Решение № 2726 от 05.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2726 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Д. К. Демирев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100508753 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 68753/10.07.2024 г., депозирана от длъжника Д. Т., ЕГН:

********** по изп. дело № 20248510401125 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ срещу отказ, обективиран в съобщение с изх. № 33140/ 29.05.2024 г., с което ЧСИ е отказал да намали приетите разноски по изпълнението.

В жалбата се твърди, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по изпълнителни дела съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 НМРАВ възлиза на 200.00 лв. Оспорва дължимостта на данък добавена стойност върху възнаграждението, като излага, че е необходимо адвокатът да е регистриран но ЗДДС, както и да е издадена фактура, включваща данъчна основа и ДДС в размер на 20%, каквато в настоящия случай липсва. Изтъква, че във всеки свой акт съдебният изпълнител посочва различен размер на предоставената правна помощ, като според поканата за доброволно изпълнение са дължими 242,60 лв., а в приложеното към нея постановление адвокатското възнаграждение е определено в размер на 240,00 лв., като не става ясно каква е причината за това стойностно разминаване. На второ място твърди, че приетите разноски по изпълнението, представляващи обикновени такси, се явяват прекомерни, необосновани и несъразмерни. Счита, че начислената такса по т. 2 от ТТРЗЧСИ се явява недължима. Сочи, че от материалите по изпълнителното дело може да се направи обоснован извод, че съдебният изпълнител не е извършил пълно имуществено проучване, а отделни справки, в частност - за наличие на актуално трудово правоотношение и за открити на мое име банкови сметки. В подобни хипотези приложима била таксата по т.

1

3 от ТТРЗЧСИ, съгласно която за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 6.00 лв. с ДДС. Изразява становище за прекомерност на трите начислени такси по т. 9 от 1 IРЗЧСИ за наложени запори върху трудовото му възнаграждение и върху вземанията към „Обединена българска банка“ АД и „Айкарт“ АД, както и начислената такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24.00 JIB. Сочи, че са налице две различни суми относно пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като в постановлението за разноски последната възлиза на 38.11 лв., а в обжалвания акт- 5 638,24 лв. Възразява, че дори и при наличието на техническа грешка при изписването й в съобщението, определеният размер от 38,11 лв. отново е в разрез с раздел 1. т. 26, забележка 4 от ТТРЗЧСИ, тъй като в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, в т. ч. и адвокатското възнаграждение, а посочената такса се определя единствено на базата на задължението обективирано в изпълнителния лист. В тази връзка сочи, че при задължение в размер на 75 лв. стойността на таксата по т. 26 следва да възлиза на 12,00 лв. с вкл. ДДС.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен отказа на ЧСИ като намали размера на приетите за принудително събиране разноски.

Взискателят ЗД „ законоустановения срок.

Бул

Инс"

АД, не е депозирал писмено становище в

В мотивите, с които ЧСИ е изпратил въззивната жалба на съда, се обосновава становище за нейната неоснователност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20248510401125 е образувано въз основа на изпълнителен лист за сумата от 75 лв., издаден на 02.08.2023 г. от Софийски районен съд на основание съдебно решение по гр. д. № 23685 от 2022 г. по описа на Софийски районен съд. 156 с-в, по молба на взискателя ЗД „ Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482 срещу длъжника Д. Д. Т.. ЕГН ********** за събиране на парично задължение.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя ЗД „Бул Инс“ АД и адв.

Г. с предмет процесуално представителство по изпълнително дело, като е договорено възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС, за което е посочено, че е заплатено в брой.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника покана за доброволно изпълнение, с която на длъжника се дава двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си.

По делото са постъпили 2 бр. възражения от длъжника №37103/11.04.2024 г. и №42988/25.04.2024, с които длъжникът е поискал намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от 50 лв., както и на пропорционалната 2 такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ, както и на обикновените такси по т. 2, т. 09 и т. 31 ТТРЗЧСИ.

От взискателя е постъпило становище по възраженията, с което се противопоставя на същото.

Постановен е отказ, обективиран в съобщение с изх. № 33140/ 29.05.2024 г.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК.

Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По процесното изпълнително дело първоначално претендираните разноски за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на 240 лева, като с обжалваното разпореждане е отказано да бъде намалено. С депозиране на частната жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да намали разноските, длъжникът по изпълнителното дело цели намаляването им до сумата от 200 лв., като счита, че само тази сума е дължима по посочените във въззивната жалба съображения.

Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, 3 когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В конкретния случай обаче адвокат Г. не е представил доказателство, че е регистриран по ДДС, поради което ДДС не следва да се начислява.

Длъжникът в изпълнителното производство следва да заплати и таксите за наложените три запора- върху трудовото възнаграждение, вземанията към „Обединена българска банка“ АД и „Айкарт“ АД, или общо 54 лв., доколкото съдебният изпълнител на база оправомощаването по реда на чл. 18 ЗЧСИ и извършените справки, е извършил преценка, че налагането на запорите би бил най-бърз и най- ефективен способ за събиране на дължимите суми.

Дължима се явява и начислената по т. 2 ТТРЗЧСИ такса в размер на 60 лв. с ДДС, тъй като видно от изпълнителното производство са извършени редица справки: справка в ГРАО, справка за наличието на трудови договори, за осигурител, за пенсия, справка в Агенция по вписванията по партидата на физическото лице, справка в регистъра, воден от БНБ за наличието на банкови сметки.

Съдът намира за недължима обаче определената обикновена такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. Съгласно Забележка към т. 31 „Допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството“. Такива документи не се съдържат в кориците на делото, от същото не става ясно за какво изобщо са начислени, поради което не следва да се възлагат в тежест на длъжника.

По отношение дължимата пропорционална такса на първо място следва да се отбележи, че самият съдебен изпълнител уточнява, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ възлиза на 38.11, а не за 5638.24 лв., както е посочено в обжалвания акт, като последното е техническа грешка и именно от сумата 38.11 лв. следва да се изхожда при преценката за редуциране.

Настоящият състав счита, че база за определянето на пропорционалната такса по т. 26 следва да е сборът от всички подлежащи на принудително събиране суми с изключение на тези, които изрично са посочени в ТЗЧСИ като неформиращи тази основа, а именно авансовите такси съгласно заб. 4 към т. 26 от ТЗЧСИ. Това е така, тъй като таксата по т. 26 е резултативно възнаграждение за съдебния изпълнител за вложените усилия за събиране на парични суми без значение правното основание за тяхната дължимост. Ето защо базата се формира от сбора на присъдените с изпълнителния лист суми, както и разноските за правна защита в изпълнителното производство, както е приел и съдебният изпълнител, но съобразно редуцираното адвокатско възнаграждение, изчислена по този начин, таксата по т.

26, възлиза на 33.27 лв., до който размер следва да се намали.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд,

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановен отказ за редуциране на приети разноски по изп. дело № 20248510401125 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, обективиран в съобщение с изх. № 33140/ 29.05.2024 г., в частта, с която ЧСИ е отказал да намали приетите разноски по изпълнението, както следва: 1/ адвокатско възнаграждение в полза на взискателя ЗД „Бул Инс“ АД до сумата от 200 лв.; 2/ определената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ до сумата от 33.27 лв.; 3/ определената като дължима обикновена такса по т. 31 в размер на 24 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, дължимото от Д. Т., ЕГН: **********, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело № 20248510401125 по описа на ЧСИ П., от 240 лв. на 200 лв., както и дължимата от същия пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ от 38.11 лв. на сумата от 33.27 лв.

ОТМЕНЯ определената като дължима от Д. Т., ЕГН: ********** обикновена такса по т. 31 ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5