Определение № 594 от 11.08.2026, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 380/2026
- Вид
- Определение № 594
- Подписан
- 11.08.2026
- В сила
- 11.08.2026
- Състав
- Кремена Големанова, Габриела Бойкова Илиева, Диян Димитров Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.33, ал.2 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 594 гр. Габрово, 11.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кремена Големанова
Членове:
Диян Д. Атанасов
Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500380 по описа за 2026 година
Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Разпореждане рег.№2758/29.05.2026г. постановено по ч.гр.д. №487/2026г. от РС Дряново, с което изцяло е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника И. И. И. за присъждане на сумата от 727,47евро – главница; 168,20евро – договорна лихва за периода 20.03.2024г. - 05.11.2024г.;
212,54евро –неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 265,58евро –неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси; 255,65евро – такса, 51,83евро –мораторна лихва и сторените по делото разноски
В жалбата се твърди, че заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, за което цитира и съдебна практика. С промените в процесуалния закон от 2019г. е дадено правомощие на съда само да извърши преценка дали искането се основава на неравноправни клаузи, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката на валидността на сделката поради нарушение на закона или на добрите нрави.
Излага се становище, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършена именно такава преценка. Излагат се подробни доводи относно действителността на договора и спазването на законовите разпоредби на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК. Подробно се излагат мотиви за законосъобразност на определеното ГПР, както и възнаградителната лихва и лихвите за забава. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.
Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ 1
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И. И. И. за присъждане на 727,47евро – главница; 168,20евро – договорна лихва за периода 20.03.2024г. - 05.11.2024г.; 212,54евро –неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 265,58евро –неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси; 255,65евро – такса, 51,83евро –мораторна лихва и сторените по делото разноски За да остави без уважение подаденото заявление заповедния съд приел, че след указания на съда заявителят е посочил, че за периода от 20.09.2022г. до 20.03.2024г. са извършени плащания в общ размер от 1528,67евро. Съгласно договора на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 2200лв., който следва да бъде върнат на 36 месечни вноски в размер от 107.13лв., или общо 3856.69лв. в срок до 20.08.2025г. Посочен е ГЛП от 41,00 % и ГПР – 48.55 %, без да са посочени конкретно разходите, взети в предвид при изчисляването му. В т.VI от договора – Поискани и закупени допълнителни услуги е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги “Фаст“ на стойност 880лв. и „Флекси“ на стойност 1100лв., като страните са се съгласили възнаграждението за закупените допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на кредита, на равни месечни вноски в размер на 55лв., добавени към месечните вноски за погасяване на кредита. Така общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлиза общо на 5836.69лв., а размерът на месечната вноска на 162.13лв. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, в заповедното производство съдът следва служебно да прецени дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая вземането произтича от договор, по който кредитополучателят е физическо лице, което ползва кредита извън рамките на своята търговска или професионална дейност, потребител е по смисъла на ЗЗП и се ползва от защита относно неравноправните клаузи в договора.
Неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. На първо място съгласно разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай услугата “Фаст“ се изразява в право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а “Флекси“ - в право на промяна на погасителния план. И двете “услуги“ касаят усвояването и управлението на кредита, поради което кредиторът не може да претендира отделно възнаграждение за тези “услуги“, което представлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК. Освен това изобщо не става ясно как е формирана цената на тези “услуги“. Доколкото се касае за еднотипни договори за паричен заем, изготвени при общи условия, върху чието съдържание потребителят не може да влияе, не може да се приеме, че клаузата на т.VI е индивидуално договорена по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. На следващо място съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати В конкретния случай въпреки, че плащането на възнаграждението за двете “услуги“ е включено в общия дълг и месечните вноски в погасителния план още към датата на сключване на договора и е било известно на кредитора, като разход по кредита, който потребителят трябва да заплати, същото очевидно 2 не е отразено като разход при формирането на посочения в договора ГПР от 48.55%. И без специални математически знания е видно, че при главница от 2200лв., договорна лихва в размер на 1656.69лв. и възнаграждение за двете “услуги“ в общ размер от 1980лв., представляващо 90% от главницата, ГПР ще бъде значително завишен и освен, че ще надхвърли максимално допустимия размер на ГПР, е и грешно посочен. СЕС последователно поддържа в практиката си, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. В т.55 от решение по дело C-714/22 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него. С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно §1, т.1 ЗПК представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, при която потребителят е длъжен да върне само онова, което е получил по договора съгласно чл.23 ЗПК. Съдът е длъжен и в заповедното производство служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.22 ЗПК и да прилага последиците на чл.23 ЗПК, но само ако самото нарушение е видно от самия договор и общите условия към него.
Вземанията, произтичащи от такива договори не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно. В този смисъл и Определение от 17 януари 2023г. по дело C-379/21 на СЕС.
Поради изложеното съдът намира, че Договор за потребителски кредит №40011313984/11.08.2022г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК и съгласно чл.23 ЗПК на връщане подлежи само непогасената главница, т.е. чистата стойност на кредита, като кредитополучателят не дължи лихви, такси или други разходи по кредита. Съобразно посоченото в договора реално предоставената като кредит сума е в размер на 1124,84евро/2200лв., като са постъпили плащания в общ размер от 1528,67евро, т.е. повече от дължимата главница, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане.
В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват нищожни поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Съгласно чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да договаря условия, при които, освен обявената договорна лихва, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.
Услугата „Фаст“, която се определя като приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не става ясно от приложения договор каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и има ли друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.
Разпечатката съдържа 22 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44dd4049-af9d-4237-aad1-6127e7cb6b32