Решение № 194 от 13.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Пловдив, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария П. Шишкова

Членове:

Миглена Р. Маркова

Силвия Люб. Алексова при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Димитър Ангелов Молев (ОП-Пловдив) като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300601301 по описа за 2021 година С Присъда № 105/29.05.2020 г., постановена по НОХД № 5598/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, подсъдимият П. В. Н. е признат за невиновен в това, за периода от м. февруари 2017 г. до м. август 2019 г. включително, в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение № 2402/22.06.2011 г., влязло в сила на 16.07.2011 г. на Районен съд – гр.

Пловдив, III-ти бр. състав, да издържа свой низходящ – малолетното си дете Н.П.Н., с ЕГН **********, на месечна издръжка в размер на 500 лв., съзнателно да не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 31 /тридесет и една/ месечни вноски по 500 лв., всичко на обща стойност 15 500 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК, е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Срещу така постановения съдебен акт, е постъпил протест от Районна прокуратура – гр. Пловдив, с който се твърди неправилност. Иска се Присъдата да бъде отменена изцяло, като вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, както и да бъде осъден да заплати сторените в производството разноски.

Към протеста е постъпило и допълнително изложение с подробни съображения, в подкрепа на направеното искане. Твърди се, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на доказателствата по делото, като въз основа на това е 1 достигнал и до неправилния правен извод за невинността на подс. Н.. Сочи се, че съдът незаконосъобразно е приел, че подсъдимият е надвишил сумата по дължимите от него месечни вноски за издръжка на детето, като е игнорирал показанията на свид. П. и по-конкретно твърденията й, че голяма част от надвнесената от подс. Н. сума, е била изразходвана за личните му нужди, както и за разходи на фирмата му. Изтъква се, че през инкриминирания период подсъдимият е заплатил само една вноска в размер на 500 лв., като заплатените от него суми в по-ранен период не следва да се „прихващат“, доколкото подс. Н. е изпълнявал морално и човешко задължение към детето си.

По подадения протест, е образувано ВНОХД № 1443/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, като въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и вместо това е признал подсъдимия Н. за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е наложил наказание „пробация“, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от осем месеца. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Присъдата на ПОС е обжалвана пред Върховния касационен съд от защитника на подсъдимия – адв. З., с искане за отмяна и постановяване на нова – оправдателна присъда. В жалбата и в допълнението към нея, са изложени доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. С Решение № 78/04.06.2021 г., постановено по н. д. № 283/2021 г. по описа на ВКС, Присъдата, постановена по ВНОХД № 1443/2020 г. по описа на ПОС, е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Съставът на Върховния касационен съд е приел, че при постановяване на съдебния си акт, ПОС не е изпълнил задължението си за изграждане на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, поради което част от правните изводи за осъществен състав на престъпление по чл. 183, ал.

1 от НК, почиват на предположения.

Предмет на настоящото въззивно производство е Присъдата на първостепенния съд, протестирана от Районна прокуратура – гр. Пловдив, с която подс. Н. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на държавното обвинение заявява, че не поддържа така подадения от РП – Пловдив, протест. Излага съображения относно това, че Присъдата на първостепенния съд е правилна и законосъобразна, доколкото възприетата от съда фактология, кореспондира със събраните в първоинстанционното и в предходното въззивно производство доказателства. Твърди, че в случая не е осъществен състав на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, доколкото подсъдимият е заплатил предварително дължимата издръжка на своя низходящ.

Подсъдимият Н. и защитникът му – адв. З., сочат, че повдигнатото обвинение е несъставомерно от обективна и от субективна страна, като в тази връзка искат първоинстанционната Присъда да бъде потвърдена.

2

Пловдивският окръжен съд, в настоящия съдебен състав, след като обсъди приложените по делото доказателства, съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и дадените указания в Решение № 78/04.06.2021 г., постановено по н. д. № 283/2021 г. по описа на ВКС относно приложението на закона, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. В. Н. е роден на ******** г. в гр. ********, живущ в ****, ***, български гражданин, разведен, с висше образование, неработещ, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Н. и свидетелката В.П. сключили граждански брак на **** г., като на **** г., се родил синът им Н.П.Н..

С Решение № 2402/22.06.2011 г. на Районен съд – гр. Пловдив, постановено по гр.д. № 3641/2011 г. по описа на съда, влязло в сила на 16.07.2011 г., бракът между подсъдимия и свид. П., бил прекратен. С Решението, подс. Н. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 500 лв., на своя низходящ – малолетния си син Н.Н., чрез неговата майка и законен представител – свид. П..

След постановяване на съдебното решение, подсъдимият започнал да плаща редовно месечната издръжка на детето си в размер на 500 лв., като за периода от 27.06.2011 г. до 20.12.2016 г. включително, както и на неустановена дата през месец февруари 2018 г., заплатил парична сума в общ размер на 33 750 лв. През посочения период /27.06.2011 г. – 20.12.2016 г./, подс. Н. заплащал и допълнително суми, също в размер на 500 лв. за всеки текущ месец, в общ размер на 33 250 лв., като съгласно отразеното в оформените разписки, приобщени в хода на досъдебното производство, основанието за така заплащаните суми, било „допълнително за издръжка“.

