Решение № 1386 от 19.07.2019, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.Бургас, № 1386 / 19.07.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА при секретар

М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 2275 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Жалбоподателите

В.Л.Л. и В.Г.Л., двамата с адрес ***, са оспорили заповед № 1290/27.07.2018г. на кмета на община Несебър, с която им е наредено да премахнат незаконен строеж „едноетажна постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор *** по КККР на гр.Обзор, община Несебър, изграден на западната фасада на четири етажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Обзор в собствения им поземлен имот, с идентификатор *** по КККР на гр. Обзор (част от УПИ ІІІ-310, 311, кв. 21 по плана на гр. Обзор) и на границата с поземлени имоти с идентификатори *** по КККР на гр. Обзор (УПИ ХХІ-312, кв. 21 по плана на гр. Обзор) и *** по КККР на гр. Обзор (УПИ ІІ-312, кв. 21 по плана на гр.Обзор), представляващ едноетажна постройка на допълващо застрояване със спомагателни функции с приблизителни размери 3,70м/7,15м и височина 2,50 м, изпълнена с ограждащи стени от тухлена зидария с дебелина 12 см и дървена покривна конструкция от двускатен покрив, покрит с керемиди.

Жалбоподателите твърдят, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на процесуалните правила по издаването й, както и в противоречие с материалния закон. Искат заповедта да бъде отменена.

В съдебно заседание жалбоподателката В.Л. – лично и с адвокат С., поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед.

Жалбоподателят

В.Л.Л., редовно призован, не се представлява и не изразява становище.

Ответникът кмет на община Несебър, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата, ангажира доказателства, но не се явява в последното съдебно заседание, когато е даден ход на устните състезания.

ФАКТИ:

Според нотариален акт № 266, том І, дело №504 от 1978г. (л.53) В.Г.Л. е купила от М.Д.Б. собствената му ½ ид.ч. от имот пл.№ 310, целият с площ 380 кв.м, т.е.

190 кв.м, като този имот, заедно с имот пл.№ 311, е отреден съсобствен парцел ІІІ, кв.21 по плана на с.Обзор, както и първият етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда с площ от 90 кв.м и навес (салма) с площ от 21 кв.м.

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 187, дело №329/06.09.1990г. (л.20) В.Г.Л. е купила ½ ид.ч. от имот пл.№310, намиращ се в гр. Обзор, целият с площ 380 кв.м, т.е. 190кв.м, за който имот, ведно с имот пл.№311, е отреден в съсобственост парцел ІІІ-310, 311 в кв.21 по плана на гр. Обзор, ведно с втория етаж от двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с площ от 90 кв.м.

Двама служители в отдел „Контрол по строителството” при община Несебър на 14.03.2018г. съставили констативен протокол № 13, в който отразили извършена от тях проверка на 12.03.2018г. на сграда, наречена „едноетажна постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор ***. В констативният акт е вписано, че собственик на имот с идентификатор *** е жалбоподателката В.Г.Л., а на имот с идентификатор *** е М.Т.Б.. Двата имота общо съставляват УПИ ІІІ-310, 311 в кв.21 по плана на гр. Обзор. По време на проверката не са били представени строителни книжа, удостоверяващи законното изграждане на проверяваната едноетажна постройка.

В констативният протокол строежът е описан като едноетажна постройка на допълващо застрояване със спомагателни функции с идентификатор ***. по КККР на гр. Обзор, изграден на западната фасада на четириетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Обзор в поземлен имот, с идентификатор *** по КККР на гр. Обзор (част от УПИ ІІІ-310, 311, кв.

