Решение № 573 от 07.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002104162 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№6364/08.08.2023 г., подадена от А. Д. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. К. Г., представляващ Адвокатско дружество „Г. и М.“ с код по БУЛСТАТ[ЕИК], срещу решение №114, постановено на 27.06.2023 г. от Апелативен съд-П., 2-ри граждански състав по в.гр.д.№235/2023г., с което първоинстанционното решение е отменено в частта, с която [община] е осъдена да заплати на А. Д. А. сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от инцидент, настъпил на 10.06.2022г. в [населено място], ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 10.06.2022г. до окончателното плащане, както и в частта, с която [община] е осъдена да заплати на А. Д. А. сумата от 184.62 лв., представляваща част от направените разноски за депозит на вещи лица, както и в частта, с която [община] е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ сумата от 1008 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство, защита и съдействие по делото на А. Д. А., както и в частта, с която [община] е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Хасковския окръжен съд сумата от 320 лв., представляваща държавна такса и вместо това е отхвърлен предявеният от А. Д. А. против [община] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени болки и страдания в резултат от травматично увреждане, получено от инцидент, настъпил на 10.06.2022г. в [населено място], на тротоарната площ на 1

[улица]пред №7 до размера на сумата от 8000 лв., а в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения по реда на чл. 49 ЗЗД иск за разликата над сумата от 8000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв. първоинстанционното решение е потвърдено и А. Д. А. е осъдена да заплати на [община] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 61.54 лв., представляваща допълнителни разноски за експертизи в първоинстанционното производство.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда довод, че въззивният съд не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, в това число всички преки и непреки доказателства, че е пострадала именно при инцидент, настъпил на 10.06.2022г. в [населено място], на тротоара в участъка пред №7 на [улица]; достигнал е до неправилен извод, касаещ механизма, при който е получила травматичното увреждане, като не е съобразил представените по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Поддържа, че липсата на свидетел-очевидец на инцидента в случая е ирелевантно за правилното решаване на спора, тъй като всички доказателства и експертизи, приети и изготвени в първоинстанционното производство, са в подкрепа на тезата й, че е пострадала именно по механизма, описан в исковата молба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от нея иск бъде уважен в пълния предявен размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (10.06.2022г.), като й бъдат присъдени и направените пред трите инстанции разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба [община], чрез кмета С. Д. и процесуалния си представител юрисконсулт Б. П.-В., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

С определение №2106/29.04.2024г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Апелативен съд-П. е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди целия доказателствен материал, събран в първоинстанционното производство и на негова база да изгради своята решаваща воля.

По така поставения въпрос настоящият състав на I г.о. на ВКС приема следното:

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че въззивният съд като инстанция по същество е длъжен да направи своите фактически констатации и правни изводи, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато това е необходимо с оглед съдържащите се във въззивната жалба оплаквания. Длъжен е при това да съобрази и обсъди не само доводите, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея, но (когато това е необходимо) и твърденията на страните по релеватните за спора факти, техните доводи и възражения, 2 съдържащи се в исковата молба, в отговора към нея и в становищата на страните, изразени в хода на производството и да се произнесе, отчитайки по кои релевантни за спора факти и обстоятелства между страните съществува спор. В този смисъл решение № 57 от 2.3.2011 г. по гр.д. № 1416/2010 г. на III г.о. на ВКС; решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на I г.о. на ВКС; решение № 536 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 89/2012г. на IV г.о. на ВКС; решение № 149 от 3.7.2012 г. по гр.д. № 1084/2011 г. на III г.о. на ВКС; решение № 7 от 8.2.2012 г. по гр.д. № 510/2011 г. на II г.о. на ВКС; решение № 115 от 30.04.2013 г. по т.д. № 805/2011 г. на II т.о. на ВКС; решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 4581/2014 г. на I г.о. на ВКС и много други. Доказателствата при това следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и при спазване на установените в ГПК правила на доказване, както и на опитните и логични правила. Както е прието в решение №554 от 08.02.2012г. по гр.д.

№1163/2010г. на ІV г.о. на ВКС, съгласно чл. 12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила (т. 12, ТР № 1/17.07.2001 по гр.д. № 1/2001, ОСГК ВКС). Съдът формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства, затова той е длъжен да ги обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност. От решаващо значение за правилността на решението на въззивния съд е също така крайните изводи да съответстват на логичните, научни, опитни и процесуални правила при обсъждане на противоречиви доказателства.