По този начин, в периода от 27.06.2011 г. до месец февруари 2018 г., подсъдимият заплатил суми по задължението си за издръжка по отношение на сина му Н.Н., в общ размер на 67 000 лв.

Същевременно, от момента на влизане в сила на Решение № 2402/22.06.2011 г. на Районен съд – гр. Пловдив, III-ти бр. състав, постановено по гр.д. № 3641/2012 г., до края на инкриминирания период, общият дължим размер на всички задължения за издръжка бил 49 250 лв., като същият е по-малък от сумата от 67 000 лв., платена по задължението за издръжка от страна на подсъдимия Н. в периода от 27.06.2011 г. до месец февруари 2018 г.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебносчетоводна експертиза с поставени въпроси относно размера на платените и неплатените вноски за месечна издръжка на детето Н.Н., за периода от 16.07.2011 г. до датата на изготвяне на експертното заключение.

Назначена е и е изготвена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, 3 отново касаеща платените и неплатените вноски за месечна издръжка на детето Н.Н. и отново за периода от 16.07.2011 г. до момента на изготвяне на експертното заключение.

Според заключението на изготвената в хода на разследването, съдебнопочеркова експертиза, подписите, поставени на мястото на „Получил сумата – В.В.П.“ върху разписките за получени за издръжка пари, вероятно не са изпълнени от лицето В.В.П..

С Постановление от 22.01.2019 г., е назначена и изготвена тройна съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение /кредитирано с доверие от първия съд/, се установява, че горепосочените подписи са изпълнени от лицето В.В.П..

В хода на съдебното следствие е назначена и изготвена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, доколкото съдът е приел, че изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза /изготвена на 02.04.2019 г./ и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /изготвена на 27.06.2019 г./, не обхващат целия инкриминиран период. Според заключението на така изготвената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, ценено с доверие от съда, размерът на платените вноски по задължението за месечна издръжка на детето Н.Н. за периода 16.06.2011 г. – до месец август 2019 г. включително, е 67250 лв., като не са налице неплатени вноски за периода от 16.06.2011 г. до месец август 2019 г., включително.

Вещото лице е отговорило, че задължението на подсъдимия Н. в инкриминирания период, е изпълнено с вноски от разписки за получена издръжка с начална дата 15.04.2014 г., до вноски с разписки за получена издръжка от дата 21.07.2015 г. – крайна дата на издължаване на задължението за инкриминирания период.

Първостепенният съд е приел заключенията на всички експертизи, като е посочил, че не кредитира заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи по отношение на въпроса – кога и в какъв размер са заплатени задълженията за издръжка от страна на подсъдимия, доколкото според съда, този въпрос по съществото си е правен, а не счетоводен.

Заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза също не е ценено от първия съд, тъй като е констатирано, че при изслушването си в съдебно заседание, самото вещо лице, изготвило заключението, не поддържа същото, тъй като твърди, че при изготвянето му не е бил наличен достатъчно сравнителен материал в оригинал.

Съдът е кредитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели П. и К., както и обясненията на подс. Н..

При тези установени фактически положения, първостепенният съд е достигнал до извода, че със своите действия подсъдимият не е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че от момента на възникване на задължението на подсъдимия за заплащане на издръжка на своя низходящ до края на 4 инкриминирания период, общият дължим размер на всички задължения за издръжка е 49 250 лв., като същият е по-малък от сумата от 67 000 лв., платена от страна на подсъдимия. Съдът е аргументирал, че подсъдимият е заплатил вноските, предмет на обвинението, още преди началото на инкриминирания период, сочен от прокурора, като в този смисъл е изтъкнал, че не съществува пречка паричното задължение, с предмет – заплащане на издръжка, да бъде изпълнено и преди настъпване на падежа. Според първия съд, предварителното плащане се установява от приложените в досъдебното производство разписки, в които е отразено, че платените суми са „допълнително за издръжка“, като изпълнението на задължението преди настъпване на падежа, по никакъв начин не нарушава правото на низходящия да бъде издържан.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие, при предходното разглеждане на делото, са събрани писмени доказателства относно имущественото състояние на подсъдимия през инкриминирания период, които са прочетени и приети по настоящото въззивно производство.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед приобщените доказателства при предходното разглеждане на делото от въззивната инстанция, във възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка, се налага да се внесат допълнения и промени, както следва:

С Решение от 21.04.2017 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, потвърдено с Решение от 26.04.2017 г. на Апелативен съд – гр. Пловдив, Дружеството „***“ ООД, на което подсъдимият бил ****, било обявено в несъстоятелност.