21 по плана на гр. Обзор) и на границата с поземлени имоти с идентификатори *** по КККР на гр. Обзор (УПИ ХХІ-312, кв. 21 по плана на гр. Обзор) и идентификатор *** по КККР на гр. Обзор (УПИ ІІ-312, кв. 21 по плана на гр.Обзор), с приблизителни размери 3,70м/7,15м и височина 2,50 м, изпълнена с ограждащи стени от тухлена зидария с дебелина 12 см и дървена покривна конструкция от двускатен покрив, покрит с керемиди. Според констативен акт № 13 строителството е извършено преди 1971г., съгласно кадастралната основа на ЗРП на гр. Обзор, одобрена със заповед № 850/12.11.1971г., в който постройката е отразена като съществуваща едноетажна масивна жилищна сграда. Според констативният акт постройката е отразена и в застроителния план на гр. Обзор, одобрен със заповед № 106/31.05.1993г., където тази постройка отново е едноетажна и масивна, но със стопански функции и без постоянен градоустройствен статут. В констативният акт строежът е класифициран като такъв от V категория по смисъла на чл. 137, ал.1, т.5, б.в от ЗУТ.

Към констативният акт е приложена извадка от плана, където имотът на жалбоподателката В.Л. с идентификатор *** е оцветен в по-тъмен цвят, а процесният строеж е отбелязан с №2.

Въз основа на фактите, установени с констативен акт № 13/2018г. административният орган е издал обжалваната заповед, в която строежът е описан по начин, идентичен с този в констативния акт. Единствено е добавено, че поземленият имот, в който се намира процесния строеж е собственост не само на В.Л., но и на В.Л.Л..

Във връзка с възражение на жалбоподателката, в мотивите на обжалваната заповед административният орган е приел, че липсват доказателства за законосъобразното изграждане на процесната сграда, няма никакви строителни книжа, а съгласно чл.148, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.137, ал.3, освен разрешение за строеж, каквото липсва, не е открит и одобрен инвестиционен проект. Според административният орган аналогични разпоредби се съдържат и в закона за планово изграждане на населените места и правилника му за приложение (чл.66д от ЗПИНМ и §260 от ППЗПИНМ), които са приложими съобразно посочената във възражението на Л. дата на изграждане на строежа (1956г.).

Административният орган е приел още, че за процесния строеж не са налице предпоставките за търпимост по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. Постройката на допълващото застрояване е разположена на страничната регулационна линия към УПИ ІІ-312 и УПИ ХХІ-312, като не покрива заварена плътна ограда, липсват строителни книжа, няма и декларации от собствениците на съседните имоти за съгласие за изграждане на постройката на общата им граница. Постройката няма постоянен устройствен статут. С тези мотиви административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и е наредил премахването на строежа.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.И.В. и П.С.М..

Свидетелката

В. при разпита в с.з. заяви, че познава жалбаподателката В.Л. още от детските си години. Израснали са на една ограда, една вратичка ги деляла. Там живеели бабата, дядото и чичото на В.. Понастоящем свидетелката живеела на 200 м от имота, но преди години живяла в съседния двор. В. и родителите ѝ, тогава живеели на друго място, но майка ѝ ги водела в този двор при баба ѝ. Твърди, че къщата е строена когато свидетелката била малка (по време на разпита е на 67г.), нищо не е променено до сега, процесната постройка е строена с къщата, а не по-късно. Свидетелката счита, че това е станало, когато е била по-малка от 8-10 годишна, защото спомените ѝ са от тази възраст, а тогава постройката вече е съществувала и в нея отглеждали крава. Разпозна сградата на снимката в експертното заключение.

Свидетелката М. ***. Процесната постройка е срещу нея. Вижда я от нейната къща. Къщата, в която живее се намира от северната страна спрямо сградата, за която се води спора. Живее на това място от 1956 година. Тогава започнали да правият тяхната къща (на баща й). По това време процесната постройка била „дам“ (вид стопанска постройка), имало крава в нея. Твърди, че дамът бил с плосък покрив, малък, до него имало малка тоалетна, като по между тях имало разстояние. През 1956г. дамът имал същото местоположение както процесната постройка, но бил по-малък. Този вид постройката придобила в течение на годините. Постепенно жалбоподателката съборила една част от дама, разширила задната северна страна.

Свидетелката заяви, че с В.Л. не са в добри отношения. Твърди, че Л. построила нова къща без да им иска съгласието.

