Решение № 341 от 29.12.2025, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Габрово, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20254200500498 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение №242/09.06.2025г. по гр.д.№1070/2023г. на РСГаброво, с което е признато за установено по иска на ******, представлявана на основание чл. 24, ал. 12 от ЗСПЗЗ от К.М.В.- Министър на земеделието и храните, против И. Г. Г., ЕГН**********, от гр. Дряново, че ****** е собственик на Поземлени имоти с идентификатори с № *** с площ 2818 кв. м. и № *** с площ 1163 кв.м. по КККР на **********, описани в актове за частна държавна собственост с №№ 3701 и 3702 от 20.04.2023г., утвърдени от областния управител на Област Габрово, вписани в Службата по вписвания гр. Габрово на 21.04.2023г. с вх. peг. №№ 1007 и 1008, и са отменени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК: нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 14 от 28.04.2022г., н. д. №251 на И. М.- помощник- нотариус по заместване при П. К., нотариус с peг. №299 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр.

Габрово с вх. peг. №1131/28.04.2022г., Акт №91, том IV, дело №720 и нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 17 от 28.04.2022г., н. д. №252 на И. М.- помощник- нотариус по заместване при П. К., нотариус с peг. №299 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр. Габрово с вх. peг. №1132/28.04.2022 г., Акт №92, том IV, дело №721.

В законният срок решението е обжалвано от И. Г. Г., от гр. Дряново, като нищожно, недопустимо и неправилно. Във въззивната жалба са изложени възражения, че решението е нищожно, тъй като: е постановено в 5- дневен срок, а е дадена възможност за предоставяне на писмени бележки до 10.06.2025г.; не била цитирана квадратурата на единият имот; липсвала 1 информация, че са предоставени документи от Г. в заседанието на 03.06.2025г.; не било обосновано защо не е прието възражението за задържане; в имотите имало сгради, които са част от общата квадратура, но са неделими и съдът нямал право да се разпорежда с тях; не било допуснато искането на Г. в отговора на ИМ да се привлече И. Х. като трето- лице помагач; постановен бил акт в полза на *****, която се легитимира с актове за собственост от 2023г. Твърди се, че искът е недопустим, тъй като не били представени доказателства за собственост на *****. Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо, тъй като: било доказано, че процесните земи са предоставени на П.Х. с официални документи и имат статут на застроени имоти, поради което са извън обхвата на чл.53 ал.1 ППЗОЗЗ; в периода 1996г.2006г. не е имало забрани за придобиване по давност; държавата не доказала собственост на птицеферма; земята била цитирана като общинска собственост, което изключвало да е частна държавна собственост. Сочи се, че решението е неправилно, тъй като съдът: приел, че И. Г. не се е позовал на владението на бащата на И. Х.; счел, че е приложима разпоредбата на чл. 53 ал.1 ППЗСПЗЗ; не отчел застрояването на земите- непродуктивни пасища; не взел предвид данъчните оценки; не взел предвид изтеклата придобивна давност от 1996г.- 2006г.; не приложил краткият давностен срок от 5 г.; не взел предвид, че земите никога не са били държавна или общинска собственост; не отчел, че строителните разрешения умишлено не били вписани от ищеца в регистъра на земите. Недопустимо било собствеността на държавата да произлиза ex lege, а АЧДС нямали правопораждащо действие. Сочи се, че документите/удостоверенията за предоставяне на земята и строителните разрешения предоставят законно основание за правата над тази земя, че чрез учредяване правата на ползване на името на П.Х. е произлязло и суперфиция, която се е разпростряла върху цялата незастроена част от имота. Не следвало да се кредитират показанията на доведените от ищеца свидетели, тъй като били служители на МХЗ и са съставили документи ползвани от същият. Съдът неправилно интерпретирал въпроса с Мораториума или Решението на КС №3/24.02.2022г.

Претендирано е решението да се обяви за нищожно, недопустимо, неправилно и да отхвърли предявеният иск, в условията на евентуалност да се уважи искането за постановяване на право на задържане на осн. чл.72 ЗЗД на двата имота за стойността, с която са се увеличили или за сумата 131 791,80 лева. Претендират се разноски.

Окръжен съд- Габрово, като взе предвид възраженията във въззивната жалба, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да уважи предявените искове РС- Габрово е изложил следните съображения:

Имоти с идентификатори с №*** и №*** по КККР на гр. Габрово, обл. Габрово към 1990 и 1996г. са частна държавна собственост, на основание чл. 53, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/, тъй като представляват земеделски земи, върху които е извършено строителство преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, без да са отчуждени, предоставени или да е променено предназначението им по установения ред. Имотите са земеделски земи и са 2 застроени с пилчарници от П.Х., преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, като тези обстоятелства се признават от ответника и се доказват категорично от писмените доказателства и заключенията на вещото лице. Няма данни процесните имоти да са отчуждени, предоставени за стопанисване и управление на държавно предприятие или да е променено предназначението им по установения ред. Следователно са налице всички предпоставки на нормата на чл. 53, ал. 1 от ППЗОЗЗ да се считат, че представляват частна държавна собственост към 1990 и 1996г.

