Определение № 3616 от 28.10.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3616 гр. София, 26.10.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно частно гражданско дело № 20211100508114 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по повод подадено възражение от К.Р.Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****, против заповед за изпълнение на парично задължение от 26.08.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 37314/2020 г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в по реда на чл. 410 ГПК.

Твърди се, че за издадения изпълнителен лист той е разбрал на 27.02.2021 г., когато му е била връчена Покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20217810400176 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ. Заявява, че не е бил надлежно уведомен за заповедта. На посочения адрес не живеел той, а живеели родителите му, а те не били отказвали да получат съобщението, поради което счита, че не е могъл в срок да оспори претенциите на заявителя, като подаде възражение. Счита, че за него срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е изтекъл и заповедта не е влязла в сила. Искането към съда е да отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист, да отмени издадената заповед по чл. 410 ГПК и да се постанови спиране на изпълнението по издадената заповед от 26.08.2020 г.

Ответникът по жалбата „А.**“ ЕООД, редовно уведомен, не взима становище по възражението в законоустановения срок.

Съдът, след като разгледа приложените по делото доказателства и като обсъди съображенията, наведени във възражението по чл. 423 от ГПК, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „А.**“ ЕООД на 1 основание чл. 410 ГПК е поискано издаване на заповед за изпълнение против длъжника К.Р.Я. за сумата 3 406,45 лв., представляваща възнаграждение за периода м.06.2020 г. – м.07.2020 г. по договор за управление и поддръжка на търговско помещение, сключен на 01.01.2017 г., ведно със законна лихва от 14.08.2020 г. до изплащане на вземането, неустойка по чл. 15 от договора в размер 340,65 лв. и 574,94 лв. разноски по делото, а именно: 74,94 лв. – ДТ и 500 лв. възнаграждение за адвокат.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2020 г., СРС, 157 с-в е уважил искането. След извършена служебна справка е било установено, че посоченият в заявлението адрес съвпада с постоянния и настоящ адрес на длъжника, поради което съдът е разпоредил съобщението да се изпрати именно на този адрес. Изпратено е било съобщение до длъжника на постоянния и настоящ адрес, а именно: гр. София, ул. „***** което е било върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 15.09.2020 г., на 22.09.2020 г., на 26.09.2020 г. и на 10.10.2020 г., като на посочения адрес лицето не е намерено, и не е открито друго лице, което да е съгласно да получи съобщението, поради което и на 10.10.2020 г. длъжностното лице е залепило уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата и е пуснал екземпляр в пощенската кутия на сем. Я.и. На 18.02.2021 г. съдът е издал изпълнителен лист въз основа на влязлата на 27.11.2020 г. в сила заповед за изпълнение.

Според разпоредбата на чл. 423, ал. 1 ГПК длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането поради наличието на някоя от хипотезите на чл. 423, ал. 1, т. 1-3 ГПК, може да подаде възражение до въззивния съд, което следва да стане в едномесечен срок от узнаване за заповедта.

Съгласно чл. 47, ал. 1 ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Като взе пред вид изложеното по-горе и данните по ч.гр. д. № 37314/2020 г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в, въззивният съд намира, че на К.Р.Я. надлежно е връчена заповедта за изпълнение, съобразно изискванията на чл. 47 ГПК, пред вид факта, че, тъй като адресатът не е намерен на посочения по делото адрес и не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението, на 10.10.2020 г. е залепено уведомление; изискана е справка за регистрираните постоянен и настоящ адрес на длъжника; изпратено е съобщение на посочения в справката настоящ и постоянен адрес, където лицето не е намерено. В двуседмичния срок от залепване на уведомлението длъжникът не се е явил да получи съобщението за заповедта, поради което и на основание чл. 47, ал. 5 ГПК същото е прието за надлежно връчено. След изтичане на срока за възражение съдът е приел, че заповедта е влязла в сила и е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист. Доводите на жалбоподателя не могат да обосноват нередовност на залепването на уведомлението.

2

Доказателства в обратна насока не бяха събрани. С оглед на това съдът намира, че доводите на длъжника за наличието на предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК са неоснователни.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което подаденото възражение не следва да се приема.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражението на К.Р.Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****, против заповед за изпълнение на парично задължение от 26.08.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 37314/2020 г. по описа на СРС, ГО, 157 с-в по реда на чл. 410 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3