуществени вреди, както и такива относно икономическите показатели и стандарта на живот в страната към момента на увреждането.

Сочи, че съдът не е съобразил установеното от свидетелските показания и от заключението на КСМЕ, като в обема на компенсираните вреди е включил и такива, за които ПРБ не следва да отговаря, тъй като са възникнали в резултат на други увреждащи фактори.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация В. К. М., чрез процесуален представител адв. П. Б. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

В касационната си жалба В. К. М. поддържа, че въззивният съд е определил съществено занижен размер на обезщетението, което не съответства на действително претърпените от него неимуществени вреди, не е взел предвид всички конкретни обстоятелства от значение за удовлетворяване на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗЗД. Сочи, че въззивният съд 2 не е отчел, че от обстоятелствата по делото се установява пълен срив на личния, семеен и професионален живот на ищеца в резултат на образуваното срещу него наказателно производство. Омаловажил е доказаните промени в здравословното му състояние, причинени от незаконното обвинение – заключението на комплексната СМПЕ е установило, че воденото наказателно производство е причинило доминираща и непреработена в живота на ищеца емоционална травма, който започнал прием на антидепресанти и седативни медикаменти; получил е психогенен тремор на ръцете, като последиците от преживяното са налице и до днес. Необсъдени от съда са останали обстоятелствата за ефекта на воденото наказателно производство в отношенията му със съпругата – разпада на семейството му и последвалия между тях развод; че незаконното обвинение е накърнило непоправимо професионалната оценка към него в средата, в която живее и работи; било разрушено доброто му име и репутация на нотариус, градени години наред, както и че наказателното преследвало го е злепоставило като професионалист пред неограничен кръг лица, вкл. магистрати от съдебния район на Окръжен съд – Варна, както и адвокати, с които работи, което обосновава по-висок интензитет на понесените вреди.

Отговор по тази жалба не е постъпил от насрещната страна.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ответник и ищец по делото с правен интерес от обжалване на решението в съответните части, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка от касационните жалби е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: с постановление от 25.02.2019г. на прокурор при РП – Варна било образувано ДП № 122/2019г. за извършено престъпление по чл. 311 от НК, а с постановление на разследващ полицай от 25.05.2020г. В. М. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 311 от НК, за това, че на 15.05.2015г. в качеството си на длъжностно лице – нотариус, в кръга на службата си е съставил официален документ – НА № 62, т. 4, рег. № 2485, д. № 355, за продажба на недвижими имоти в землището на [населено място], в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че продавачите на двата земеделски имота, посочени в НА № 62/2015г. – М. И. И. и З. И. А. са собственици – наследници, въз основа на удостоверение за наследници на И. С. И. и декларация с нотариална заверка на подписите от 11.05.2015г. от зам. кмет на [община] И., в която са декларирали, че И. С. Б. и И. С. И. е едно и също лице, техен баща, с цел да бъде използван този документ за доказателство за тези обстоятелства. С посоченото постановление е взета мярка за неотклонение „подписка“. Към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е нотариус, вписан в регистъра на НК на РБ на 13.11.2011г., с район на действие този на Районен съд – Девня. На 30.07.2020г. ответникът е внесъл в съда обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 311 от НК, по който е 3 образувано НОХД № 211/2020г. по описа на РС – Девня. След отводи на всички съдии от състава на РС – Девня, делото е изпратено за разглеждане на РС – Провадия на основание чл. 43, т. 3 от НПК. Пред РС – Провадия е образувано НОХД № 326/2020г., по което са проведени четири съдебни заседания, на които ищецът се е явил. С присъда № 14/20.09.2020г., ищецът е бил признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 311 от НК и оправдан по повдигнатото обвинение поради отсъствие на обективните и субективните елементи от престъпния състав. С определение от 20.09.2021г. е отменена наложената мярка за неотклонение. По протест на прокурор при РП – Провадия е образувано ВНОХД № 1234/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна, по което е проведено едно съдебно заседание, на което ищецът се е явил. На 10.01.2022г. въззивният съд е постановил решение, с което е изменена присъдата, постановено от РС – Провадия, относно основанието за оправдаване на В. М., като е постановено, че деянието не представлява престъпление. Решението е влязло в сила на 10.01.2022г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А. К. М. /сестра на ищеца/ и В. Х. Г.

/общински съветник в ОС – Суворово/, приел за установено, че по повод воденото срещу него наказателно производство ищецът се чувствал притеснен и психически натоварен, доколкото засягало упражняваната от него професия и можело да се отрази на възможността му да издържа семейството си; не можел да спи вечер; провел консулт с психиатър, като предписаните медикаменти, които приемал не довели до облекчаване на състоянието му; при проведени прегледи било установено нарушение на моториката на движение на ръцете на ищеца. След проведеното лечение в клиника в Република Турция, тремора отминал. След започване на производството по делото вече не канели ищеца на събития организирани от Нотариалната камара и на частни събирания на колеги, а ищецът споделил, че присъствието му на такива събития би провокирало у него чувство на срам и неудобство и затова не би ги посетил. Близки колеги и клиенти престанали да го търсят и да се консултират с него по правни въпроси, както това се случвало непрекъснато преди инициираното наказателно производство. Променило се поведението му. От човек с голяма жизненост и чувство за хумор се превърнал в потиснат човек, станал затворен, на семейни събития седял в края на масата и вече не разказвал вицове. Бивша съученичка на свидетелката М. я питала дали брат й е подсъдим и дали е измамник, за какъвто го представят. В квартала, в който живее свидетелката и ищеца се разчуло за наказателното производство и хората коментирали и изказвали мнение, че делото ще срине професионалната кариера на брат й. Свидетелката разбрала от бившата си снаха, че брат й често изпадал в нервни изблици, което според нея довело до допълнителното влошаване на семейните им отношения и до раздялата между съпрузите. От показанията на св. Г. се установява, че след започване на делото много от хората живеещи в населените места в района, в който ищецът упражнявал дейността си и негови клиенти променили отношението си към него, някои не искали да изповядват сделки при него, защото смятали че ще ги измами. Свидетелят Г. научил за обвинението от служител на [община]. При срещите си със свидетеля, ищецът спрял да общува и да се шегува, както го правел преди започване на делото, спрял да говори и да се усмихва.