В полза на ответника не е изтекъл необходимия давностен срок и същия не е придобил процесните имоти по давност за времето от 2019г. до предявяване на настоящия иск през 2023г., тъй като за периода 31.05.2006г.30.12.2017г. и 20.01.2018г.- 07.03.2022г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум /въведен с пар.1 ал.1 от ЗД ЗС през 2006г./, а пред нотариуса, издал констативния нотариален акт ответникът не се е позовал на владение упражнявано от бащата на И. Х. П.Х., а само на свое владение, като ползването на имотите е осъществявано само от ответника, но след смъртта на П.Х. през 2019г.

Въззивната инстанция намира, че решението е валидно и допустимо.

Неоснователни са наведени от жалбоподателя доводи за нищожност, както и за недопустимост на обжалваното решение.

Обжалваният съдебният акт е постановен в изискуемия по чл.20 ГПК състав на съда, при упражняване на правораздавателната власт на съда, в необходимата форма и съдържание. Решението е мотивирано в съответствие с изискванията на чл.235 ал.2 и чл. 236 ал.2 ГПК и обективира волята на съда по ясен и разбираем начин. Обсъдени са доказателствата по делото и доказаността на исковата претенция съгласно очертания предмет на спора с предявените от ищеца искове, като са изложени фактически и правни изводи по спора. Обстоятелството, че писмената защита на ответника е постъпила в РС- Габрово на 06.06.2025г., съдията- докладчик е поставил върху същата резолюция „към дело“ на 09.06.2025т. и е постановил решението си на 09.06.2025г. също не води до нищожност на съдебният акт.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по допустими искове съгласно спорният предмет по делото, въведен от ищеца с исковата молбачл.124 ГПК и чл. 537 ал.2 ГПК, по претенциите да се признае за установено по отношение на И. Г. Г., че ***** е собственик на процесните два недвижими имота и да се отменят констативните нотариални актове, с които същият се легитимира като собственик по давностно владение.

Въззивната инстанция намира решението за правилно и законосъобразно. Ищецът- *****, не е претендирал да се установи, че е собственик на постройките върху недвижимите имоти, видно и от уточненията пред въззивният съд. Към 1990г. и 1996г. процесните имоти с идентификатори с №*** и №*** по КККР на гр.

Габрово, обл. Габрово, върху които са постройките- пилчарник и склад, са частна държавна собственост, на основание чл. 53 ал. 1 от ППЗОЗЗ, тъй като представляват земеделски земи, върху които е извършено строителство преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, без да са отчуждени, предоставени или да е 3 променено предназначението им по установения ред. Същите са застроени от П.Х., преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като тези обстоятелства не се спорят и се доказват категорично от писмените доказателства и заключенията на вещото лицеимотите са били предоставени за ползване и са били застроени от П.И.Х. на основание ПМС 58 и Протокол от 23.02.1989г. и Удостоверение №6/14.10.1985г. на основание ПМС №11/02.03.1982г. и Решение №133/01.10.1985г. за предоставяне на правото на ползване върху земя на П.И.Х., непродуктивно пасище в размер на 0.4 дка. в землището на с.

Стомонеци. Няма данни процесните имоти да са отчуждени, предоставени за стопанисване и управление на държавно предприятие или да е променено предназначението им по установения ред, нито да са изкупени от ползвателя им, както твърди жалбоподателя- заплащането на такси за разрешение за строеж не означава изкупуване на имот. Земята е дадена за ползване и се ползва- застроена е с пилчарник, за което е налице строително разрешение, в който се отглеждат пилета, а друга част се ползва за отглеждане на пасищни кокошки, за склад на тор и засяване, като предмет на предявеният установителен иск е само правото на собственост на имотите, не правото да бъдат ползвани и законността на постройките, поради което неоснователни са и възраженията във въззивната жалба, че „държавата не доказала собственост на птицеферма“, че „сградите са неделими и съдът нямал право да се разпорежда с тях“.

Имотите не са придобити по давност от страна на И. Г.. П.Х., на когото имотите са представени за ползване през 1986г. /починал 2019г./, не става праводател на И. Г., защото последният живее на съпружески начала с дъщеря му И. Х. от 2009г. Това обстоятелство не го прави и добросъвестен владелец.

Не е изтекла придобивна давност в полза на И. Г., считано от началото на съжителството му с И. Х.- 2009г., поради наложеният с пар.1 от ПЗР на ЗС мораториум за придобиване по давност на имоти- частна общинска и държавна собственост- т.е. налице е период от 31.05.2006г. до 31.12.2022г., през които е без правно значение упражняването на давностно владение. След отмяната на мораториума с Решение №3 от 24.02.2022г. по к.д.№16/2021г. на КС срокът продължава да тече и се събира с този, изтекъл преди мораториума, но в случая няма изтекъл срок преди мораториума, а давност е текла само за времето от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. като към датата на завеждане на настоящото дело- 2023г. в полза на И. Г. също не е изтекъл необходимия давностен срок. В мотивите на решението на КС се приема, че „с обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект“ и съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на решението на КС в сила. Като последица от това, се приема, че за периода 31.05.2006г.- 30.12.2017г. и 20.01.2018г.- 7.03.2022г. придобивната давност за имоти частна държавна собственост е спряла да тече по силата на установения от законодателя мораториум. Такава започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 8.03.2022г.

Възражение за упражняване на право на задържане на имотите до заплащане на необходими и полезни разноски в размер на общо 131 791,80 лв., по чл. 91 от ЗЗД, в това производство не може да бъде правено, както 4 правилно е приела първата инстанция, тъй като не е предявено искане за заплащане на такива разноски, нито чрез възражение, нито чрез насрещен иск.