Решение № 644 от 23.01.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7869/2019
- Вид
- Решение № 644
- Подписан
- 23.01.2020
- В сила
- 22.12.2020
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА, КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 -чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.3 пр.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.01.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №7869 по описа на 2019 година , за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7869/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби :
- на М.Н.М. ЕГН ********** *** срещу решение
№83121 от 03.04.2019 г по гр.д.№68481/18 г на СРС , 34 състав ; в частта , в която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да се осъди П.на РБ да му заплати разликата над 5000 лева до предявения размер от 25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№6027/11 г на СРС , НО , 103-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 06.08.2018 г до окончателното заплащане на сумата ;
- и по въззивна жалба на П.на РБ срещу посоченото решение на в СРС , но в частта , в която ПРБ е осъдена да заплати на М. на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ сумата от 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№6027/11 г на СРС , НО , 103-ти състав ; ведно със законната лихва считано от 06.08.2018 г до окончателното заплащане на сумата
Въззивникът М. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част / , тъй като определеното обезщетение е занижено . Не са взети предвид наложилите се 17 броя съдебни заседания пред СРС , НО , на които е трябвало да се явява и да прави разходи . Наказателното преследване е продължило цели 11 години и ищецът е претърпял големи болки и страдания – много се разстройвал , влошило се здравословното му състояние и се променило отношението на близки и познати .
Въззивникът П.на РБ излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от нея част / , тъй като наказателното преследване е от момента на привличане като обвиняем – 19.07.2010 г , а не от 20.03.2007 г , защото производството е образувано срещу неизвестен извършител . По процесният иск продължителността на наказателното преследване е само един от критериите за определяне на обезщетението , а за забавено правосъдие ищецът разполага с отделен иск .
Досъдебното производство е завършено в разумен срок , а е забавена съдебната фаза в която П.няма решаващи функции. Не са доказани болки и страдания и определеното обезщетение от 5000 лева е завишено .
М.М. е подал писмен отговор , в който оспорва жалбата на П.на РБ . Действително на ищеца е повдигнато обвинение на 19.07.2010 г, но е задържан за 24 часа на 20.03.2007 г и е дал обяснения на същата дата .
Обвиненията са били за тежко умишлено престъпление и са продължили цели 11 години . В отговора се повтарят отново доводите от въззивната жалба на М. .
ПРБ не е подала отговор на жалбата на М.
.
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 16.04.2019г и на 15.04.2019 г и е е обжалвано в срок съответно на 30.04.2019 г и на 23.04.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи частично иска СРС е приел следното .
С постановление от 19.07.2010г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 1173/2010г. по описа на 01 РУ „П” – СДВР за това, че 20.03.2007г. около 01.00 ч. в гр.София ж.к.Яворов , от колекторна шахта, находяща се между бл.106 и бл.107 в съучастие с други лица като съизвършител, чрез използване на неустановено по делото техническо средство е направил опит противозаконно да отнеме чужди движими вещи – многожилен кабел тип Т. 600х2х0,6 с дължина 50 метра, със стойност за метър линеен 33.00 лева, или всичко на обща стойност 1650.00 лева от владението на БТК – АД без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по независещи от него причини /задържан на място от полицейски служители на 01 РУ „П” – СДВР/ – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.
С постановлението спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка”. Извършените процесуално – следствени действия на досъдебна фаза включват – разпит на свидетели, назначаване на съдебно-оценителна експертиза, както и събиране на писмени доказателства. На 31.03.2011г. – 8 месеца след привличането на ищеца като обвиняем е внесен в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 6027/2011г. по описа на СРС, 103 с-в.
От приложеното НОХД № 6027/2011г. по описа на СРС, 103 с-в се установява, че на 21.02.2017г. първоначално спрямо ищеца е била постановена оправдателна присъда, която впоследствие е била потвърдена с Решение № 882/06.08.2018г. по ВНОХД № 2482/2018г. по описа на СГС, НО, XIV възз. състав, влязло в сила на 06.08.2018г.
Съгласно
ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. В задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС ; решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС ; решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
СРС е приел , че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се установяват както от показанията на свидетелите И.Г.и Я.К., така и от въведената с цитираната задължителна практика на ВКС, житейска презумпция, доколкото ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които не се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи. В тази връзка от показанията на разпитаните по делото свидетели И.Г.и Я.К.се установява, че в периода от 2007г. /ищецът реално е бил привлечен като обвиняем с Постановление от 19.07.2010г./ и към момента на разпита им ищецът е преживял и продължава да преживява редица негативни емоции, изразяващи се в притеснение от постановява на осъдителна присъда, понижено самочувствие, дискомфорт, липса на апетит, постоянен страх, притеснение, високо кръвно налягане, необходимост от хоспитализиране в болнично заведение, поради повишеното кръвно налягане. По отношение на последните няма представени каквито и да било медицински доказателства за действителната им поява в периода на образуваното наказателно производство.
Според
СРС искът се явява доказан по своето основание и следва да се определи обезщетение за неимуществените вреди по справедливост . Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС 4/68г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл. чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ константната практика на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., I. г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
В тази връзка следва да се изтъкне обстоятелството, че обвинението по 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, доколкото законодателят е предвидил лишаване от свобода от 1 до 10 години, което следва да се отчете като обстоятелство, водещо до увеличаване на интензитета на негативните емоции на жалбоподателя.
Нарушено е изискването за разумен срок на наказателното производство. В конкретния случай се установява, че обвинението е било повдигнато срещу едно лице, за едно деяние, по квалифициран състав на престъплението за което е повдигнато обвинение, налице са усложнения в наказателния процес от фактическа и правна страна /обвиняемите са трима на брой, досъдебното производство първоначално е образувано срещу неизвестен извършител като един свидетел по делото е бил обявен за общодържавно издирване, а друг свидетел не е открит на посочените по делото адреси/, като продължителността на делото е била повече от 11 години, от която – 4 години досъдебно производство /следва да се отчете обстоятелството, че 8 месеца след привличането на ищеца като обвиняем е внесен в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 6027/2011г. по описа на СРС, 103 с-в/, която с оглед броя и естеството на извършените действия по разследване се явяват дълъг период от време; 6 години съдебно производство по НОХД № 6027/2011г. по описа на СРС, 103 с-в, което е приключило в рамките на 11 съдебни заседания и около 1 година и 6 месеца съдебно производство по ВНОХД № 2482/2018г. по описа на СГС, НО, . През целия този период ищецът се е намирал под угрозата от реализиране на най-тежката форма на наказателна репресия – а именно налагане на наказание лишаване от свобода.
СРС е приел , за неоснователно е направеното с отговора на исковата молба възражението за съпричиняване на ПРБ /чл. 5 ЗОДОВ/
. Съгласно ТР № 3/2005 по т. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл – обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В конкретния случай по делото не се установяват обстоятелства, а П.и не сочи конкретни такива, които да могат да обусловят извод, че ищецът е бил единственият каузален фактор или е допринесъл за повдигане на незаконното уволнение и за претърпените от него вреди.
Разпечатката съдържа 43 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44dc88e0-514c-477b-94f2-3d0a7c5c9612