Тази практика на ВКС напълно се споделя от настоящия състав.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

А. Д. А. е предявила срещу [община] по реда на чл. 49 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматично увреждане - луксация на дясната раменна става, получено при падане на тротоара на [улица] [населено място] (първоначално в исковата молба е посочено, че инцидентът е станал на тротоара на [улица]), след като се спънала в надигнатите и разместени тротоарни плочки. Претендира присъждане на сумата от 20000 лв. с твърдението, че първия месец след инцидента изпитвала множество силни болки в областта на дясното рамо, не можела да се обслужва самостоятелно, тъй като дясната ръка била обездвижена в болнично заведение чрез поставянето на мека ластична ортеза. И след този период имала болезнени и ограничени движения в областта на дясното рамо, като движенията и към момента на предявяване на иска все още не са възстановени в пълен обем и са ограничени и болезнени, 3 а доколкото при злополуката ударила силно главата и лицето си, при извършен преглед от стоматолог на 16.08.2022г. се установило счупване на 34 и 35 зъби на долната челюст.

Поддържа, че вредите са настъпили вследствие на това, че [община] не е изпълнила задължението си да ремонтира и поддържа конкретния пътен участък.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК [община] е оспорила така предявения иск с твърдението, че ищцата не е положила грижа и внимание относно опазването на здравето си като е преминала пътния участък без да внимава и се е спънала на тротоарните плочки; че вредата не е причинена единствено от неравност по пътя; че твърдените психологически увреждания не са били получени; че не са се осъществили фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Уточнява твърденията си, като навежда довод, че в исковата молба е посочено, че злополуката се е осъществила на [улица] до магазина за матраци, докато на този адрес има незастроен терен и необособена тротоарна площ, но няма магазин за матраци.

С последваща молба от 30.12.2022г. ищцата е уточнила, че при изписването на адреса на имота е допусната техническа грешка и инцидентът е настъпил на тротоара пред [улица].

След това уточнение последващо оспорване по отношение на мястото на настъпване на инцидента от страна на [община] не е направено.

В писмения отговор общината е поддържала, че е налице съпричиняване на вредата, позовавайки се на обстоятелството, че ищцата е била на възраст 77 години, т.е. неминуемо е налице изхабяване на костната система на човека, загуба на костна плътност, в резултат от което костите стават по-слаби и чупливи и фрактури се проявяват дори при леки движения.

Позовала се е и на обстоятелството, че ищцата живее в близост до посочения тротоар и маршрута, по който минава й е познат, т.е. могла е да избегне разместените плочки, за което разместване е знаела, че съществува. Оспорва и твърдението, че в резултат на злополуката са налице фрактури и на зъбите, доколкото тази фрактура не е била установена при първоначалния преглед, извършен на 10.06.2022г. Оспорва и твърдението, че са търпени вреди през посочения в исковата молба период от време.

За да достигне до извода, че предявеният иск е изцяло неоснователен, въззивният съд от фактическа страна е приел за безспорно, че на 10.06.2022г. при падане от собствен ръст, ищцата А. А. е получила травматично увреждане, изразяващо се в луксация на дясната раменна става. Посочено е, че се оспорва мястото на настъпване на увреждането и механизма на увреждането, твърдян от ищцата, както и наличието на причинна връзка между състоянието на тротоарните плочки на [улица]пред №7 и претърпяното от ищцата травматично увреждане и за неговата тежест, обема и интензивността и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, както и за размера на справедливото обезщетение за претърпените вреди.

Взето е предвид, че при извършен от вещото лице оглед на 29.12.2022г. на мястото на произшествието, посочено от ищцата (в [населено място] на [улица] пред магазина за матраци), вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установило, че тротоарната площ в посочения участък е с широчина около 4 метра, като по цялата широчина е налице неизправност на тротоарната настилка, изразяваща се в повдигнати, 4 разместени и счупени плочки, като е констатирана височина на повдигане на разместените плочки до 5 см. над нивото на основния тротоар, а в участъка около растящото декоративно дърво в границите на тротоарната площ в близост до бордюра към улицата, повдигането на плочките е около 20 см. над нивото на основния участък. Съобразено е, че експертът е установил, че в периода от датата на инцидента 10.06.2022г., до датата на огледа на 29.12.2022г. няма данни да е правен ремонт на този участък.