Решение № 35 от 31.01.2022, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

Плевен,

31 януари

2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, седми състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията НИКОЛАЕВ адм. дело № 887 по описа на Административен съд - Плевен за 2021год. и на основание доказателствата, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Делото е образувано по жалбите на С.И.Н.,

ЕГН ********** с адрес: *** и К.Л.Я.,

ЕГН ********** с адрес: ***, и двете жалби чрез адвокат М.Б. *** със съдебен адрес ***, офис 9 против Заповед за прилагане на ПАМ №РД-14-3103/05.11.2021г. на Директор на РД „АА“ Плевен, Изпълнителна агенция автомобилна администрация, с която на основание чл.

107, ал.1 във вр. с чл. 106а, ал.1,т. 1 буква ”а” и ал.2, т. 1 и чл. 106 ал.1, т.4 буква „б” от Закона за автомобилните превози са наложени две ПАМ:1) по чл. 106а, ал.

1, т.1, буква „а” и ал.2 т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за срок от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с per. № ***на лек автомобил „***”, категория Ml, собственост на К.Л.Я. ЕГН ********** *** до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

2) по чл. 106 а, ал.1, т.4, б.”б” от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача С.И.Н. ЕГН ********** ***, до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца.

Според жалбоподателите процесната заповед е незаконосъобразна и неправилна, поради противоречие с материалния и процесуалния закон.

Сочи се, че за нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителни мерки, визирани в чл. 106а от ЗАвтП. Оспорва се фактическата обстановка изложена в Заповедта за принудителна административна мярка.

Първият жалбоподател С.Н. твърди, че на 05.11.2021 год. е управлявал посочения в заповедта автомобил, като пътувал в посока гр.Плевен. Тръгнал от с.

Горна Митрополия, съвместно с негова позната, която живее в Гърция. Минавайки през гр. Долна Митрополия спрял на знак стоп, видял, че зад него автомобил му присветва с фаровете. Разпознал негов познат от гр. Долна Митрополия и спрял. Шофьорът го попитал дали ще пътува или минава през гр. Плевен и ако може да вземе двете му сестри, които са с него. Н. му отговорил, че пътува натам и няма проблем да закара жените. Качвайки двете жени, се задала към автомобила непозната за него жена, която го попитала дали ще вземе и нея, тъй като изпуснала автобуса за гр. Плевен. Н. качил трите пътнички, които се возили на задната седалка и тръгнал в посока

Плевен. Както шофирал, в движение, тази непознатата жена, която била изпуснала автобуса му подала някакви пари- монети, като той и отговорил, че не иска никакви пари, тъй като той така или иначе пътува за Плевен. Пристигайки в с.

Опанец, на разклона на стъкларския завод бил спрян за проверка. При съставянето на акта служителите му казали, че една от жените за която разбрал, че се казва В.Г.била казала пред тях, че е платила 2 лв., за да я докара до Плевен. Н. подписал акта с възражение.

Твърди се, че С.Н. не е извършвал обществен превоз на пътници, нито друг вид услуга.

Счита се, че не са били налице материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.

Излагат се съображения, че обжалваният административен акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка и без да са разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до необоснован от фактическа страна и съответно до неправилен от гледна точка на закона извод за съществуването на хипотезата на 106а, ал.1, т.1 и т.4 от Закона за автомобилните превози. Сочи се, че в конкретния случай не е установено, че С.Н. е извършвал обществен превоз на пътници.

Навеждат се доводи, че Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между Н. и посочените лица. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. Неясно е и какво приема административният орган относно това, колко и кои пътници са били обслужени от водача под формата на „обществен превоз“, т. к. очевидно не всички лица, дали писмени обяснения изобщо могат да влязат в подобна категория.

Твърди се още, че в случая не става ясно по каква причина мярката е наложена за срок, близък до максималния, след като не се твърди, нито се сочат доказателства, че Н. е осъществявал и друг път такава „дейност“. Не е взето предвид, че в автомобила са пътували и други хора, за които не се твърди да са плащали, респективно да са обещавали, че ще платят за превоза, нито има данни, че и занапред ще платят. Целта на превозването на всички пътуващи в автомобила не е търговска и не е доказателство за осъществяване на търговска дейност по занятие.

