Определение № 93 от 26.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600095 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна частна жалба от адв. З. З., като служебен защитник на подс. С. Г. А., против протоколно определение № 268/17.02.2025 г., постановено по НОХД № 2552/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта с което в хода на разпоредителното заседание, проведено на 12.02.2025 г. е оставено без уважение искането на подсъдимата и защитника и за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокурора, поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. Определението е обжалвано и в частта с която е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение спрямо подсъдимата С. Г. А. и е потвърдена взетата спрямо нея мярка „Задържане под стража“.

Недоволна от така постановеният съдебен акт е останала подсъдимата, която е подала въззивна жалба чрез нейния защитник адв. З. и го е обжалвал. В жалбата са релевирани съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 от НПК. Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, като се 1 изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, довели до ограничаване правото на защита. В тази връзка се прави искане да бъде отменено определението в обжалваната част. В жалбата се твърди също, че определението в частта с която е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимата мярката за неотклонение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения за това, че най-тежката мярка за неотклонение вече е изпълнила заложените в закона цели и към момента се явява много строга и не съответства на целта която се преследва от законодателя при прилагането й, поради което не е необходимо да продължи. Предвид това защитата на подс. А. прави искане въззивният съд да отмени определението в атакуваната част, като постанови друго такова, с което да измени взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по лека такава.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, a разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното дело НОХД № 2552/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по внесен обвинителен акт с който срещу подс. С. Г. А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК - за това, че на 21.08.2024 г. е направила опит умишлено да умъртви съпруга си Б. А. А., като го е намушкала с нож в гърдите.

В проведеното по делото разпоредително заседание пред първата инстанция и във възивната жалба се излагат доводи от защитата, че от събраните по ДП № ** г. писмени и гласни доказателства се установява, че повдигнатото в обвинителния акт обвинение на подсъдимата С. Г. А., за извършено от нея престъпление по чл.115 вр. чл.18, aл.1 от НК е недоказано и следователно неправилно. Твърди се, че в изготвения обвинителния акт има пропуски и неточни интерпретации, който не отговарят на събраните по досъдебното производство доказателства, а от друга страна не са описани и посочени всички факти и обстоятелства който са установени при разследването. По нататък в жалбата, защитата излага съображения за твърденията си и обсъжда по същество събраните в хода на досъдебното 2 производство доказателства, като прави заключение, че те не водят до извода, че обв. А. е решила да убие съпруга си. Според защитата гореописаните обстоятелства в обвинителния акт, със своята непълнота и противоречивост, не позволяват този обвинителен акт да осъществи процесуалната си функция.

Непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт и непосочване на конкретните обиди отправени от св. А., както и твърдението, че има „наръгване“ водят до объркване и затрудняват правото лична защита на подсъдимата А.. При така събраните по наказателното дело писмени доказателства и с оглед заключението по изготвената СМЕ № 539 от 05.09.2024 г. (т.1, от л.78 до л.90 от досъдебното производство) според защитата е безспорно, че на пострадалия е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, поради което правят искане съдът да измени квалификацията на извършеното деяние и да подведе подсъдимата под наказателна отговорност по чл.124, ал.1, абзац 2 от НК - за нанесена СТП на пострадалия.

Съдът е оставил без уважение така направеното искане, като е счел, че наведените доводи са несъстоятелни, тъй като дефицит в относимата към предмета на доказване фактология липсва и преобладаващата част от възраженията на защитата касаят въпроси по същество на делото, които не може да бъдат коментирани в разпоредителното заседание. В този му вид според съда, обвинителният акт отговаря на изискванията на закона и би могъл да изпълни ролята си да очертае предмета на доказване в производството, доколкото съдържа ясно описание на конкретни факти.

Според настоящия състав първостепенния съд са правилни. на въззивния съд, изводите на

Настоящата въззивна инстанция намира, че на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на подсъдимия /да разбере за извършването на какво престъпление му е повдигнато обвинение/ или на друга страна по делото. Отстранимите съществени нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, нарушаващи правата на обвиняемия и обуславящи връщането на делото на прокурора, са изброени в чл.249, ал.4 от НПК – „да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва 3 в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл.55, ал.3 от НПК от НПК, когато не владее български език“. Изтъкнатите в жалбата на защитата пороци в обвинителният акт, не попадат в кръга на така посочените в закона.

Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 от НК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. В обвинителния акт, прокурорът воден от преценката си за доказателствена обезпеченост е посочил какви действия е извършила подсъдимата, времето, мястото, начина и средството за извършване на инкриминираното престъпление. Освен това в обвинителния акт, прокурорът е изложил при каква форма на вината, подс. С. А. е извършила престъплението, какво е предвиждал и целяла с действията си и въз основа на кои обстоятелства е стигнал до този извод. Това удовлетворя в достатъчна степен изискването за фактическо описание на деянието на подсъдимата и нейния умисъл. Също така следва се има предвид, че субективното отношение на дееца към деянието се извлича от всички релевантни фактически обстоятелства и действия на подсъдимата очертани в обвинителния акт. Тук е местото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти са относими към правната квалификация на инкриминираното деяние, каква е доказателствената му обезпеченост и верни ли са правните изводи, до които е стигнал прокурора при анализа на тези факти са все въпроси, който той решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото. Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С него обвиняемия разбира окончателно какво е извършил /обстоятелствената част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивната част/.

В процесния обвинителен акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти, съобразно преценката на прокурора, поради което правото на защита на подсъдимата не е нарушено, защото тя е запозната както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирала защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес. Поради това възражението на защитата на подсъдимата А., че не разбира в какво точно е обвинена е 4 несъстоятелно и не може да бъде споделено.

Възраженията на защитника на подсъдимата А., насочени към това какви доказателства е следвало да събира прокурора в хода на досъдебното производство и как е следвало да бъдат интерпретирани в обвинителния акт, както и, че описанието на деянието неточно и неясно също да бъде оставено без уважение. Събирането, проверката и оценката на доказателствата не е от категорията на въпросите, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.248, ал.1 от НПК, които могат да бъдат предмет на обсъждане в разпоредителното заседание. Наред с това в разпоредбата на чл.248, ал. 4 от НПК изрично е посочено, че „в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства“. В този смисъл е и ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС “Процесуалните нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствата, не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора“. Съдебната фаза на процеса е централна и в хода на предстоящото съдебно следствие, подсъдимата и нейния защитник могат правят всякакви искания, свързани със събиране на доказателства, както и да оспорват искания направени от другите страни. Обосноваността на обвинителния акт също е въпрос по същество и не може да бъде коментиран в хода на разпоредителното заседание, а това следва да стане в открития състезателен процес, в който прокурорът разполага с целия процесуален инструментариум да защити обвинителната си теза, респективно защитата и подсъдимия да я оборят. С какви и колко доказателствени източници прокурорът ще защити обвинителната си теза е въпрос единствено и само на неговото вътрешно убеждение и съдът дължи отговор на него едва при постановяване на присъдата /по аргумент на чл.301 от НПК/. Поради това в настоящия процесуален етап, в който се намира делото, въпросите поставени от защитата, касаещи доказателствената обосновка на обвинението на подсъдимата и материалноправната годност на обвинението не могат да бъдат решени. Ето защо необосноваността на обвинителния акт не може да доведе до нарушаване на правото на защита на подсъдимата, а по – скоро обратното, би предпоставила процесуални неблагополучия за обвинителната власт в хода на съдебното производство, чийто логичен завършек в такива случаи се явява оправдателната присъда.

Възражението на защитата направено в разпоредително заседание, че 5 повдигнатото в обвинителния акт обвинение на подсъдимата е недоказано и следователно неправилно, както и искането до настоящата инстанция да измени квалификацията на извършеното деяние и да подведе подсъдимата под наказателна отговорност по чл.124, ал.1, абзац 2 от НК - за нанесена средна телесна повреда на пострадалия са неоснователни. Двата поставени въпроса са такива по съществото на делото, поради което те също немогат да бъдат обсъждани нито в разпоредително заседание нито в настоящото частно възззивно производство за проверка на акта от разпоредително заседание.

Възражението на защитата, че обжалваното определение в частта с която е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимата мярката за неотклонение е неправилно и незаконосъобразно също се явява неоснователно.

Правилно първостепенният съд е приел, че на този етап, в производството не се установяват нови фактически обстоятелства, взети предвид още при първоначалното взема на мярката за неотклонение, която да води до извод за ревизиране на първоначалния направен такъв за наличие на обосновано предположение за извършителството на престъплението и за наличие на опасностите, предвидени в чл.63 от НПК и които да налагат изменение на постановената мярка задържане под стража. Съдът е изложил аргументирани съображения за това, че процесната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е съобразена както с тежестта на деянието и предвидената от закона наказуемост, така и с характера и механизма на извършването му, обосноваващи в достатъчна степен необходимостта от продължаване действието на тази мярка. В конкретния случай според настоящия съд именно най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ продължава да е адекватна на целите по чл.57 от НПК и е съобразена и с останалите обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.56 ал.3 от НПК.