На въпрос на адв.С., заяви, че на гърба на процесната сграда имало барака, която свидетелката махнала преди около 10 години, но сега синът й има ресторант, който също се намира на границата на имота, залепен на калкан за къщата на Л..

Според заключението на допуснатата

СТЕ процесната постройка за първи път е нанесена в регулационния план от 1971г. като съществуваща, предходния план е от 1955г., там такава постройка липсва. Към заключението е изготвена комбинирана скица (включва отразеното по плана от 1955г. и този от 1971г.). Имот 29 по регулационния план от 1955г. е показаната на кадастралното изображение единствена сграда в имота с обозначение „МЖ“, съвпадаща по местоположение със сграда с обозначение „2МЖ“ по плана от 1971г. в парцел ІІІ–310,311-пл.311, оцветена в синьо, УПИ ІІІ–310,311 кв.21 и нанесените в него сгради. Процесната постройка е с обозначение „МЖ“, в зелен пунктир на скицата. Показана е и придадената за улица част от УПИ ІІІ–310,311 кв.21, в червен пунктир. Вещото лице не е открило документи и не е дало отговор на въпроса, кога е изградена постройката. В Кметство гр.Обзор нямало въобще документи за сградите в парцел ІІІ-310,311-пл.310. На предоставена на в.л. от жалбоподателката виза за проектиране от 31.07.1990г., има резолюция да се проектират надстройки и пристройки на съществуващите сгради в парцел ІІІ, кв.21, съгласно одобрен ЧКЗСП. Такъв от Кметство гр.Обзор не е бил представен с обяснението, че станалото наводнение, което унищожило голяма част от архива.

Според вещото лице процесната постройка представлява сграда допълващо застрояване, построена в отклонение от действащите норми към момента на построяването й.

Този извод на вещото лице не може да бъде кредитиран от съда, тъй като е правен и не е от компетентността на строителен инженер. Извън правният извод, съдържащ се в експертизата, в останалата част, според съда, тя е компетентно и безпристрастно извършена.

При огледа на място вещото лице установило, че двете дълги ограждащи носещи тухлени стени на процесната постройка са с дебелина 25 см. На изток, сградата е допряна (няма зид) до западната фасада на четириетажната основна сграда, построена в имота, а другата, западна външна стена и вътрешния преграден зид са с дебелина 12см.

При разпита в с.з. вещото лице заяви, че разписните листове, които са Приложение 3 и 4 от експертизата, са към плана от 1971 година. Получаването на кадастрален №29 е след регулирането на имотите с плана от 1955г. Още веднъж потвърди, че от общината не са й предоставили документи за процесната сграда. Било й обяснено, че архивът на общината бил наводнен и нямат документи. Вещото лице не получило информация кога е станало наводняването.

Според в.л. сградата е посочвана ту като „МЖ“ (масивно жилище), ту като селскостопанска сграда, а в два от нотариалните актове, единият на Б. и другият на В.Л., фигурира като навес, салма, което е стопанска сграда. Към момента на огледа сградата се ползвала за склад. Представлявала масивна сграда, изградена от тухли.

Сградата е на самата имотна граница според плана от 1971г., по плана от 1955г. сградата отсъства, но спрямо сегашното й местоположение, тя би била в средата на имот 29 по плана от 1955г.

Вещото лице заяви, че в пана от 1971г. сградата е нанесена като съществуваща, с означение „МЖ“, но не е включена в режим на основно застрояване, а сградата в съседния имот се появява по-късно.

ПРАВНИ

ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателите притежават процесуална легитимация да обжалва конкретния административен акт, поради това, че са негови адресати.

По тези съображения производството е допустимо.

Съгласно посочената като основание за издаването на оспорения административен акт разпоредба на чл.225а ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2, или на части от тях. Процесната заповед е издадена от кмета на община Несебър.

Разпечатката съдържа 47 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44d96760-32a9-4083-b748-aba6bc2a1d6e