Според дефиницията за "обществен превоз" от § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП това е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с МПС. Няма нито твърдения, нито доказателства, че Н. е превозвал пътниците „за чужда сметка“, нито че е договорил с тях заплащане на услугата „превоз“ или икономическа облага за себе си или друго лице. Облага би била налице, ако той печели, придобива нещо в своя полза или в полза на лицето, „за чиято сметка“ осъществява превоза.

Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и са различава от "превоза на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска и нестопанска цел, какъвто е безспорно случаят. Сочи се, че заплащането на услугата превоз е правна фигура, различна например от плащането само на част от разхода за гориво и пътни такси, което става при т.н. споделено пътуване, който разход е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете по никакъв начин не могат да бъдат еквивалентни. В този смисъл: Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г.

Спорният момент е дали между водача на автомобила и пътниците е договорено заплащане на цената на превоза. Навеждат се доводи, че в съдебната практика трайно е прието, че основната предпоставка, по която се различават двата вида превоз е възмездният характер на дейността, като когато превозът се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, то той е за собствена сметка. Счита се, че в настоящия случай няма заплащане или уговорка за заплащане на превоза.

Нарушена е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, като не е посочен адресата на акта. В заключение се прави искане за отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ

№РД-14-3103/05.11.2021г. на Директор на РД „АА“ Плевен, Изпълнителна агенция автомобилна администрация.

Ответникът по оспорването – директорът на РД

"АА" – Плевен, Изпълнителна агенция автомобилна администрация редовно призован, не се явява, не се представлява, като е депозирано становище с адм. преписка за неоснователност на жалбата. Счита се, че оспорената заповед е съобразена с материалните и процесуалните норми, поради което следва да бъде потвърдена.

В съдено заседание жалбоподателите се представляват се от адв. М.Б. ***, която поддържа жалбата. на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излагат и допълнителни мотиви в тази насока. Претендира разноски.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено, че на 05.11. 2021г. служители на РД "АА"-Плевен и ПИП при ОД МВР Плевен извършвали съвместна проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП и ЗДвП, и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове. При проверката установили, че С.И.Н., ЕГН ********** ***, като водач на лек автомобил модел „***“ с рег.№ ***, собственост на К.Л.Я., ЕГН ********** ***, по път III

– 3004 гр. Долна Митрополия в посока Плевен, извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане от гр. Долна Митрополия до гр. Плевен, видно от дадени писмени обяснения пред органите на икономическа полиция от пътничката настанена в горепосочения автомобил рег. № *** – В.Г.С.от гр. Плевен, без да притежава лиценз за извършване на пътници на територията на Република България или лиценз на Общността за превоз на пътници.

За извършеното деяние на първия жалбоподател С.И.Н.

(водач на автомобила) е бил съставен АУАН Серия А№ 296782/ 05.11.2021 г. В АУАН е записал възражение, че жената му дала три лева, но той ги върнал и че никога не я е виждал.

На същия ден (05.11.2021 г.) директорът на РД

"АА" –Плевен издал процесната заповед за прилагане на принудителна адм. мярка (ПАМ), с която на основание: 1) чл.107, вр. с 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал.2, т.1 ЗАвтП разпоредил временно спиране от движение лек автомобил „***“ от категория М1 рег.№ ***, собственост на втория жалбоподател К.Л.Я. до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с рег.№ *** и по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП– временно отнемане на СУМПС №28313976 на първия жалбоподател С.И.Н. – до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

По делото са представени писмени обяснения на превозваната в лекия автомобил В.Г.С.(стр. 23 преписката). От същите е видно, че на 05.11.2021г. чакала на автобус за гр.

Плевен, на автобусната спирка в центъра на гр. Долна Митрополия. На спирката преди да дойде автобуса спрял лек автомобил ЕН ***/***/. Шофьорът я поканил да се качи в лекия автомобил да я превози до Плевен. Заплатила сумата от 2 лева. Останалите две пътнички също платили за услугата, но не видяла сумата. Шофьорът преди да даде обясненията я предупредил да внимава и да не казва, че е дала пари.

При тези факти съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.

Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността.

За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз и удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвтП.

Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или се извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.