Решение № 1576 от 10.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. Варна, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110112716 по описа за 2022 година

Производството е образувано по подадена искова молба от А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която срещу ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, е предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. /сто лева/, част от сумата 3 493,58 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, лява и дясна лайсна на преден капак-хром, решетка с хром рамка PVC “Бъбрек“-дясна, решетка с хром рамка PVC „Бъбрек“-лява на собствения на ищеца лек автомобил *, с рег. № *, причинени в резултат на настъпило на 17.07.2022 г. в гр. *, ул. „*“ № *, ПТП по вина на водача на лек автомобил ** с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /21.09.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението. В съдебно заседание е допуснато изменение на иска чрез увеличаването му до размера от 3 493,58 лв.

В исковата молба ищецът А. К. Д. твърди, че на 17.07.2022 г. около 14,00 ч. в гр. * при потеглянето си водачът на лек автомобил * с рег. № *, извършвайки маневра назад, е блъснал със задната си част предната част на паркирания зад него автомобил *, с рег. № *, собственост на ищеца. Сочи, че за ПТП е съставен двустранен протокол, в който като виновен е посочен водачът на лек автомобил * с рег. № *– *. Излага, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, която е била действаща към датата на събитието. Сочи, че на 18.07.2022 г. е уведомил застрахователя за събитието, извършен е оглед на автомобила, изготвен е снимков материал и е съставен опис на щетите, които подробно описва. Излага, че не е получил полагащото му се застрахователно обезщетение, което счита, че е в общ размер на 3 993,62 лв., а не в размер на сумата от 500,04 лв., която му е била изплатена. Поради тази причина предявява и настоящия частичен осъдителен иск за сумата от 100 лв. Моли за осъждане на ответника и за присъждане на разноски.

Ответникът ЗД „*“ АД подава отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно 1 отношение към датата на събитието, настъпилото ПТП и изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 500,04 лв. на 15.08.2022 г. Намира претендирания от ищеца размер на обезщетението за завишен, като излага подробни съображения в тази насока. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът не се явява, но подава молба, с която поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

Представено е свидетелство за регистрация на лек автомобил *, с рег. № *, от което е видно, че ищецът е вписана като собственик на същия.

Установява се от представения двустранен констативен протокол, че на 17.07.2022 г. в 14,00 ч. е настъпило ПТП в гр. Варна между водачите на автомобил *, с рег. № * и автомобил * с рег. № *. Като виновен е посочен водачът на автомобил *, който е ударил паркирания автомобил на ищеца в предната част.

Ищецът е уведомил застрахователя, за което е съставен опис-щета, в който са описани като увредени детайли – облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, преден капак, лайсна преден капак-хром, решетка с хром рамка PVC “Бъбрек“ – дясна, решетка с хром рамка PVC “Бъбрек“ – лява. За щетата на 15.08.2022 г. е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 500,04 лв. Ищецът е представил оферта от М Кар Варна за ремонтиране на щетите в размер на 3 993,62 лв. с ДДС.

От първоначалното и допълнителното заключения на вещото лице по назначената съдебна авто-техническа експертиза се установява, че при съпоставяне на механизма на произшествието, снимковия материал, двустранен констативен протокол за ПТП и установените увреждания, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди по автомобила и е възможно същите да са причинени по описания начин, като реалният и възможен механизъм за настъпване е пряк контакт между две превозни средства, спрели едно зад друго, като предното превозно средство извършва маневра с движение на заден ход и удря спрялото зад него второ превозно средство. Приема описаните увреждания, като общата стойност на щетите на процесния автомобил по средни пазарни цени е 1 938,66 лв. Средната пазарна стойност без да се включват оторизирани сервизи е 1 495,86 лв., а по методиката на застрахователя е в размер на 840,17 лв. Общата стойност на увредените части, подмяната им с оригинални части, както и ремонтирането им в официален сервиз на марката БМВ е на стойност 3 993,62 лв.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

За успешното провеждане на иска ищцата е следвало да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние (механизма на настъпване на ПТО), виновно причинено от водача на л.а. марка „Опел Инсигниа“, с рег. № В 6997 ВТ, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищцата в заявения размер. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на претърпените вреди, или да докаже релевираните правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение /вкл.

2 възражението за съпричиняване/.

Между страните няма спор, че е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил * с рег. № *, валидна към датата на ПТП, настъпило на 17.07.2022 г. в гр. Варна, между ответника и застрахования при него водач, последният от които е виновен за настъпване на застрахователното събитие; че ищецът е уведомил застрахователя, както и че по повод застрахователното събитие е заведена застрахователна претенция, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 500,04 лв.

Спорен по делото е въпросът - В какъв размер следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.

Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т.е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.

От заключението на вещото лице се доказа, че средната пазарна стойност на частите и труда за възстановяване на автомобила е 1 938,66 лв., като е взел предвид оторизирани и неоторизирани сервизи, оригинални и алтернативни части. Застрахователят е заплатил на ищеца сумата от 500,04 лв., като е останала дължима сумата от 1 438,62 лв.

Не следва като средна стойност да се приема сумата от 3 993,62 лв., доколкото същата съставлява необходимата сума за ремонт на автомобила с оригинални части в официалния сервиз на марката, която цена е възможно най-високата за възстановяване на автомобила и би довела до неоснователно обогатяване на ищеца, доколкото автомобилът е в експлоатация 18 години и не е наложително отремонтирането му в официален сервиз.

Отговорността на застрахователя се простира до там, че той дължи възстановяване на действително претърпените вреди, като за база следва да се вземе средната пазарна стойност, която включва цени за части и труд във всички сервизи, а не само в официалния.

Действителната му стойност е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При автомобил с експлоатация от 18 г. закупуването на нови оригинални части и отремонтирането в официален сервиз не съставлява закупуване на имущество със същото качество, а такова каквото би било при чисто нов автомобил.

С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен до размера на сумата от 1 438,62 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба, като за разликата над тази сума до претендираните 3 493,58 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят съразмерно с уважената и 3 отхвърлената част от иска. Ищецът е претендирал и е представил доказателства за сторени разноски в размер на 140 лв. държавна такса, 330 лв. депозит за вещо лице и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Ответникът е претендирал и е представил доказателства за 100 лв. депозит за вещо лице и 600 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да се приеме за неоснователно, доколкото претендираното от него възнаграждение надвишава претендираното от ищеца. И двете възнаграждения не надвишават минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ. В полза на ищеца се следва сумата в размер на 399,44 лв. разноски, а в полза на ответника сумата в размер на 411,75 лв. След съдебна компенсация ищецът остава задължен за разноски в размер на 12,31 лв., за които следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 1 438,62 лв./хиляда четиристотин тридесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак, лява и дясна лайсна на преден капак-хром, решетка с хром рамка PVC “Бъбрек“-дясна, решетка с хром рамка PVC „Бъбрек“-лява на собствения на ищеца лек автомобил *, с рег. № *, причинени в резултат на настъпило на 17.07.2022 г. в гр. *, ПТП по вина на водача на лек автомобил * с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /21.09.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 2 054,96 лв.